нула две и толкова.» Изненадващо за самата себе си обаче тя избира друг номер, той е още от времето, когато нямаше представа какво ще се случи през следващите десет години от живота й.
Алексей слуша, без да я прекъсва, и щом Ника свършва, казва:
— Предполагам, че си даваш сметка кое време е — наближава един. Ако наистина е толкова сериозно…
— Да, да, страшно!
— Идвам.
Сърцето й така силно блъска, че тя едвам си поема дъх. И мислите й прескачат в такта на пресекливото дишане. Альоша — идва — всичко — ще — се оправи. Той — има — приятели — следовател — там — ще разследват — ще разберат — тя няма нищо общо. Всичко — ще се оправи.
Алексей тресна вратата на раздрънкания москвич, бързо се запъти към Ника и лицето му се изкриви в презрителна гримаса:
— На какво приличаш, Ника? Къде си се подредила…
— Идваха Альона с Жора и Мила със Сеня. Бяха на гости за рождения ми ден.
— Тогава честито.
— Мерси. И доведоха един «кандидат за женитба».
Лицето на Андрей доби още по-презрителен вид.
— Всъщност някои подробности ми се губят…
— Не се и съмнявам.
— Не в този смисъл…
— Вероника, за мен е безразлично. И после?
— После той изчезна. Слязох да изпратя гостите, връщам се — лежи в антрето, мъртъв. Главата му строшена, гърлото прерязано, всичко в кръв, не знам какво да правя. Сега ще го видиш.
Алексей взе ключа от треперещите й пръсти, рязко отвори вратата. В антрето и изобщо в къщата нямаше жива душа — нито мъртва.
3
Вадлен Михайлович Бардин се настани удобно в лекия кожен фотьойл пред телевизора. Ще предават цялата нощ — заради 11-часовата разлика във времето с Лос Анжелос; има директно излъчване от финала на първенството по спортна гимнастика. Милиони са любителите на спорта в страната. По желание на зрителите състезанието се предава изцяло. А зрителите и не подозират, че предаването е само заради другаря Бардин, бившия спортен министър, сега на скромната длъжност президент на търговска банка. Красивото му лице изглеждаше спокойно, но пръстите с дългата кафява «More» — лукс, който си позволяваше насаме — леко трепереха, а и по страните му пламтяха румени петна. Новоизлюпеният банкер беше възбуден. Обичаше това състояние на тялото и душата си, доставяше си насладата и тя никога не му омръзваше, а беше стимул за по-нататъшните му успехи, но същевременно и резултат от досегашните. Сивата коприна на халата, разстлана на страничните облегалки, разкриваше голата плът, окосмена от шията чак до ноктите на краката. Бардин нежно погали гърдите си, корема, по-надолу ръката му се задържа, но съвсем за малко, още не, рано е — той пи глътка минерална вода, дръпна от цигарата и премрежи очи, но така, че да вижда екрана.
Появи се надпис на английски: «На гредата — Нинел Галушко, СССР». Цигарата повече не му трябва, последна глътка минерална вода за разхлаждане. Хайде, Нели, ти си на гредата, нали знам, там нямаш равни, така — изтегли левия крак, сега десния, ах, как го яздиш, давай, Нели, давай, ооо!
Ръката му препускаше ритмично напред-назад, напред-назад, очите му не се отлепваха от екрана, където супергимнастичката, световната и олимпийска шампионка Нинел Галушко-Бардина, неговата жена, се бореше за поредния златен медал. Три пълни салта във въздуха — и тя застина, изпъната в поздрав към залата.
Бардин се свлече в изнемога на килима, тялото му се гърчеше. «О, Нели — изстена той, — какво правиш с мен, ако можех и с тебе така…»
Прав под душа, не беше чул, че телефонът отдавна звъни, усили студената вода, усети се по-бодър и с прояснено съзнание, спря душа, загърна се с хавлията, която Нинел му беше донесла от Западна Германия, лениво си помисли: «Кой ли толкова припира по нощите? Два минава.» Бавно се добра до хола, оставяйки тъмни стъпки по килима, настани се във фотьойла, напълни чаша коняк, запали цигара и едва тогава се обади. Слушаше спокойно, дори притвори очи, но постепенно лицето му загуби жизнерадостната си руменина.
Затвори, без да каже нито дума. А и какво да говори — от него се искат не думи, а дела. Заповедта си е заповед. Трябва напълно да се концентрира, за да поеме изпълнението на трудната задача. Застана пред огледалото, дълго попипва бузите си, приглажда тънките си черни вежди. «На никого да не споменавам — си повтори, — на никого, дори на Нели…»
Най-ужасното в цялата история беше, че Альоша не й повярва. Тя самата беше поставила точка на отношенията им. Защо тогава трябваше да му звъни? Това е работа за криминалната милиция, а не за бившия й мъж. Но Ника не успяваше да превключи на събитията от последната нощ, тя сякаш чуваше отново обидните му думи: «С какъв номер ще ми излезеш другия път, Вероник?» Името й, произнесено с френски акцент, изрази цялото му презрение. «Имаш алкохолни халюцинации — трябва да се лекуваш.» А знаеше много добре, че Ника рядко пиеше дори вино, но тя не възрази, какво да се оправдава, така се беше случило, та сега се чувствуваше зле не само от пиенето, а и защото вече нямаше никаква надежда да започне отново предишния си живот. «В три майка ми ще доведе Инокентий» — каза Алексей от вратата. О, Боже, дори Кешка нарича с цялото му име, като че ли става дума за някакъв чужд човек. Отиде си, а Ника остана да седи до нераздигнатата маса, отпуснала лице над покривката, и по белия плат се разплуваха като сиви паячета сълзите й, смесени с грима.
Спа към четири часа. Когато се събуди, остана изненадана, че животът продължава и трябва да разчисти стаята, да изнесе боклука (внимателно заобиколи мястото в антрето, където беше видяла мъртвия Бил), да прибере вестника от кутията, да изпере покривката, да сготви, да вземе душ, да изглади камарата ризки и панталонки на Кеша — и да тича до спирката, щом си спомни изведнъж, че няма яйца, всички бяха отишли за гостите.
Метеоролозите обещаха двадесет и два градуса, но времето беше мрачно, ръмеше досаден дъжд. Вдигнала яката на шлифера, Ника с тъпо равнодушие слушаше разправиите на опашката дали трябвало да се дават само по десет яйца на човек, и се заглеждаше в мотрисите, всеки момент щеше да пристигне свекърва й с Кеша. Двама съмнителни типове пренесоха покрай опашката нещо дълго, увито в найлон и превързано с канапи. Ника ги изгледа равнодушно и внезапно ясно осъзна:
