гостенин? Май нещо… Вратовръзка не нося, затова ще се погрижим само за прическата…
Извади гребенче, среса се пред огледалото в антрето:
— Е, няма да ме сбъркат с Шварценегер, но съм си съвсем като истински: съветски млад мъж с цветя за своята любима.
— Шварценегер не може да се хване на малкия ти пръст! Сериозно ти говоря. Още в училище всички момичета бяха луди по теб. Почти всички…
— Оттогава са минали тринайсет години, Ника. И всички момичета се изпариха нанякъде. Тръгвам. След малко се връщам.
Турецки излезе, Ника остана в антрето, обърната към вратата и притиснала с пръсти лицето си, докато той не се върна.
— Сега спокойно да палнем по цигара. Ела в кухнята… Така… Да теглим чертата относно случая със среднощното произшествие в дома на Ника Славина. Първо. Не го е имало. Второ. Защото няма смисъл. Не ме прекъсвай. Трето. Вероника Славина в не съвсем трезво състояние в петък срещу събота вместо в своя е влязла в апартамента на пети етаж, оставен с отключена врата; тази версия е потвърдена от съседите, които са били с нея в асансьора. Отивам с букета и им звъня на вратата. «Добър ден. — Добър ден. — Търся Вероника Славина да й честитя на патерица… А, така ли? На долния етаж? Съжалявам, изглежда, съм забравил, хем скоро идвах, кога беше, преди седмица-две… Да, наистина, как да не се обърка човек, толкова си прилича всичко. Ха, значи и тя самата сгрешила етажа? Вместо на шестия слязла на петия, така ли? Кога? Снощи… И доста лъхала на коняк, казвате? Да, да, имала е гости, празнували са рождения й ден. Тогава нищо чудно, още повече след полунощ. Извинете за безпокойството, приемете и прочие, и прочие…» Четвърто. С Кеша спокойно можете да ползувате собственото си антре и забравете, че на света съществува или е съществувал човек с името Бил. Мисля, че няма нужда да уведомяваш когото и да било за своето премеждие. Остави Льошка на мен. Както и официалната част, сиреч разследването на убийството или опита за убийство на гражданина Бил в апартамента на петия етаж в този блок…
«Значи все пак не съм съвсем превъртяла. Значи е истина. Слава Богу — не тук, слава Богу, че Саша всичко разкри» — си повтаряше Ника за кой ли път. Същевременно се мъчеше да се съсредоточи върху помагалото по програмиране, което трябваше да преведе от английски до понеделник.
«Слава Богу, че не са я очистили още там, на място» — втори час висеше на спирка «Матвеевска» Турецки — беше пропуснал вече два влака и не знаеше какво да направи, за да спаси от смъртната опасност жената на своя приятел.
5
Александър Борисович Турецки ставаше сутрин само ако го будеха преднамерено и целенасочено. Иначе никакви гръмове, мълнии или трополене на развеселени съседи не можеха да смутят съня му. Реагираше единствено на звънене: телефон, будилник или на вратата. И тъй като в почивните дни тези пробуждащи фактори обикновено липсваха, към два следобед го будеше гладът. Но днес спа само два часа, не повече, и сега, в шест сутринта, без да мисли за нищо, наблюдаваше през прозореца набраздената от дъжда река Москва. Августовските жеги от два дни бяха отстъпили място на порои и бури. Заедно с бурите придойдоха и проблемите, които обаче нямат нищо общо с времето.
В два през нощта бе събудил от телефонната будка на спирка «Матвеевска» майор Вячеслав Грязнов от милицията (за което изслуша потоци от подбрани псувни) и му изложи колкото се може по-свързано случая с Ника Славина. Щом чу познатото: «Ясно, другарю генерален» — се поуспокои, още веднъж обиколи блока на Ника, съзря в далечината зелената светлинка на такси и изскочи насреща му.
В пощенската кутия го чакаше писмо от Ирина — щяла да си дойде за отпуската, ще живее при някаква приятелка… Вдигна веднага телефона въпреки късния час и със заплахата, че ще посрещне всички влакове от Рига, най-накрая й измъкна признанието, че пристига в девет и половина вечерта в понеделник, тоест утре. Затвори телефона и чак се почуди на проявената си настойчивост. Цяла година бе жадувал тази среща, но сега чисто и просто се стресна: ергенският му живот безвъзвратно завършваше последната си фаза.
На бюрото го чакаше чисто ново куфарче с честитка от майка му. Съвсем беше забравил, че днес има рожден ден. Но съдържанието на честитката не беше никак празнично. Елена Петровна молеше сина си да дойде веднага, защото Павел Петрович «е много зле». Което, естествено, значеше не че пастрокът му е на смъртно легло, а че майка му «ще моли» за него — и той ще трябва да се измъкне по някакъв начин, без да я засегне.
«Ако го вкарат в затвора, ще взема майка при мен — помисли си Турецки и се обърна с гръб към прозореца. — Тук можем да сложим едно канапенце. Гардеробът е малък наистина; ще изместим бюрото към прозореца…» На бюрото го чакаше спретнато подшита папка, творение на веселия следовател Гена Бабаянц, когото Турецки очакваше на обедно гости с обещаната информация, неотразена в материалите по делото, възбудено «във връзка със смъртта на гражданката Т. А. Бардина». Това иначе рутинно дело по някакъв начин беше свързано с проблемите Ника-Ирина-майка му, колкото и да не личеше нищо общо между тях.
Турецки си направи нес кафе, отвори пакет цигари, легна с дрехите върху одеялото на дивана и зачете. Познаваше мнозина, ако не и всички участници в разследването — следователи, експерти, прокурори. Зад казионните изрази в документите виждаше живите хора, доразвиваше онова, което не бе отразено в делото и не бе забелязано от следователя и прокурорите по следствения надзор.
… Сутринта на 9 май 1989 година, в седем без четвърт, край железопътния насип в близост до гара «Червен строител» местен кантонер се натъква на трупа на Татяна Бардина. Следственият екип от транспортната прокуратура и милицията се появяват на местопроизшествието с вълшебна бързина (абсолютно безпочвено подозрение на А. Т.). И съдебномедицинският експерт, излъхващ алкохолни пари (също предположение на А. Т., но в случая доста обосновано), казва на следователя: «Смъртоносни черепно-мозъчни травми. Още нищо не мога да кажа за начина, по който са нанесени, труден случай — трябва да прегледаме за оставени следи!»
Тъкмо това не успяват да сторят нито дежурният следовател, нито Бабаянц, комуто транспортната милиция съвсем мотивирано прехвърля случая: трупът бил намерен на «градска територия», ще рече, на три метра и тридесет сантиметра от жп платното, а това с нула цяло и три метра превишавало правомощията на железопътните следствени органи.
Близо месец Бабаянц обикаля района на местопроизшествието с надежда да открие следи от престъпника. Научава само, че наскоро преди откриването на трупа през гара «Червен строител» минал товарен влак. Разпитаният машинист настоява, че не е забелязал в този участък никаква жена. Детективите от районната криминална милиция не намират нито оръжието на престъплението, нито самия престъпник. А медиците дават мъгляво заключение: «Причина за смъртта — нараняване на черепната кост с твърд тъп предмет». С други думи, възможно е какво ли не: и убийство, и самоубийство, и нещастен случай.
Самият другар Бардин по времето, когато става нещастието с жена му, се намира в служебна командировка.
Сега, повече от две години след като оперативната група от транспортната прокуратура и милицията е била на местопроизшествието, Турецки трябва да се заеме с този «батак» — неразкритото, забатачено
