След кратък спор беше решено да се разделят на групи. Ирина с Ника и Кеша, охранявани от старши лейтенант Горелик, да отидат у Меркулов и да останат там до второ нареждане. Грязнов, Монахов и Турецки ще се заемат с апартамента на Красниковски. Меркулов, Мойсеев и Шахов с колата на Министерството на икономиката, следователно с верния Митя, ще се опитат да стигнат до резиденцията на руския президент. Полковник Романова трябва да бъде в кабинета си и да осъществява връзката между всички групи.
Но само след няколко минути непредвидени обстоятелства промениха и този план.
Групата на Грязнов тръгна след пет минути.
Останалите с общи усилия подредиха жилището и тъкмо да излязат, Ника откри, че е с басмения пеньоар и по старите домашни чехли.
— Ох, моля ви се, почакайте ме десет минути — само да се преоблека. Слизайте, идвам.
— С Горелик ще я чакаме на площадката, другите се качвайте по колите — нареди шофьорът Митя и компанията начело с Инокентий, понесъл в прегръдка тромпета си, заслизаха в нишка надолу.
48
«Само десет минути — да се преоблека.» И в най-официални случаи тя не губеше за преобличане и гримиране повече от пет минути: минутка за чорапите, втора за полата, или панталона, трета за блузата, четвърта за малко червило на устните и грим за очите, петата за поглед в огледалото. Същото постигна сега за две минути и половина, прежали погледа в огледалото, отвори малкия стар секретер и извади от тайното чекмедженце единствената си скъпоценност. Златните стъбълца затрептяха на шията й, листенцата заблестяха с цветовете на дъгата. Но нямаше време да се полюбува на себе си в огледалото; извади от същото чекмедженце дълга плоска кутия.
Пистолетът, награда от състезания, беше съвсем нов. Но все пак го почисти по всички правила, намери кутията с патроните, зареди оръжието и го сложи в големия джоб на широката си лятна пола.
В коридора помисли няколко секунди кои обувки да обуе, но изборът не беше голям, единствените й прилични сандалети все още бяха в списъка на веществените доказателства и поради това не можеха да й ги върнат. Отиде в кухнята и затвори прозореца. Помисли дали да затвори и в стаята, но се отказа — нека се проветри. От площадката се дочуваха гласове, старши лейтенант Горелик и шофьорът Митя бяха останали за всеки случай на етажа и междувременно се басираха за предполагаемия футболен шампион. «Всичко се оправи» — каза си Ника, но веднага разбра, че се самозалъгва, защото знаеше: Валерий Транин още съществува и докато е жив и здрав, тя не може да бъде спокойна. Вчера си мислеше, че само малкият да е с нея, само да не му се случи нищо, готова е да прости на всички за всичко. Но днес, когато Кеша е тук, при нея, вече не можеше да прощава на онези, които изтормозиха и него, и нея, които убиха Ана. Те нямат право да съществуват на земята. Съдбата си знае работата и без нея — Валерия Зимарина вече я няма и
Ника стигна до вратата, протегна ръка към бравата и замря. От стаята се чу някакъв звук, сякаш от дивана беше паднало на пода плюшеното мече на Кешка. Тя знаеше, че не бива да влиза в стаята, трябва да отвори вратата и да извика за помощ, но вече вървеше натам, стиснала в джоба пистолета. От отворения прозорец идваше насреща й човек и носеше въже или тел. Проблесна й е го така е убил Ана. Това е Транин. Той е мъчителят на сина й. Той й съкрати живота с три дни, които й се бяха сторили безконечен ад.
— Ей, гаден недорастък, казвай къде е чантата — или пилешката ти шийка ще…
Той беше вече съвсем близо, още нещо й говореше, питаше я за Бил. Но страхът й бе останал там, в коридора, и когато Транин стигна съвсем близо и вдигна ръка с металната примка, тя с бързо движение извади пистолета и стреля в упор. Транин зина — като от силно учудване, лъхна я смрад, но тя стреля още веднъж, Транин се свлече на пода, а тя стреляше ли, стреляше, докато патроните не свършиха, продължи да стреля с халосни, докато нечии силни ръце не я хванаха и не я отдръпнаха от тялото на Транин.
