След лънча параходът обърна и заплува в обратна посока. Дойде време за по-дискретни разговори на чаша коняк с тиха, спокойна музика. Сега събеседник на Шахов беше висок възрастен англичанин, заместник-министър на търговията на Великобритания. Разположиха се в голямата каюта, Шахов наля коняк, предложи на англичанина скъпа хаванска пура.
— Откровено казано, нашата икономическа реформа е свързана с големи трудности — започна Шахов без никакви уводни думи. — Не успяваме да обуздаем инфлацията, жизненото равнище на населението пада. Чака ни голяма икономическа, следователно и политическа криза. Как ще свърши — Господ знае. Мнозина, както вече видяхте, дърпат реформата назад. Тя се нуждае от спешна подкрепа. Налагат се радикални мерки за ликвидиране на дефицита в държавния бюджет, за да се предотврати катастрофата на потребителския пазар. Съвсем между нас: страх ме е от наближаващата зима, студена и гладна…
Ника се мъчеше да не обръща внимание на ужасната воня от пурите и превеждаше на Шахов, а вътрешно й се щеше час по-скоро да се върне у дома.
— … И най-важното ще са сериозните съкращения на разходите за отбраната и оптимизация на структурата на вноса и износа на продукция и капитали. Вече сме предприели съкращения във военния бюджет, подписали сме и международни спогодби с най-развитите западни страни за ваши инвестиции в нашето народно стопанство, но там си останахме — на спогодбите. А се нуждаем от ваше оборудване, от ваши модерни технологии. Тъкмо това трябва да обсъдя с вас по молба на нашия президент. Уверявам ви, субсидиите ви няма да отидат на вятъра, веднага ще ги използуваме в предприятията за производство на селскостопанска техника. Малогабаритните машини са първият проблем на зараждащото се у нас фермерство.
Англичанинът пусна гъста сива струя пушек и каза:
— И ние сме за перестройката, господин Шахов. Подкрепяме радикалната икономическа реформа и тук, в Съветския съюз, и в страните от Източна Европа. Но искаме гаранции, че нашите лири и долари няма за година-две да се стопят яко дим.
И замаха с ръце като вятърна мелница — дали да разкара дима, за да може и Ника да диша, или за да покаже в какво ще се превърнат лирите и доларите на международния капитал.
— Какви гаранции имате предвид? — внимателно попита Шахов.
— Историята учи, че гаранция за отношенията в цивилизования свят е демокрацията. На първо място, правова държава. Докато няма такава конструкция за изграждането на държавата и обществото, няма и гаранции, че правителството може да носи отговорност за думите и делата си. А вашето правителство извършва нещо, което наричате «революция отгоре». Народът може да се разбунтува и да задействува самосиндикално. Вече има симптоми: работническите стачки в Кузбас, Воркута, Волгоград. «Революция отдолу» може би? Както учи историята, това е опасно. Това означава хаос и анархия. Трезвомислещият бизнесмен няма да вложи парите си в страна, в която се очаква криза. Не искаме повторение на Иран, Афганистан, Ирак. Ще отговоря с откровеност на вашата откровеност: ние, хората от Запад, се боим да не се върне сталинизмът. Много просто: достатъчно е танковете да излязат по улиците на Москва — и сталинските порядки ще бъдат възстановени. Вярвайте на белите ми коси: не само вашият КГБ работи като часовников механизъм — нашите момчета също честно си изкарват хляба.
Шахов слушаше търпеливо английския гост, поливаше френски коняк в чашата му, гледаше все по- мрачно, но не възразяваше.
— … Аз малко познавал ваша страна — каза англичанинът на руски, усмихна се смутен и продължи пак на английски: — Бях ранен през Втората световна война, работех в британското посолство в Москва. През петдесет и втора имах… ъъ… неприятности, хората на Берия ме обвиниха в шпионаж, знам какво са мазетата на Лубянка… Ако не беше смъртта на Сталин и после премахването на Берия… Та: кой може да гарантира, че няма да се върне сталинизмът, ГУЛаг? Вашата демокрация е много слаба, засега всъщност е само гласност, и то не докрай.
