— Не започвай пак тази история! Защо не оставиш на мира Аийел, Ерите и всичко останало, искаш да разрушиш спокойствието, което имаме ли?
— Значи се боиш, че истината ще разбие живота ни? — попита тя.
— Признавам си — боя се и не искам дори да ми напомняш за това!
— Синд, отвори си очите и виж какво става наоколо! Знаеш, че детето притежава всички наши умения, нали? Дори без Звездата.
— Недоразвити са, но ги има — предаде се Синд с въздишка.
— А сега се появи и неговият дух-покровител Азман.
— И това знам. — Чашата, стояща на масичката в ъгъла, прелетя през стаята и се настани в ръката му. — Благодаря ти, приятелю, но като че ли бях по-доволен преди, когато те нямаше. Този номер сигурно ти е струвал огромни усилия поради състоянието, в което се намираш. Не си прави този труд, усещам, че си тук.
Нищо повече не помръдна в стаята, само детето се събуди, усмихна се и се загледа в една точка от лявата страна на креватчето.
— И какво от това, дори всичко, за което не исках да мисля, да се окаже чистата истина? Ако съединим Звездата, ще станем Ери. Ако не го правим, ще си останем ние двамата, хора, както досега. Синът ни ще бъде странен и различен, но не може да не платим нищо за щастието си. За малко да забравя, ти харесваш Кокорл, нали?
— Защо ме питаш? О! — възкликна Тарасу. — Сега усещам, че идва насам.
— С Йеллагр — добави Синд. — Придружили са Трирл до дома им на Шуист и сега двамата се връщат, за да се срещнат с нас. Освен, че се радвам да ги видя, ще помоля да погледнат в бъдещето ни. Няма да ти кажа резултата, за да не се тревожиш излишно. Трябва да ценим всяка спокойна минута, защото не се знае докога ще продължат.
Детето, оставено само на себе си, се беше отвило, както размахваше ръце. Голата му кожа настръхна от студения полъх през отворените прозорци на къщата и го накара да се нацупи от неудоволствие. Завивката бавно се плъзна на старото си място, то издаде гукащ звук от задоволство и заспа.
Тарасу ставаше все по-разсеяна и замислена, въпреки старанията на Синд да я ободри.
— Дори и да не ми кажеш какво ни чака, аз ще го разбера — каза тя унило. — Освен думите и мислите има и други начини за предаване на информация.
— Джорхите ще пристигнат всеки момент.
— Знам — усмивката й беше невесела. — Не би трябвало да ги посрещнем в лошо настроение, те са наши приятели.
— Ако искаш, ще забравим ясновидството — предложи Синд. — Няма никакъв смисъл да научаваме това, което така и така ще стане. А аз размислих над думите ти. Права си, трябва да заминем за Франар. Hе мога да избягам от всички отговорности и да вегетирам тук, колкото и да ми е приятен този живот. Аз все още съм кенселастър и най-малкото съм длъжен да положа клетва пред малката Императрица и майка й, управляваща от нейно име.
— Дори само като вед шеста степен е безсмислица да превиеш гръб пред това глупаво момиче, бившата играчка на Харамон, и отрочето й, което още се напикава в пелените.
— Предполагам какво ще кажеш по-нататък.
— Естествено! Hе може да полагаш клетви пред дъщерята на човека, който ти е причинил толкова злини. Воините-хораи са зад гърба ми и ще ме последват навсякъде, независимо от привилегиите и свободата, които ще получи Hевидимото братство от теб като Император — очите й блеснаха.
— Знаеш мнението ми по въпроса.
— Какво ще кажеш да се разходим в планината и да обмислим това на спокойствие? — попита Тарасу.
— Ще вземем ли детето?
— По-добре не, мисля да се върнем бързо. Няма да ходим дотам, а ще се прехвърлим. След като си поговорим на чист въздух, ще се приберем веднага.
Пренесоха се на стръмния склон на Нису и Тарасу пъргаво се закатери нагоре, докато достигна редица издадени зъбери.
— Това не беше разходка, а надбягване — каза Синд, когато я настигна. — Едва ли можеше да се намери по-неподходящо място за разговор.
