декаденти. Оттук и преоценката, превръщането на ценностите в жизнено враждебни, оттук — моралът… Дефиниция на морала — това е идиосинкразия на декадентството, което крие тайната мисъл да отмъсти на живота — при това го върши успешно. Аз смятам тази дефиниция за правилна.
Разбрахте ли ме? Тук няма нито дума, която да не съм произнесъл още преди пет години чрез словото на Заратустра. Откриването на истинската същност на християнския морал е достижение, което няма равно на себе си, то е истинска катастрофа. Който се издигне над неговите предразсъдъци, е форсмажорен, една съдба — той пречупва на две човешката история. Преди и след него… Мълнията на истината улучи точно онова, което досега бе на върха: онзи, който разбере какво е било унищожено, нека провери внимателно дали все още държи нещо в ръцете си. Във всичко онова, което до вчера е било „истина“, е доловена и разпозната вредната, потайна и подмолна лъжа, съзряно е коварството да бъде изсмукан и обезкръвен истинският живот, и то под святото прикритие „подобряване на човечеството“. Моралът като вампирство… Онзи, който е разкрил морала, едновременно е открил и незначителността на всички ценности, в които вярва или е вярвал; в най- почитания и възвисяван до святост тип той вече не вижда нищо, достойно за уважение и почитание, а само съдбовния тип на гибелното израждане, съдбовен, защото той заслепява… Понятието „бог“, изнамерено сякаш като антипонятие на „живот“ — именно това „бог“ въплъти всичко вредно, отровно, цялата смъртна вражда към живота, в чиито ужасен израз то се превърна! Да изнамериш „отвъдното“, „истинския свят“, за да обезцениш единствения свят, който съществува — за да лишиш от цел, смисъл и задача цялата земна реалност? Да изнамериш понятията „дух“, „душа“, та дори и „безсмъртна душа“, за да презреш тялото, да го разболееш — „осветиш“ — за да придадеш на всички неща в живота — хранене, жилище, духовна диета, болнично обслужване, чистота, хигиена и колко още неща — една ужасна лекомисленост и несериозност! Вместо телесно здраве — „спасение на душата“ — искам да кажа folie circulaire /Въртяща се в кръг глупост/ между спазъм на разкаянието и спасителната истерия! Да измислиш понятието „грях“ заедно с принадлежащия му инструментариум за мъчение; „свободната воля“ — за объркване на инстинктите; да създадеш от недоверието към инстинкта втора природа. Да създадеш понятията „себеотричане“ и „себеотхвърляне“ — това са истинските признаци на декадентството; да бъдеш подмамен от вредното и да не искаш да откриеш полезното за самия тебе; да създадеш ценност от саморазрушаването, т.е. да го определиш като „задължение“, като „святост“, като „божествено“! Накрая — и това е най-ужасното — в понятието добър човек да включиш партията на всички слаби, болни, неудачни, негодни, страдащи за самите себе си, всичко онова, което трябва да пропадне — да отхвърлиш закона за селекцията, да създадеш идеал в противопоставянето на гордото, успялото, утвърждаващото, вярващото в бъдното и желаещото да твори и в бъдеще човечество — това всъщност означава злина… И във всичко това сме вярвали, приемали сме го като морал! Ecrasez l’infame! /Смажете уродливата! (фр.) — има се предвид морала; на немски думата е в женски род. (Бел. ред.)/
Разбрахте ли ме? — Дионис срещу Разпнатия…
/Тези бележки, както и хрониката на живота и творчеството, са взети от Fr.Nejtzsche, Werke in zwei Baden, (HRSG. I. Frenzel), Carl Hanser Verlag, Munchen — Wien, 1967/
На 13 ноември 1888 година Ницше пише на Франц Овербек: „Ръкописът на «ECCE HOMO. КАК СЕ СТАВА ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ» е вече в печатницата. Това е изключително важно произведение, то изяснява психологически и биографични факти за мен и творбите ми — просто ще могат да ме видят отведнъж. Тонът е весел и съдбовен, както и при всички мои работи“. Написването е осъществено между 15 октомври и 4 ноември 1888 година. Ницше е могъл да прегледа до началото на 1889 две коректури, които е предоставил за печатане, но творбата е напечатана едва през 1908, а общодостъпна чак през 1911 година.
„ECCE HOMO“ е една автобиография, която в своята самовъзхвала е недостижима в световната литература. Ще бъде обаче погрешно ако видим в нея само грандоманията на един човек, приближил се заплашително до духовното умопомрачение. Биографите и изследователите на Ницше високо оценяват тази творба заради формалното й съвършенство, мисловния континуитет и брилянтния стил. Заглавието е едно предизвикателство към християнството. „ECCE HOMO“ (ЕТО ЧОВЕКА!) е взето директно от НОВИЯ ЗАВЕТ (Евангелие от Йоана, 19, 5.)
ХРОНИКА НА ЖИВОТА И ТВОРЧЕСТВОТО
1844 15 октомври: Фридрих Вилхелм Ницше се ражда в Рьокен при Лютцен, Саксония, като първо дете на пастора Карл Лудвиг Ницше и съпругата му Франциска, род. Йолер.
1849 Умира бащата на Ницше.
1850 Семейството се преселва в Наумбург.
1858 От октомври е ученик в гимназията в Шулпфорта при Наумбург — там учи до септември 1864 год.
1859 Започва приятелството с Паул Дойсен
1861 При своя приятел Густав Круг Ницше за пръв път слуша клавирен откъс от „Тристан“ на Вагнер. Започва собствени композиции. Запознанство с Карл Герсдорф.
1864 Октомври: Следва теология и класическа филология в Бонския университет.
1865 Октомври: Продължава следването си в Лайпциг, където отива заради учителя си от Бон Ричл. Първи лекции за Шопенхауер.
1866 Започва приятелството с Ервин Рооде.
1867 „За историята на сборник поговорки от Теогнид“
Октомври: Започва военната си служба в кавалерийско отделение на един артилерийски полк в Наумбург.
1868 De Laertii Diogenus Pontibus I, II. През пролетта изживява нещастен случай при езда. Освободен от военна служба окончателно през октомври. Продължава следването си в Лайпциг.
8 ноември: лично запознанство с Р. Вагнер в дома на лайпцигския професор Херман Брокхаус, женен за сестрата на Вагнер.
1869 De Laertii Diogenus Pontibus III, IV. Планове да изостави филологията и да следва химия. През февруари с протекцията на Ричл е поканен като извънреден професор по класическа филология в Базел.
17 май: Първо посещение при Вагнер в Трибшен при Люцерн.
28 май: Встъпителна лекция в Базел върху „Омир и класическата филология“. Начало на приятелските връзки с Якоб Буркхард.
1870 „Флорентински трактат върху Омир и Хезиод, произход и съревнование, I,