— Но процесите на общественото развитие са необратими. Младежта, която не познава страха, не би допуснала подобни експерименти! И вие ми повярвайте: ние, номенклатурата, също сме разделени на две враждебни армии. Едните са за неосталинизъм, но другите искат демокрация… Който е бил в лагер, цял живот няма да го забрави…
Ника заекна на последните думи, погледна Шахов.
— Затруднява ви преводът ли? Добре, ще го кажем така: в нашата страна надали съществува семейство, в което да не е имало репресирани през годините на сталинския терор. Убеден съм, че нашите деца и внуци няма да преживеят подобни времена… Пак ли нещо сбърках, богиньо?
— Не, не, моля ви! Няма нищо… — възкликна Ника, но я обземаше все по-голямо безпокойство: как ли са вкъщи? Дори не безпокойство, а предчувствие за нещо ужасно. Продължи да превежда, почти без да се замисля за съдържанието на разговора, още повече, че той вече беше неофициален: англичанинът се оплака от петнадесетгодишната си внучка, която искала да стане балерина, но не щяла да учи нито в Лондон, нито в Париж — Москва, та Москва, непременно прочутата балетна школа на Болшой театър! Шахов обеща да уреди, да използва всичките си министерски и партийни връзки — и е това, изглежда, съвсем предразположи англичанина…
— Благодаря ви, Ника, че така ме измъкнахте от гафа с немеца. Не съобразих, че «компютърът» си е компютър на всички езици. Но нещастният ми немски стигна да разбера превода… Нещо като че ли ви тревожи или винаги сте така тъжна?
Бяха сами на палубата, гостите гледаха в концертния салон съветски мюзикъл.
— Да, тоест не, не винаги.
Разбира се, тревожи ме — и й се щеше да му каже, — ако си открил в чужд апартамент трупа на свой познат и сега с детето трябва да се криеш от убийците, защото си станал неволен свидетел на престъплението. Но вместо това тя разправи на този съвсем чужд и толкова високопоставен човек неща, които спокойно можеше да спести: и за развода си с Альоша, и как трябва да работи вкъщи, защото няма кой да гледа Кеша, и че не може ей така за цял ден да изчезва — да отплава! — и никак не е за нея тази работа, а не иска да дава малкия на градина, защото нашите градини са върховен ужас. Усеща се, но вече е късно, защото Шахов е извадил бележника от горния си джоб и записва нещо, после казва с нетърпящ възражения глас:
— Синът ви може да ходи в детската градина за служителите на ЦК в дните, когато работите за мен. Не е чак толкова често. И по всяко друго време, разбира се.
Ника притеснена се оправдава за проявената нетактичност, но Шахов я завежда в каютата, където бяха с англичанина, и се оказва, че там имало телефон, защото това не е увеселително корабче, с което понякога ходят с Кеша от Фили до Парка на културата и обратно, а правителствена яхта, и тя чува гласчето на Кеша, който реве за потънало пате в езерото, и си мисли: какво щастие всичко да е наред с детето ти!
15
В кабинета на Грязнов цяла сутрин не млъква телефонът, подчинените докладват за извършеното. Местно оперативно издирване означава: откриване на самоличността по компютърната картотека на криминалната милиция, работа с размножени фотороботи по отдели и групи и контакти със специализираните звена, тоест пътната, транспортната, въздушната милиция. Също и работа с кварталните, с оперативните инспектори, дружинниците в щабовете, проверка по молбите за откриване на изчезнали лица и най-вече — срещи с информаторите на московските криминалисти. Тъкмо с тази рутинна дейност второ денонощие се занимаваше отделът на майор Грязнов. Оперативниците с компютърния портрет на Бил, направен по рисунките на Жора, обиколиха московските квартали, огромен брой хотели, всички гари и летища.
Местното издирване не даде резултат: Бил не беше известен на столичния престъпен свят. Грязнов включи телефона на «секретарка» и отиде при подполковник Погорелов. Старият приятел и сътрапезник
