— Замина, а сега е наш ред, но ние ще останем хора — тя протегна ръка и хвана неговата.
— Не е възможно, къде е „Саттвадхара“?
— Няма вече „Саттвадхара“, да тръгваме — Ни-Тара пристъпи напред към тъмните води и го дръпна след себе си.
67
— Всичко ми се струва като сън и се питам какво от случилото се с мен на Върха на Света беше истина — Синд седеше на хълма над Кейсан и рееше погледа си надолу към покривите на храмовите постройки.
— Със сигурност сме веди шеста степен, относно това нямаш възражения, надявам се — Тарасу беше прегърнала коленете си и се усмихваше.
— Да, усещам мислите на всички хораи околовръст и мога да те уверя, че преклонението им пред теб е безгранично. Нитара е напуснала Небесата и се е появила, за да приеме почитта на воините и жреците си.
— Това сарказъм ли е?
— Просто изреждам фактите. Старейшината Фу, новият Водач на Братството не таи и капка съмнение. Той прелива от благоговение — Богинята е удостоила Кин с присъствието си!
— Коя съм аз наистина, ако не Нитара?
— Точно това се питам. Ишанг и Азман ги няма, съвсем в съгласие с невероятните ми спомени от пещерите на Сабха. От време на време се съмнявам дори, че тези пещери съществуват и аз съм бил в тях.
— Може би съществуват, защото аз също си ги спомням смътно.
— Дотук е възможно да се допусне някакво внушение, но в халюцинациите ми Ишанг уби Харамон и се оказа, че Императорът наистина е изчезнал.
— Тежко болен е и не приема никого — отбеляза Тарасу.
— Това е официалната версия. Странното е, че Дорн също е изчезнал, за него съобщенията са недвусмислени.
— В момента Империята се тресе из основи. Кенселастърът Синд Натх също отсъства мистериозно, но този факт си го обяснявам лесно — Тарасу се усмихна още по-широко.
— За него знам със сигурност, че се радва на неустановеното си положение на затънтената планета Кин и не възнамерява скоро да се мярка около Франар — Синд се намръщи. — Моята част от Аийел е двойно по-голяма и не мога да се трансформирам, това е главното доказателство, че събитията са били реални.
— Ти притежаваш половината от Звездата, другата половина е у мен.
— Вярваш ли, че ако ги съединим, ще станем пак… Ери?
— Лесно е да се провери — очите на Тарасу заблестяха. — За да не страдаме от съмнения, че сме низши създания, служещи като черупки на тези от висш порядък, достатъчно е да използваме Аийел. Ако се окаже, че е така, може да отидем в Атанаморп. Ще видим на място какви са проблемите на Империята и ще имаме сили да ги разрешим.
— Дори да сме Ери, какво ще правим там?
— Световете на човечеството имат нужда от силна ръка, която да поеме кормилото. Никога ли не си помислял да бъдеш Кантайрофекс?
— Веднъж вече водих подобен разговор с Ишанг. Не очаквах ти да го продължиш, но ще повторя мнението си. Ако ми се удаде случай да се намеся, Империя няма да има, Сизаор трябва да се разруши. Това мисля като човек, опасявам се, че в качеството си на Окшаел може да разсъждавам по друг начин, затова не искам да съединяваме Аийел сега. Трябва ми малко време да се посъвзема.
— Щом не искаш, няма да го правим — съгласи се Тарасу. — Спомена, че вече не можеш да променяш вида си, вярно ли е?
— А това е най-прекрасното нещо, което ми се случи на Сабха. Вече не съм чудовище, а обикновен човек, поне в това отношение.
— Не съм сигурна дали трябва да се радваш толкова, сега си точно копие на бившия хорай Ишанг. Ще имам трудности да убедя воините и жреците, без да им го внушавам, че ти не си той, а царственият ми съпруг, слязъл с мен от Небесата.
— Какъв съм аз? — Синд я изгледа смаян.
— Би трябвало ти да ми направиш предложение за съвместно съжителство, официална връзка, брак и другите начини да се нарече това, което би ни позволило да имаме законни деца — тя се смути. — Но както изглежда, никога няма да го направиш.
— Отдавна обмислям как да те попитам, но се страхувах, че ще ми откажеш — той протегна ръка, прегърна я предпазливо и усети топлината на тялото й. — Защо, всъщност, искаш това от мен?
— Защото няма друг, когото да чувствам толкова близък и… — устните й го докоснаха по шията.
— И какво? — Синд я отдалечи от себе си и обхвана лицето й с длани.
— И ми е тъжно, когато си представя, че може да се разделим, без да се видим повече — очите й бяха ясни и спокойни.
— Не е точно това, което бих искал да чуя. Е, поне не съм ти неприятен.
— Не знам какво се казва в такъв случай, но ми харесваш.
Синд я притисна плътно и дочу ударите на сърцето й.
— Много — добави Тарасу, когато си пое дъх, полузадушена от целувките му. — Не съм предполагала, че е толкова приятно.
— Горките Ери, не им завиждам изобщо за техния висш свят, дори и да представлявам за тях прост носител.
— Те са за съжаление, положително не могат да имат и потомство. — Ръцете й се плъзнаха по гърба му отначало плахо, после все по-настойчиво.
Синд беше забравил и боговете, и проявленията им, даже и евентуалното свое потомство.
68
— Като че ли вчера дойдохме на Кин, за мен времето просто лети — Синд долепи бузата си до нейната и се загледа в простото дървено креватче. — Щастие е просто една мизерна дума в сравнение с това, което изпитвам.
— Наближава денят на церемонията в Големия храм на Кейсан, но мисля, че не сме избрали най- подходящото име.
— Азман заслужаваше да наречем сина си на него — той се наведе над спящото момченце и го погали по главичката. — Имаш ли предвид нещо по-добро от това?
— Не харесвах веда особено много.
— Така ли? — Синд я погледна учуден. — Наистина в началото се боеше от него, но бях убеден, че промени отношението си.
— Нямам предвид това. Хрумвало ли ти е някога, че освен наш син, той е в известен смисъл и дете на Ишанг?
— Това ми разваля настроението, макар че не би трябвало — Синд закрачи нервно из стаята и накрая спря пред нея. — Има и нещо друго да ми съобщаваш. Усещам го, без дори да се опитвам да ти чета мислите.
— Знаеш много добре, че не си в състояние, дори и да искаш. За щастие сме непроницаеми един за друг, иначе бихме си омръзнали отдавна.
— Не съм сигурен — той се приближи и протегна ръка, за да я прегърне.
— Това, което искам да ти кажа, е сериозно.
— Едва ли има нещо по-сериозно от чувствата ми към теб.
— Опасявам се, че има — усмихна се Тарасу. — Азман е около детето, днес усетих присъствието му.