Старши лейтенант Горелик се хвърли към прозореца и изкрещя като невменяем:
— Минал е по дъска от съседния апартамент, но той е в другия вход. Затова сме го изтървали!
Жилището на Ника пак се изпълни с хора. Горелик и шофьорът литнаха надолу по стълбите със скоростта на звука.
Ирина наливаше Ника с чешмена вода, а самата Ника успокояваше всички: «Не съм превишила степента на самоотбрана, нали, Константин Дмитриевич?»
Полковник Романова и прокурорът криминалист Мойсеев пазеха на вратата и не пускаха Шахов, вдигнал Кешка на ръце.
Меркулов стоеше до стената и втренчен гледаше Ника — не Ника, той гледаше колието, едно от златните листенца беше нащърбено, а в орнамента проблясваше латинско N…
Щом се съвзе, протегна ръка към телефона, завъртя:
— Обажда се Меркулов от прокуратурата на РСФСР. Спешно пратете дежурната следствено- оперативна група за извършено убийство. Диктувам адреса…
Меркулов затвори и с нетърпящ възражение глас каза на всички присъстващи:
— Ирина взима Кеша и Горелик ще ги откара у нас, вкъщи. Виктор Степанович се налага да остане, както и ти, Семьон. Шура, щом пристигне групата, отиваш на «Петровка»…
— Защо не тръгваме наникъде? — огласяше Кеша входното антре с вика си. — Лельо Шура и чичо Семьон, защо не ни пускате с чичо Витя вътре?
Ника отиде при тях, взе сина си от Шахов и каза едва чуто:
— Мъничкият ми, сега ще отидеш с Ира на едно място, и аз скоро ще дойда.
— Ура! Ирка ми позволява да свиря!
Ника го целуна и пак много тихо каза:
— Божичко, какъв си ми глупавичък!..
Върнаха се Горелик и Митя: в апартамента от съседния вход намерили един инвалид със запушена уста и завързан за инвалидната си количка…
— Чичо Толя! Карай ни по-скоро на едно място! С Ира! Там ще свиря с тромпета!
Ника като отнесена гледаше как се затваря автоматичната врата на асансьора, без да чува, че Меркулов я пита нещо. Когато разбра, докосна красивата огърлица и замислено отговори:
— Виктор Степанович ме е чакал пял живот и това е залогът за нашето бъдеще.
Тя не забеляза кога Шахов се доближи до нея, но усети ръката му на раменете си.
— Константин Дмитриевич, това колие попадна у мен при много тягостни обстоятелства преди доста години. Струва ми се, че много ви заинтригува. Защо?
Меркулов извади снимката от вътрешния джоб:
— Майка ми. Тя беше убита. Също преди доста години… заради тази огърлица…
Шахов пребледня, белегът на бузата му изпъкна.
— Константин Дмитриевич… Не е възможно…
От улицата се чуха сирените на милиционерските коли.
— Не е възможно… Трябва… длъжен съм да ви обясня. Щом свърши всичко… това.
Следствено-оперативната група пристъпи към огледа. Дежурният следовател загуби ума и дума, щом видя сред свидетелите началничката на Московската криминална милиция, двамата прокурори от Републиканската и Градската прокуратура, министъра. Веднага стана ясно, че разследването по убийството на избягалия от затвора Транин ще бъде проведено максимално обективно и не заплашва с никакви юридически последици Вероника Славина.
Номенклатурната къща от червени тухли, построена от Стопанското управление на бившия Министерски съвет, в която живееше Красниковски, се намираше на спирката на метрото «Фрунзенска». Грязнов, Монахов и Турецки пристигнаха със сервизно пикапче като водопроводчици. Съсредоточени, с