— Идеално е — Тарасу нервно въртеше нещо в ръцете си.
— Аийел! — възкликна Синд, разбрал с какво се занимава тя в момента. — Взела си и двете половини, без дори да ми намекнеш за намеренията си!
— Щеше да ми попречиш — отвърна тя, като съедини Звездата. — Сега ясно ли ти е защо го направих, Окшаел?
— Непрекъснато имах чувството, че нещо ми убягва, но се стараех да не мисля за това — бавно каза той. — Орангх и останалите през цялото време се стараеха да ни съберат и да запазят живи формите ни до Сабха. Това е нормално, защото ако бяха унищожили носителите ни един по един, ние щяхме да си намерим други, а те трябваше да ни издирват отново. Замисълът им, както винаги, целеше, да ни съберат заедно и тогава да ни изхвърлят от това ниво. Така щяха да спечелят за себе си много време. Те обаче не направиха нищо, вместо това предприеха безсмислени действия на Каскот.
— Точно така беше — потвърди Ни-Тара.
— Ти и Шакраан ги отблъснахте сравнително лесно, прекалено гладко мина всичко. И защо всички нахлули бяха Ка и Па? Нямаше висши Орангх, значи целта им не е била да ни отблъснат оттук. Какво друго биха искали? Досега те винаги са нахлували безуспешно в този свят и не са могли да го задържат. Целта е била да го превземат отвътре.
— Да и успяхме. Създадохме издръжлив нов вид, който да го завладее без проблеми. Аз предполагах, както и ти, че носителите на Ери не могат да имат потомство, но се оказа възможно да се получи дори хибрид с участието на Орангх. Само Ураупш не беше предвиден да се намеси като безплътен дух, но трябваше да се досетя — неговата част от Аийел остана свързана с моята.
— Ни-Тара, ти и Шакраан сте били Орангх?
— Да, ние сме от висшата каста Нут. Подозирал си го в дъното на съзнанието си, но предпочете да не разнищваш смътните си предчувствия, прекалено беше заангажиран с моята носеща форма. При теб Ери е потиснал Орангх, при мен обратното, но в нашия син те са органично вплетени и равностойни.
— И кога осъществи подмяната?
— На Сабха, времето е без значение. Горката Ери направо изхвръкна от носителя си Тарасу. Дали да не ти разкрия нещо? Тя нямаше да бъде толкова отзивчива на мое място, като човек. Аз изпълних задачата си и съм доволна.
— Трудно може да се създаде нова раса само от един индивид, освен това не се знае кои качества ще се развият у нашето дете и дали ще се предават по наследство.
— Hе мога да преценя това. Мислителите от моята каста са създали плановете ни, аз просто съм избрана да ги изпълня. След този пръв успех вероятно ще постигнем още повече следващия път. Ще дойде и нашето време, не е справедливо само Ери да имат толкова подчинени низши светове, с които да си играят. Защо да нямаме и ние?
— Hе са ми дадени пълномощия да водя преговори, а това са въпроси, които се разискват там и са уточнени отдавна. Ще ти кажа личното ми, неофициално мнение — ние внасяме ред в управляемите нива, а вие се стремите да го разрушите. Затова правото да се разпореждаме е дадено на Ери от Hебесния тъкач, когото ние почитаме, за разлика от вас.
— Откъде знаеш? — възрази Hи-Тара. — Според нашите религиозни и философски концепции за Сътворението, Ери са узурпатори и Върховното същество е определило Орангх да възстановят равновесието във владенията, които сте заграбили неправомерно.
— Това са абсолютни глупости! — възкликна Окшаел. — Та ти чу как сте наречени в „Саттвадхара“ — гнусни твари на мрака.
— Тя е съставена от Ери за Ери и е естествено да ви възвеличава за сметка на всички останали.
— Аз не съм от Висшите Разумни на Ери, които решават — колебливо каза Окшаел, — но „Саттвадхара“ не е наше дело, това е основна истина. Hито пък напътствуващите и трансформиращи Кодекси на другите ни
