ватенки и ботуши, те носеха сандъчетата с инструментите, гумени маркучи и всичко друго, необходимо за работата. Портиерката леля Фрося ги посрещна като синове:
— Най-после, момчета, благодаря ви, от една седмица сме поръчали майстори, съседите тука, все големи хора, се оплакват: клозетите не са наред и разни мръсотии им плували навън.
Бригадата тръгна по етажите, за да търси къде е повредата, докато не стигна целта — вратата на другаря Красниковски, прочутия борец против организираната престъпност, в миналото не по-малко известен боксьор полутежка категория, шампион на «Динамо»
Грязнов отвори сложните чужбински ключалки доста бързо с връзката ключове — имаше ги от един професионален крадец и бяха над двеста ключа. Всъщност Грязнов твърдеше, че в предишния си живот е бил професионален крадец и явно е запазил и в сегашния някои стари навици. Посетителите очакваха да видят апартамент, обзаведен съответно с данните, получени от тайното разследване. Но пред очите им се ширна средно голям спортен салон — почти без мебели, на пода имаше тюфлеци, а от тавана висеше боксьорската круша. До прозореца блестеше с металните си части задграничен уред за мускулна гимнастика, каквито ползуват културистите по света. Къде ли в това царство на грубата физическа сила може да са скрити крехките малки дискети?
— Той тук ли спи? — съвсем объркан попита Монахов, като посочи кушетката за масажи.
— Да не сме сбъркали вратата? — И Турецки беше смутен. Но най-слисан изглеждаше Грязнов:
— Не, момчета, тук има нещо гнило! Но съм сигурен, че това му е адресът!
— Слава, никой не се съмнява. Ето му там анцуга с емблема «АК».
— Какво ще му мислим, да започваме и това е — каза Турецки.
Следователите разделиха салона, кухнята, банята, килера и коридора на квадрати и пристъпиха към явно незаконния обиск. Тридесет и пет минути по-късно оперативната група започна да се обезпокоява. След час Грязнов се настани на малката седалка на уреда за културисти, като че ли щеше да прави мускули, и тегли надгробната реч:
— Никога досега не съм търсил така стръвно веществени доказателства. Тук няма нищо. Никога не е имало. Ясно е. Трябва да изчезваме, докато не е станало късно. Може да ни спипат.
— Слава — каза Турецки, — огледайте с Вася още веднъж, веднага се връщам!
— Само да не носиш цигари на Ключански! — подвикна Грязнов.
Турецки влезе в банята и без да завинти сифона на ваната, пусна водата и я чу как шурна надолу.
«Това не е възможно, защото е невъзможно» — тази мистична фраза му се въртеше в мозъка от момента, когато тримата влязоха у Артур. Изключено, повтаряше си той, докато слизаше бавно по стълбите, защото, освен да си надува перките, човек трябва да има място за хранене и спане. Никога не беше забелязвал у Красниковски такива рахметовски привички, особено в последно време. Преди десетина дни Ника сбърка апартамента и това повлече, меко казано, куп неприятности. Ами ако сега те тримата, двама оперативници и един следовател, са се заврели, където не им е работата?!
Някой на третия етаж крещеше по телефона:
— Фрося! Тук става наводнение!
Леля Фрося посрещна Турецки с хокане:
— Какви майстори сте вие бре! На третия етаж хората им става наводнение в банята, а пък току-що свършиха ремонта! Ще се оплача аз в сервиза ви… Какво искаш?
— Сервизът е затворен днес, в неделя работим извънредно — вдъхновено импровизира Турецки. — А водата тече от апартамента на полковника от милицията, висок един. Миналия път му правих ремонт.
— Няма що, ръцете си си оставил! Не е полковник, подполковник е! В кой апартамент? В единия само спортува, а живее у Ксюшка, съседната врата.
— А-а! Тогава ей сегинка!
