Кутията на Пандора

това вече не било проблем, и че Ника Славина още днес или може би утре спокойно ще се прибере с детето вкъщи.

Турецки е толкова слисан, че не реагира адекватно на появата на Амелин, който вече не се сърди и лично е дошъл в кабинета на подчинения си, лично да му донесе за подпис някаква ведомост, може би статистическия отчет по завършените следствени дела през тримесечието; Турецки слага подписа си на няколко места, отбелязани от Амелин, и продължава да слуша Грязнов, наблюдавайки как Амелин тепа към вратата с късите си крачета.

— Защо смяташ, че не било проблем?

— Защото отивам при Клара, моя стара позната. Нали ти самият ме насочи към приятелката на Татяна Бардина. Само дето не е приятелка, а врачка… дърта вещица. Така че довечера чакай новини. Къде да те търся?

16

«Дъртата вещица» Клара Балцевич живееше на Стария Арбат, днес превърнат в невероятен вертеп, чиито обитатели стреснати се крият от този пир по време на чума зад дебелите пердета по прозорците. Познатият открай време на Грязнов безистен беше превзет от тълпата: двама «афганистанци» дрънчаха с китари и виеха за незавършената битка срещу душманите. Майорът си проправи път през слушателите, качи се на втория етаж. «Клара Балцевич. Екстрасенс» — гласеше позлатената табелка на вратата. «Легализирала се е, проклетата шафрантия» — почти на глас каза Грязнов и натисна копчето на музикалния звънец. Преди десет години до тази врата имаше поне пет звънеца, сега апартаментът принадлежеше само на Балцевич. Грязнов я чу как се приближава до вратата, вероятно поглежда през шпионката, но щом му отвори, тя веднага изчурулика:

— Вячеслав Иванович, откога не сме се виждали! Какво ви носи насам? Влезте, драги, заповядайте!

Грязнов не можа да познае апартамента: вместо раклите и старомодните бюфети, донесени от предците на Фира Балцевич от киевския Подол, голямата стая беше обзаведена с ултрамодерни мебели, в ъгъла светеше включен компютър, от екрана на «Сони»-то друг екстрасенс, Кашпировски, записан на видео, провеждаше сеанс по парапсихология. Но все така миришеше на цигари и лекарства. «Тия са изкудкудякали — ядоса се Грязнов, — компютри под път и над път!» Той втора година безрезултатно проси компютър за отдела си, а тази патица си е инсталирала вкъщи…

Клара проследи погледа му:

Кашпировски опорочава метода на психотерапията, използува в сеансите хипноза. Боя се дали не влияе на цялата ни перестройка. Сега работя върху един труд…

— Вижте какво, Клара Романовна, сиреч Фира Рувимовна и понякога Клавдия Петровна, в момента най-малко ме интересува Кашпировски, той ни е ясен, той се занимава с политически полезна дейност, успокоява тълпите, че ще вземат да се изколят. — Грязнов забеляза как се напрегна огромният й бюст и зашариха някога зелените й очи, днес с цвета на блатна тиня. — Както прочее не ме интересува днес и твоята психотерапия.

Ако не беше в цайтнот, Грязнов с удоволствие щеше да подхване светски разговор по модната тема, още повече, че според агентурно-оперативните данни на Криминалната милиция Балцевич, два пъти осъждана, недоучила се докторица, а днес екстрасенс-врачка, покрай заниманията с астрология и хомеопатия се отдава и на психотерапия — тайно подготвя нелегалните далавераджии за кръстосаните разпити и очните ставки пред следствените органи. Някои от клиентите си от време на време предава или на Криминалната, или на Стопанската, или на КГБ, според жанра на престъплението и заявките от съответните служби — така се откупва от правосъдието.

— Интересува ме какво знаеш за Татяна Бардина и любовника й Бил. Само не ми се прави на гръмната, Кларета, и избягвай да се оплакваш от слаба памет. — В този момент Грязнов бе осенен от много своевременно хрумване и продължи спокойно: — Защото компютърът има добра памет. Къде са данните — в твърдия диск или на някоя укрита дискета? Хайде, моето момиче, потърси нужния файл.

Грязнов е доста бос в компютърната терминология, но на думи не се издава. Обаче и Клара не се предава лесно. Изважда цигара «Херцеговина Флор», пали, предлага и на него:

— Запали една, майоре. Защо ти е компютърът? Ще си получиш Таня с всичките й кирливи ризи, да им го нафукам на ония мародери…

— Май ми играеш много печена, Клариса? Не се мъчи, другарко Балцевич, не можеш да ме стреснеш с нецензурния си език. Аз знам поне осем пъти повече мръсотии от тебе. Така че изкомандвай умната машинка. Иначе ще повикам нашия програмист и ще ми изкара всичко за отрицателно време. Та ще останеш с пръст в уста, ни парапсихология, ни компютъра си даже ще видиш. Между другото откъде си се снабдила с него?

— Легална сделка, другарю милиционер — злобно отвръща Клара.

— Все пак поименно с кого?

— С никого поименно, а от една кооперативна фирма.

— «Рога и копита»?

— Плоски са ви шегичките. Кооперативна фирма «Логика».

— Кой те свърза с тази «Логика»?

— Един достопочтен гражданин, понастоящем не е в Москва.

— На море ли е?

— Да. На почивка за няколко месеца.

— Само че на Бяло море. И не за няколко месеца, а с осемгодишна присъда… Видя ли, Клери, и аз мога да отгатвам. Само че как да въздействам на парапсихологическите ти точки, та да разбереш, че песента ти е изпята, ако не се споразумееш с мен. Ще настигнеш насред път достопочтения си гражданин, после в лагера ще те уредим в кухнята да готвиш за бившите си съучастници. Достатъчно ясен ли бях?

Клара облизва с върха на езика кървавото червило на устните си, лилавите й клепачи потрепват от страх. Тя знае за какво става дума: компютърните спекулации с чужди фирми намирисват на затвор и нейните покровители тежкари от съответните служби няма да я спасят. Но тя не знае, че всички приказки на Грязнов са блъф, той само е чувал за посредника на кооперативна фирма «Логика», който наскоро отиде в пандиза с всичките си милиони.

— За Бардина сега ще направя разпечатката — най-сетне казва Балцевич и тръгва към компютъра, — но за никакъв Бил не знам.

Обаче Грязнов вижда как треперят късите й пръсти върху клавишите, чува как особено писука компютърът.

— Клара бърка командите. А ето вече заскърцва и печатащото устройство, от него бавно излизат листата с гъсто изписан текст. Майорът ги поема един по един и ги преглежда по диагоналната система. Никъде не се мярка името на Бил или дори най-малкият намек за него.

— Браво. С Татяна всичко е ясно. Значи мъжът й е пълна нула? Какво беше: онанист, фетишист, мазохист? Прекрасни министри си имаме, няма що, луди за връзване, ама ни управляват. А неговата шампионка Нинел — тя как го понася?

— За един милион ще го понася, къде ще ходи! — изсъска Балцевич.

— Какъв милион?

— Според слуховете. За любовта си му изискала един милион.

— Интересно. Я по-подробно.

— Значи. Явява се министърът на спорта Бардин при спортистката Глушко, приземява се на едно коляно и мълви: «Ваш роб до гроб.» Така и така, един вид ви искам ръката. Обаче в отговор чува думи не на девойче, а на валутна курва: «Сантименталните приказки, министре мой, си ги вкарайте — сещате се къде. Първо ще зарежете жена си, после искам един милион и тогава съм ваша.»

— Гушна ли го?

— Гушна го.