— Откъде знаем?
— От приятели.
— А може би си чувала как Бардин се е сдобил с този милион?
— Прекаляваш, началник. Не съм участвала в неговите операции. Това си е вашият бизнес, не е мой. Нали ви плащам от джоба си за всички разследвания и проучвания — аз като данъкоплатец в тази държава.
— Виж какво, гражданко Балцевич, ти много да не знаеш, че ще отидеш на топло с целия си лайнен бизнес. Ще съобщя в Стопанската милиция как им разваляш показателите, като подготвяш техните жертви за разпитите, а своите клиенти ковеш пред мафиотите. И на тях ще им кажа: предава ви, нещастници такива, вашата Клара на чекистите, окото й не мигва! Голям смях ще падне.
Грязнов няма време за празни приказки с Балцевич. И не му трябват в момента никакви сведения, освен едно: кой е Бил. Вижда, че Клара леко е свила перките след заплахите му и допълва:
— Така че или говорим за Бил, или…
— Добре, дадено. Само едно да се разберем, Слава: имаш от мен Бил, но ме оставяш на спокойствие.
— Зависи как ще докладваш нещата, Клара — хрисимо произнася Грязнов.
Клара присвива очи, дръпва дълбоко.
— Таня идва да си гледа за него. Беше лапнала до ушите. Ама той мъж, та мъж; колкото до размерите, бил нещо невиждано. Тя каза, че бил някаква важна клечка, носеше разни парцалки от чужбина, някои стигаха и до мен. Е, тя пък все не можеше да разбере дали той си няма някоя курва. Така че й хвърлях картите да знае цялата истина.
— Как се казва? Къде работи?
— Да не си луд, Славочка, никога не съм го виждала, нито му знам името. А пък за работата му изобщо не съм се интересувала.
— Аха, аха… Защо се правиш на малоумна, гражданко Балцевич? Кого мамиш с тия «важна клечка», «мъж, та мъж»? — Грязнов си взе от нейните цигари, запали.
— А кой го е следил в хотел «Белград»? И после е пускал информацията на Бардина? Или и това са показали картите? — И подхвърли провокативно: — Кой е снабдявал Бардина с наркотици?
Майорът извади от вътрешния джоб снимки, една от тях с преснимания портрет на Бил.
— Познаваш ли го?
Клара за секунди сякаш остаря много повече от своите петдесет и пет години. Грязнов се ядоса на себе си — вместо веднага да притисне Балцевич с данните, взел да й разтяга локуми.
— Да. Познавам го. От КГБ е. Анатолий Петрович Биляш, майор от службите за сигурност.
Грязнов си опари пръстите с цигарата, но не се издаде, продължи спокойно:
— Благодаря, Клара Романовна. И сега всичко за него: връзки, явки и прочие…
Съобщението не го изуми. Напротив, така нещата вече си отиваха на мястото, макар че случаят се усложняваше катастрофално и следователно опасността за Ника Славина ужасяващо нарастваше. Най- напред трябваше да съобщи на Турецки и на Романова, че Бил е идентифициран, и след това да продължи разговора с Балцевич. Той протегна ръка към слушалката и в същия миг телефонът запя мелодично. Клара подскочи, погледна уплашено-въпросително.
— Вдигни, Клара, вдигни…
Грязнов чу как някой извика:
— Дай ми майор Грязнов, спешно!.. Другарю майор, тука подпалиха колата ви заедно с шофьора!
Грязнов полетя надолу по стълбището и се втурна към улица «Аксаков», където беше оставена милиционерската волга. Още насред път се досети, че беше номер. Волгата си беше на мястото и шофьорът, старшината от милицията, също. Грязнов се понесе обратно със скоростта на звука и през тристате метра на спринта успя да произнесе по свой адрес триста ругатни, от които най-меките бяха «смотан мухльо» и «мухляв смотаняк». Взе стъпалата до втория етаж, натисна звънеца и без да чака, стреля в ключалката…
Клара седеше на същия стол, сякаш беше позадрямала: главата й с разрошена коса леко склонена на една страна и тялото отпуснато. Грязнов внимателно повдигна ръката й — главата с неестествена чупка в шията се подпря на гърдите. От тила към деколтето на роклята се виждаше червен белег. Ника Славина беше казала: гърлото му прерязано, не прерязано, а дълбока кървава бразда отделя тялото от главата, която е размазана. Modus operandi. Само дето с Бил не се бяха справили толкова лесно и затова е станало нужда да го ударят с нещо тежко. Специалисти по примки и прекършване на шийни прешлени. Гончаренко май нямаше такава дарба. Бобовски от КГБ на вид е скапана лига. Пък и двамата имат желязно алиби по убийството на Балцевич: единият е под личното наблюдение на Романова и Турецки, другият се въргаля в болницата. Така че не е толкова просто с модуса. И още: кой друг освен Шура Романова и Турецки знаеше за срещата с Балцевич? Първо, жените от «Детски свят» го бяха светнали по въпроса, че Клара не е приятелка на Бардина, а гледачка. Симпатични жени, бедно облечени, ще рече — според заплатата. Второ, дежурният от Специалния отдел може да е видял, че Грязнов търсеше в картотеката Балцевич. Тогава защо не са я убили веднага щом са научили за приятелското му посещение? Защото са научили по-късно и от трето лице.
Мониторът беше строшен, от компютъра стърчаха чаркове, съсипани от жестока ръка. Празната кутия от дискетите беше захвърлена на пода.
Грязнов пусна ръката на Клара и придърпа телефона.
17
В малката «оперативка» с решетка на прозореца, предназначена за оперативни, цели и съседна до кабинета на Романова — в нея началничката обикновено приемаше платените осведомители, — сега седеше Грязнов. Шура го беше помолила да я почака тук, скрит от хорските очи. Тя самата беше посетена от известен писател, дошъл да се оплаче от всички накуп: неповратливостта на милицията, нахалството на депутатите демократи, подлостта на секретарите на Съюза на писателите и същевременно от жена си и сина си. Феноменът на перестройката.
Шефката не пусна Грязнов на Арбат след убийството на Балцевич — там вече четвърти час работеше бригада, оглавена от заместника й подполковник Артур Красниковски и от дежурния следовател в прокуратурата. Шефката много добре знаеше, че по-важно е да обсъдят въпроса за Бил-Биляш, отколкото да го занимава с огледа и описа на кристални вази, копринени пеньоари, дантелено бельо и всичко друго в апартамента на убитата гледачка. Чакаше в гнусното стайче близо половин час, пушеше му се, но беше свършил цигарите, затова още повече му се пушеше.
Най-сетне се появи Романова с пакет цигари и чаша кафе. Отначало му тегли една майна по всички апашки закони.
— Честно казано — завърши малко по-човешки, — разочарована съм от теб, Слава. Как може да се хванеш на това телефонно позвъняване и да препускаш до колата като първия кретен! Тук има замесен някой от нашите. Някой е насочил убийците. Добре де, после ще му мислим.
Отпи от кафето, побутна чашката на Грязнов и го пожали като майчица:
— Кой знае как си се уморил, толкова ти се насъбра!
После се облегна и му махна поощрително — подчиненият трябва спокойно да си допуши, преди да започне сериозния разговор.
— Нямаш ли нещо за пиене?
— Ще видя — каза Романова и извади от касата наченат коняк, един портокал и кекс «Столичен». —
