Неприкосновеният ми запас.
— А помниш ли как крадяхме краставички от неприкосновения запас на твоя предшественик Котов. А водката замезвахме с бонбони. Хубави времена бяха. Братски.
— Да, аз си замезвах с бонбон, спомням си. Сашка Турецки отначало гаврътна цяла чаша и му прилоша.
— Да, светът вече не е същият. И хората доста се промениха.
— Да ти разкрия ли тайната на тези промени? Остаряваме — това е.
— Шефке, ти взе да се разчувстваш — тогава да пристъпим към деловата част.
— Налей малко и на мен. Дай Боже да не е последната… Та какво става там, в КГБ?
— Анатолий Петрович Биляш, майор от Държавна сигурност, на работа, тоест е бил на работа, при генерал Шебаршин. В ПГУ — Първо главно управление. В разузнаването с други думи. Взел си отпуска, затова не се е забелязала липсата му. Аз им пуснах мухата, че според сведенията от Балцевич Биляш е изчезнал. Вече ще им е малко трудно да проверят.
— А иначе с какво се е занимавал?
— Както разбрах от разговора с кадровика, Биляш е бил в отдела за оперативна работа в чужбина. Този отдел се занимава с информационно-аналитична дейност. Представлява, тъй да се каже, интересите на военнопромишления комплекс на Запад.
Забравила, че кафето беше на Грязнов, Романова го допи.
— Да, слабовато като сведения. Трябва да проучим не само с какво се е занимавал служебно. Сиреч не само информационно-аналитичната му дейност…
— Още не сме научили нищо за далаверите му с Бардина, нито с някой от другите мафиоти. Едно е ясно: ще трябва да се ориентираме по основната му дейност… Александра Ивановна! Шура! Както искаш, ама трябва да прислушаме Гончаренко. Той е голям хитрец, но добре познава нашата работа.
— Ще го надхитрим, Славик. Остави на мен.
Романова извади от чекмеджето черни лачени сандалети с много висок ток и със стъклени висулки на закопчалките.
— Освен това извадих лентата от пишещата машина…
Романова показа найлонов плик.
— Дай на някой наш човек в лабораторията, да разчетат, което успеят. Лентата се е въртяла доста пъти, с просто око не се чете. Обаче разчетох едно изречение: «Да се потърси приятелката на Пирожката, тя взе портпреса».
Веднага, моментално да започват. Онзи писател ми загуби времето с неговите сълзи и сополи, можехме да избързаме, дежурството на Гончаренко свършва след час, трябва да сме готови. Прибирам засега сандалите пак в касата… Какво ще кажеш?
— Интересно…
— Нали трябва да се погрижим за Ника Славина, ти си й прикрепил Горелик за ангел-пазител, значи разбираш, че тя е реално застрашена. А от текста става ясно, че наистина са я взели за приятелка на Бил. Може и да е, но не по тази линия, която ги интересува тях. И я издирват, защото била взела «порт-преса». Което може да означава всичко: пари, скъпоценности, документи. Сигурно това е причината и за убийството на Биляш. Старков от Гагарински район ми е пратил рапорт: Гончаренко издирва в Матвеевско млада жена, в неделя вдигнал всички на бойна нога. Показах го на Красниковски, а той каза, че Ромка търсел някаква «свързочничка» на престъпниците. Сигурно хич не се е сетил да пораздруса Гончаренко, а Красниковски ги умее тия работи.
Грязнов дълго гледа в празната чашка от кафето, после каза:
— Никакви церемонии с него, Шура. Трябва направо да го притиснем: така и така, убили сте Биляш, сега търсите приятелката му и тъй нататък, хвърляме въдицата. Въпроси: кой друг беше с теб? Къде е трупът на Биляш? Само така, Шура, иначе ще ни се изплъзне като пепелянка в гъстите дебри.
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО.
ДО НАЧАЛНИКА НА ИНСПЕКЦИЯТА ПО ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА ГУВД
ПРИ МОСГОРИСПОЛКОМ
ПОЛКОВНИК И. Н. КАЛЕНОВ
ДОКЛАДНА
Във връзка със секретна заповед на МВД на СССР № 19 «с» от 1990 г. за необходимостта да се предприемат вътрешноперсонални проверки на наши служители, уличени в контакти с организираната престъпност, донасям до знанието ви, че моят служител Гончаренко е уличен в контакти с престъпния свят…
1. Чрез оперативни мероприятия, проведени от началника на отдела в Криминалната милиция Грязнов, се установи, че Гончаренко се е намирал в апартамента на треньора Капитанов (в Матвеевско) по време на убийството на Биляш, неволно открито от свидетелката Славина.
2. В сейфа на Гончаренко се откри веществено доказателство — сандалетите на Славина. В докладната си на мое име началникът на паспортния отдел в 42-о у-ние Старков съобщава, че Гончаренко издирвал в Матвеевско жена, която по описание съответства на Славина.
3. От пишещата машина, ползвана от Гончаренко, извадих лента, която потвърждава връзките му с мафията: фигурират условни означения като «Пирожка» и професионален жаргон от рода на «порт-прес» (чанта), ченге и др.
Прякорът Пирожка вероятно се отнася до Биляш («беляш» е вид пирожка с открит пълнеж). Престъпната група е използвала за укриване на трупа му място, условно наречено «сцена».
4. Като се има предвид, че Гончаренко е използвал машината най-вече за служебната си работа, трудно е да се разграничат текстовете на служебните документи от престъпните му писания. Но може да се направят следните заключения:
а) Биляш е убит заради предателство спрямо своите (използване изразът «пречукан»);
…
г) за гражданката Славина опасността е реална (разчетено изречение: «да се издири мацето на Пирожката»).
5. Понастоящем КГБ заедно с нас изяснява фактите, свързани с изчезването на майор Биляш (трупът му още не е открит).
6. Майор Грязнов не успя да завърши започнатата оперативна задача с важен източник на информация — гражданката Балцевич, която е познавала служителя на КГБ Биляш, е убита от неизвестни.
Майор Гончаренко, разпитан от нас, се държа доста особено: отначало беше агресивен и даваше явно неверни показания, настояваше случаят да бъде предаден в КГБ. Но после, когато му съобщихме, че искаме да въведем малко ред в собствената си къща и сами ще разследваме поведението му, неочаквано изпадна в депресивно състояние, стана неконтактен, със забавени реакции, не реагира на въпросите.
Извиканият дежурен психиатър потвърди, че Гончаренко спешно се нуждае от хоспитализиране, затова със санитарна кола беше изпратен в Московския научноизследователски институт «Професор Ганушкин» по поръчка на лекаря…
Шура дълго оглежда съчинението си, после шумно въздъхна и го прибра в бюрото.
18