Фрося искаше да разкаже на Турецки за отношенията между подполковника и дъщерята на вече покойния маршал на Съветския съюз Ксения Н., която му оставила «целия партамен» награда за любовното обслужване, а пък тя самата живеела в Ялта, но Турецки вече беше натиснал звънеца на четвъртия етаж и извика високо, за да чуе и леля Фрося:
— Здраве желаем, другарю подполковник! Само ще проверим водопровода, другарю подполковник! От апартамента ви тече на долните етажи!
Дочули вика му, Грязнов и Монахов изхвърчаха от спортния салон на Красниковски.
— Друг апартамент ли сме пребарали! — уплашен попита Вася.
— Шшт! Слава, ще се наложи още веднъж да се върнеш в по-раншното си прераждане — пошепна Турецки и отиде в банята да спре водата.
В луксозно обзаведения тристаен апартамент в панера за мръсни дрехи намериха преносим сейф. Докато Турецки и Монахов за всеки случай продължиха обиска, Грязнов пуфтеше и псуваше касичката:
— Казах ви, че съм бил специалист по взломните кражби, а не касоразбивач. Ако искате да свършим всичко чисто, не би трябвало да трошим ключалката… Аха… тази джаджа тук… Да опитам този шперц… Насам, момчета! — тържествено извика Грязнов и извади две кутии с дискети от огнеупорната касичка. — Хайде, Сашка, сложи тук дискетите от Ника, а с тези моментално на «Петровка». Василий, Русия цяла сега тебе гледа. Шефката вече ще ти отпусне компютър.
— Другарю майор, програмите може да се окажат некъмпетибълни [13] и да не стане нищо.
— Не ми говори на китайски, все едно не разбирам. Ще се обадя на един специалист и той ще ни помогне.
Цялата операция, включително и обискът в жилището на Красниковски, продължи по-малко от три часа. В пет без петнадесет водопроводчиците се качиха на пикапа…
49
Очиларката му се изплъзваше, мъчеше се да грабне ножа. Циклопа усети остра болка в ръката — очилата се счупиха под дланта му, той за миг я отдръпна от лицето на младия, онзи веднага го възседна, стисна с колене гръдния му кош, да не може да диша, но не успя да докопа ножа, само извиваше към земята ръката, която го държеше, а по лицето му изпод строшените очила се стичаше кръв. Циклопа се извъртя по някакъв невероятен начин, отхвърли Очиларката и с последни сили прескочи оградата, побягна през задните дворове, където познаваше всяко храстче. Притаи се до шосето и видя как джипът изпълзя на шосето, шофьорът, изглежда, не смееше да кара бързо без очилата. Изведнъж забеляза, че в бързината беше изтървал някъде ножа от Монголеца. Ако онзи научи, ще го натика в миша дупка.
Хукна обратно към редакторската вила, която вече цялата гореше, опипа навсякъде покритата с борови иглички земя, от страх не се сещаше къде е могъл да изтърве ножа. Ръката му се натъкна на нещо твърдо, той се зарадва, но не беше ножът, а някакво желязо. О, «желязо» ли? — то проблесна с разноцветни скъпоценни камъчета, беше лопатка, с каквито във филмите за едно време сервираха торти в чиниите; в бързината и без очила онзи не беше забелязал, че е изпаднала от куфара. Циклопа погледна натам, където беше спрял джипът. Майко мила, Очиларката беше разпилял цяло богатство! Циклопът забрави и нож, и Монголец, ръцете му трескаво затрепериха, той напъха в пазвата си всичко, което намери, докато пожарът още не беше събрал цялото село…
Два дни по-късно слезе от влака в Новоросийск, продаде за три бона едно от бижутата на битпазара, повече не биваше да остава в Новоросийск, веднага щяха да го надушат. Взе парахода за Одеса, защото беше чувал, че там правели очни операции, не искаше за цял живот да остане едноок. Когато отиде в болницата, разбра, че списъкът на чакащите е запълнен за две години напред. Естествено, купи си дрехи, намери си и прилична стая под наем. Хазайката го просвети: да купи подарък на някоя лелка от
