— Грязнов?
— Майор Грязнов изпълнява задача, кой го…
Затвори и се обади на Романова.
— Вячеслав тича по твоя случай, а ти мен ме подпитваш. Хайде, не се вкисвай. Ей го тук Горелик с рапорта при мен, засега няма нищо, твоята спортистка го съсипала, карала като луда. Нахранил заедно с тях някакви патета в една локва и сега ги оставил да обядват. А Славина е с корабчето по реката с компания от лъв нагоре. Него не го пуснали, но там си имат предостатъчно охрана. Така мисля. Какво да предам на Вячеслав? Записвам. Втората половина на септември… хотел «Белград»… така. Второ, приятелката на Бардина Клара, презимето неизвестно, познава Бил. Откри ли го?
— Бардин е тук на разпит, но в момента отиде до тоалетната поради душевно разстройство.
Романова се засмя:
— Така ли му викате вече?
Турецки отново и отново поставяше на Бардин въпроси за познанствата на жена му, за възможните й контакти с главатарите в престъпния свят, например такива като Кондаков и Троекуров, с които се занимаваше Меркулов, за приятелките и любовниците й, за доходите и незаконните сделки. Меркулов се интересуваше от връзките на Бардин в нелегалните далавери, а Турецки се мъчеше да разбере кой е Бил и какво го свързва със съпрузите Бардини.
— Александър Борисович — потръпна разпитваният, — интересувате се за… познанствата на жена ми — ами тя имаше един бележник, който бе иззет от Галактион Ованесович. Таня беше делова жена. Не бях посветен в тайните й, но помня, че винаги ползваше бележника си, по-скоро не бележник, а голям тефтер. Никога не съм надничал вътре. Но трябва да е в делото. Във всеки случай другарят Бабаянц ще потвърди.
Не, никакъв бележник нямаше в делото. Кой го е иззел? И колко ли други — и какви? — доказателства са унищожени, скрити, липсват? Кому е било необходимо това? На Бардин, ако той е убиецът на жена си. Но защо с готовност съобщава за изчезналия бележник? На кой етап са изчезнали записките на Татяна Бардина от делото? Били са извадени от Бабаянц още в Москворецката прокуратура, или вече тук от някого, който има достъп до следствените дела?
Турецки спря касетофона. Визитата на московския банкер приключваше.
— Ще ме викате ли пак? — може би неспокойно, а може би и с жив интерес попита Бардин.
— Още не мога да ви кажа — отвърна Турецки с дежурната фраза, като си мислеше дали да съобщи на Бардин, че Бил е убиецът, или не. Реши, че е рано, оттласна се заедно със стола назад, уморено преплете пръсти пол тила си и попита, сякаш случайно се сещаше:
— Още една минутка, Владлен Михайлович — не бихте ли погледнали това колие, може да ви се стори познато?
Турецки погледна снимката, докато я подаваше на Бардин, и се свъси: фотографът на Меркулов не беше си направил труда да ретушира копието на фотографията и това, което беше излязло, приличаше на обезглавено женско тяло. Явно и на Бардин му стана неприятно, сякаш не разглеждаше преснимано бижу, а резултат от дейността на гилотина.
— Просто снимката е лоша — реши да го успокои Турецки — и в същия мит разбра, че Бардин беше
През годината, изминала от срещата с умиращия безумен чекист, Меркулов двеста и седемнадесет пъти — както личи от записа му — вади от чантата си портрета на Наталия Меркулова, по баща княгиня Долгорукова, с надеждата, че някой ще познае скъпоценната огърлица и той ще открие следите на убиеца на майка си. Двеста и седемнадесет пъти надеждите му остават излъгани. «Ще го търся, докато го намеря. Ако трябва, и цял живот.» И ето, на двеста и осемнадесетия път, но не Меркулов, а той, Турецки, вижда как маската на страха изкривява лицето на седналия пред него човек.
