била последната пратка платинови пластинки. И изтича за тацетите. Ключът от сейфа беше прибран в шкафа. Останалите висяха свободно. Също и ключът от лабораторията. От този момент Зет се отнасяше към мен с някакво възхищение.
— Номерът ти се удаде — каза тя, можем ли да отидем веднага?
— Разбира се — отвърнах й, като взех ключа. — Но все ми се струва, че това е глупост…
Тя ме помилва като малко момче:
— Ами платината? — Не искаше да пристигне в бъдещето с празни ръце, в никакъв случай не искаше да напусне този свят без джобни пари. — Имаме право на това. Да не би нас някой да ни съжалява? Навсякъде само ни тъпчат. Вече няма къде да избягаме, готвят ни атомен пожар. А ти ще се укоряваш за кило платина…
Дори не знаех защо нашият институт е поръчал тази платина. Но изведнъж и на мен това ми се стори лесно и важно. Тя счупи стъклото и взе ключа. Обясних й къде е сейфът… Чаках нетърпеливо. Значи, бях успял да попреча на убийството на нейния непознат съюзник, не бях убил Анчи, нито портиера, но накрая отново рискувам, накрая отново проявявам дързост, защото искам да имам пари. Чух стъпки.
— Добър вечер…
Покрай портиерската будка минаваше госпожица Хорска с ръкописи под мишница. Преписваше ги до късно през нощта. Не познавах много госпожица Хорска, но тя все пак се спря. Попита ме защо съм тук. И забеляза счупеното стъкло. Над нас се чуваше как трудно се отваря тежкият сейф.
— Крадци! — ахна Хорска и изведнъж разбра всичко. Отскочи от будката, като си удари главата. Фуражката на портиера със старото название на нашия институт беше пред мен на масата като знамение на съдбата. — Крадци!! — извика Хорска, този път много по-силно.
Тя искаше да излезе навън, но, разбира се, портата беше заключена и аз не я пуснах, не натиснах бутона в будката. Зад мен се появи Зет. Видях, че държи в ръка пистолет. Но това не беше седефен дамски револвер, а голям автоматичен пистолет, който никак не й подхождаше. Разбирах всичко. Може би мога да избегна една жертва, мога да изменя някои дреболии в съдбата си, но накрая ще остана егоист и убиец като вчера.
— Не! — извиках аз. Все пак имам дотам свобода. Мога да избера. Мога да реша дали да бъда със Зет, или срещу нея. Със смъртта или срещу нея. Като всеки човек. И скочих право срещу куршума. Забелязах още как портата се отвори, чух виковете на Хорска и видях кръвта на земята. Собствената си кръв. Кръвта, която бях пролял за свободата си. Нищо не ме болеше.
Информация за текста
© 1962 Йозеф Несвадба
© 1984 Невена Захариева, превод от чешки
Josef Nesvadba
Vyprava opacnym smerem, 1962
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
ЙОЗЕФ НЕСВАДБА
Експедиции в обратна посока
Разкази
Josef Nesvadba
Vypravy opacnym smerem
Nakladatelstvi Mlada fronta, Smena, Nase Volako
Praha, 1976
© Невена Захариева, преводач, 1984
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление,
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1984
с/о Jusautor, Sofia
Рецензент Бойко Вътов
Редактор Каталина Събева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Ани Иванова
Чешка. I издание
Дадена за набор на 28.V.1984 г.
Подписана за печат на 8.XI.1984 г.
Излязла от печат месец ноември 1984 г
Формат 70?100/32 Изд. № 1785 Цена 2.50 лв.
Печ. коли 26 Изд. коли 16.84 У ИК 16,48
ЕКП 95364 5627-60-84
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1984
Държавна печатница „Балкан“ — София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4173]
Последна редакция: 2007-11-16 17:00:00
1
Отнася се за събитията през 1948 година, когато работническата класа в Чехословакия побеждава окончателно реакцията. Б. пр.
2
Квартал в центъра на Прага. Б. пр.
3
Помощна акция на ООН след Втората световна война за пострада лите от войната страни. Б. пр.
4
Отреди със специално назначение (нем) Б. пр.
5
Да (фр) Б. пр.
6
