Турецки не се усъмни, че автор на шедьовъра е Генка Бабаянц. Този вид развлечения по време на събранията бяха стара традиция в прокуратурата, а Генка винаги имаше подходящи хрумвания. Както винаги седеше в дъното на салона, а две девойки от прокуратурата, седнали до него, се попикаваха от смях. Турецки понечи да отговори с нещо в същия стил, но главният прокурор на Москва междувременно вече се домогваше до основното:
— … Такъв екстремален фактор в дейността на правосъдието, а и в цялата политика на перестройката, другари, се оказа противодействието на заинтересованите лица. И ние, колкото и да е неприятно, следва да признаем, че организираната престъпност, съветската мафия, нахлу в нашите партийни и държавни организации, в нашите предприятия и учреждения, порази собствените ни редици: хиляди сътрудници на Държавна сигурност, на милицията, прокуратурата и съда са уличени в съучастничество с престъпниците…
Турецки потърси с очи предишния си началник Константин Дмитриевич Меркулов. Той беше седнал чак в другия край на залата и имаше вид на човек, който с най-напрегнато внимание слуша главния прокурор. Турецки не беше сигурен, че не направи грешка, като отказа да се прехвърли в прокуратурата на РСФСР заедно с него — втори Меркулов нямаше на света. Но Турецки не можеше да понася делата на стопанската милиция, с каквито щеше да се занимава в екипа на Меркулов — безумно отегчение го обземаше само от вида на стотиците фактури, товарителници, пътни листове и тям подобни отчетни документи. Меркулов втора година водеше някакво безкрайно дело за корупция и присвоявания в Министерството на търговията, което бе започнал още в градската прокуратура и продължи в републиканската. Лично на него въпросният екстремален фактор през носа му излезе — миналата година лежа три месеца с инфаркт в Боткинската болница. След лечението се върна неузнаваем: по-рано открит и доброжелателен, сега беше станал мълчалив и затворен.
Потънал в размислите си, Турецки не забеляза, че събранието върви към своя край. Последен естествено пак взе думата докладчикът, главният прокурор Зимарин. Той призова присъстващите да се посветят изцяло на перестройката и на извеждането на страната от кризата и закри съвещанието. Салонът вече беше готов за бурните ръкопляскания. Точно в този сюблимен миг на паузата някой от задните редове гръмогласно кихна. Публиката се смути, чу се сдържан смях. Тогава главният прокурор спокойно каза:
— Наздраве, другарю Бабаянц.
По примера на Зимарин присъстващите заръкопляскаха и не можеше да се разбере кого поздравяват — главния прокурор или старши следователя Галактион Бабаянц…
Бабаянц се обърна към Турецки и го попита, без да понижава глас:
— Какво ще кажеш за екстремалния фактор? Нямах и представа, че нашият градоначалник бил такъв голям дисидент.
Двамата се самообслужиха с табли в ръка на дългата опашка в стола на Московската градска прокуратура. Вътре беше задушно, миришеше на вкиснато, а и мухите бяха повече от допустимото. Изгладнели от дългата реч, рицарите на щита и меча напредваха към храната. Зад Турецки старият криминалист Семьон Семьонович Мойсеев обясняваше на секретарката на следствения отдел последните постижения за откриване на фалшиви банкноти. А Харолд Чуркин, следовател от Специалния отдел, застанал на опашката преди Бабаянц, гледаше да си избере по-прилична на вид салата, вдигаше чиниите със съмнителната смес, помирисваше и ги връщаше.
— Ей, Чайлд Харолд, по-живо, ваша светлост, ще умрем от глад! — подвикна му Турецки.
Чуркин остави салатите на мира и се запъти към касата. Бабаянц си сложи на таблата салата, харчо[1], кълцан шницел и сок. Турецки искаше да последва примера му, но, уви — яденето и шницелът вече бяха свършили, останалата порция салата имаше откровено неядивен вид, а вместо сок вече раздаваха чай с лимон.
— Чух, че са ти дали моето дело за Татяна Бардина.
— Да, благодарение на Меркулов, той го отдели от общото дело на славните мафиоти, където Бардин май е представен доста силно. Засега имам чувството, че и тук той е главен участник, ако не и убиец…
— Стига да искаш, ще те осветля по въпроса — сериозно предложи Бабаянц, — но иначе в момента имам един смрадлив случай…
Стигнаха до касата. Пред тях отново се помайваше Чуркин.
— … за «пощенската кутия»[2] на Сухов. Бързам да се отърва от тия лайна.
Платиха и като по чудо намериха свободна маса за двама точно до изхода.
— Но Сухов не те интересува. А с делото за смъртта на Татяна Бардина не ме оставиха практически да се запозная, подхвърляха ми ту един, ту друг случай и нашата Мухоморка особено — нали е гъст с Бардин. Това беше още в Замоскворецката прокуратура, тогава Зимарин ни беше районен прокурор. Та и този случай не е от най-ароматните.
Бабаянц разтвори таблата, изчезна и след малко се върна с чаша сок и чиния с шницел. Чуркин се повъртя със своята табла между столовете да си намери място, накрая се присламчи пети на една маса зад гърба на Бабаянц.
— Казах на готвачката, че ще играеш в кримка по Юлиян Семьонов, че си в главната роля. А на гладно не си фотогеничен. — Бабаянц се провря до стола си. — Но с харчо?то не мина номерът — имали само четири порции за шефовете. Така че можеш да зобиш от моята чиния.
Но Турецки отказа да «зоби» и докато Бабаянц дояждаше жълтата оризова каша, го попита:
— И какво стана после с неароматния случай?
Бабаянц се заигра с вилицата, като редеше геометрична фигура от жилавите мръвки. Турецки го погледна, изпи резливия сок до дъното.
— Знаеш ли, аз съм сигурен, че е убийство. Но в делото всичко е представено съвсем различно. Е, има ли замесени високопоставени персони, винаги всичко е другояче. Пък щом нашите бойни съратници от тъй нареченото правосъдие подхванат някое дело не оттам, отдето се полага, пиши го бегало… Виж какво, Сашка, засега толкова, в неделя ще ти дойда на гости. Защо така ми се струва, че имаш и рожден ден? Е, ще обсъдим всичко… Хайде, свърши ли си кралския обяд? Тогава до неделя.
Излязоха в коридора, стиснаха си ръце.
— Накратко: ще напъна тия дни феноменалната си памет. Може и да изскочи нещо полезно.
Шегобиецът Бабаянц обаче беше сериозен мъж. Щом казва, че ще си спомни, непременно ще пристигне с информация.
2
Така — бавно допива коняка, пали цигара от свещта… После не знае какво се прави. Но смущението, което я беше обзело с идването на гостите, започна малко по малко да се топи и тя пак и пак надигаше чашата, която любезно пълнеше седналият отсреща красив мъж, благоухаещ на непозната парфюмерия. Пространството и времето изчезнаха в безкрайността и Ника си помисли: не би й било неприятно и да легне с него. Танцуваха на някаква бавна музика, тя притискаше буза до силното му рамо и послушно кимаше в отговор на нищо незначещите му думи.
После всичко си дойде на мястото, защото непознатото ухание изчезна. Брадатият художник Жора я наливаше с кафе от грамадно канче и нагласяше копринените презрамки на гащеризона, а те все се