— Ъъ, то е мое… на Неля…
Бардин мънкаше нещо съвсем неразбираемо, а Турецки трескаво обмисляше какво да предприеме — просто не беше готов за неочаквания поврат.
— Откъде го имате?
— Ами… от мои близки… наследство.
Турецки не беше упълномощен от Меркулов нито да го разпита, нито да навлезе в дебрите на мелодраматичните спомени при създалото се положение. Кой да знае, че ще стане така!
Неудобното мълчание бе прекъснато от телефона — обади се Ирина. В скоропоговорка — да не отнема от ценното време на следователя — му съобщи, че напразно е обърнала целия «Комсомолски проспект» да търси нещо за ядене и кибрит, нямала с какво една цигара да запали, камо ли газта, а за вечеря ще направи само задушено зеле, и то ако намери кибрит от съседите. После внезапно се разсмя — спомнила си, че за газта има запалка.
Турецки затвори телефона и с омраза погледна Бардин. Джунджурийки за онази крава по няколко стотици бона, всеки ден обеди, вечери, ако не и двете. А той какво да подари на Ирка — едно въшкаво пръстенче струва месечната му заплата. Обяд за двама при Серафима — седмичната заплата! Кибрит със свещ да търсиш — екстра каламбур за «Литгазета»! Сапуна като по време на войната ти го режат с конец от калъпа! Той почти безцеремонно разкара Бардин. После се обади на майка си и се самопокани на вечеря — крайно време беше да запознае родителското тяло с бъдещата си жена (програма максимум: да изкопчи от пастрока нещо за Бардин), запали последната цигара и завъртя на Меркулов.
14
Огледалото в каютата я хвана само до коленете и Ника остана доволна от себе си, макар да знаеше, че старите обувки никак не се връзват с елегантния ансамбъл, изработен тази нощ. Ника въздъхна — за кой ли път! — за загубените сандалети. Но най-важното е да се преструва, че всичко е екстра. Предстоеше лънч на палубата като завършек на първата част от днешната програма.
Сутринта беше тежка. Всички говореха едновременно, тя едва успяваше да превключва от немски на английски. Немците от ГФР прекрасно разбираха и английски, но протоколът изискваше превод на родния език на госта. Ника беше свикнала да работи с туристи, но днес контингентът беше по-друг и само от любезност проявяваше интерес към забележителностите. Прикрити зад непринудените приказки, шефовете на суперконцерни от Европа и Америка, финансовите мениджъри проучваха възможностите на съветския пазар, а съветските ръководители използваха всяка възможност да ги притиснат за кредити. Шефът на икономическото ведомство Шахов почти не участваше в общите разговори, но Ника непрестанно усещаше присъствието му до себе си.
На обяда беше по-приятно. Geben Sie mir, bitte… Do you mind… Ника беше ужасно гладна, но като глътна буквално на една хапка цял сандвич с черен хайвер, залъкът й преседна на гърлото: представи си как Кешка и Ана обикалят за месо, настроението й се развали, отщяха й се и чуждите бизнесмени, и комфортният параход, и самата Волга, която я отнасяше все по-далеко от привичния живот.
— Защо е тъжна богинята? — чу гласа на Шахов. — Богините на победата не са ли винаги войнствени?
— Wie, bitte? — трепна седналият отдясно до Ника представител на «Сименс».
— Преведете му, богиньо, иначе няма да видим обещаните петдесет хиляди компютъра — засмя се Шахов и Ника подробно заобяснява на германеца, че господин министърът се надява на сътрудничество в областта на електронните технологии, тъй необходими за западналото ни селско стопанство и на изостаналата ни от Запада промишленост — без помощта на развитите страни не можем да прокараме реформите в земеделието, не можем да спасим промишлеността; и дано в тези начинания ни помага богинята на победата Нике, тоест тя самата, защото е кръстена на нея. Богът на електрониката направи комплимент за остроумието на господин Шахов и темата на разговора се измести към гръцките и римски митове.
