върховете на пръстите й, накараха размазаните сенки да се съберат и скупчат до Вратата.
— Не заслужават да поддържам комуникация с тях, отегчават ме с вайкането и упреците си. — Ни-Тара неумолимо ги подкара като уплашено стадо към отвора в граничния пласт.
Единственият отпор, който те се осмелиха да окажат, беше доста неиздържана преградна мрежа, оформена с общите усилия на останалите отсам Орангх-Па. Преди тя да се опита да я преодолее, всички се бяха оттеглили отвъд и мрачно обърнаха рецепторите си към прохода.
— Оставих ги да се приберат почти безнаказано, но и те не се съпротивляваха особено, защо ли?
— Колкото и да са неуправляеми, не могат да не спазват заповедите на Орангх-Нут, висшата каста.
— При това стълкновение всичко е объркано от самото начало.
— Вече е на път да се оправи — Шакраан стоеше отпуснат до нея и съзерцаваше средата на пещерата, незапълнена от дебелите ледени колони на сталактоните. — Ето ги и бившите ни пазачи, изненадана ли си?
В разчистеното пространство беше застанал Хаягри, приличен в момента повече на търкалящ се цилиндър. Запазените остатъци от човешки черти бяха разтегнати по повърхността му до модернистичен абсурд. Появи се и Раван, все още точно копие на местните носители. Той предпазваше в ореола на защитното си поле голям прозрачен съд с течност.
— Това са съвсем други форми на разума. Какво са забъркали Орангх-Ка? — Ни-Тара изглеждаше раздразнена. — Не знаят ли основния закон за междувидовата несъвместимост и непредсказуемост при общи действия?
— Много ниско стоят в социалната йерархия, за да възприемат сложните философски концепции — отговори Шакраан. — И аз не ги очаквах, да си призная. Можем ли да се справим с тях?
— Раван е тлилпи и мъкне с него целия си народ, пълна нелепост в естетически и всякакъв друг смисъл. Ще трябва да се съсредоточим изцяло. Не съм воювала досега с транслатор, но мисля, че с точно пресметнат асинхронен двоен удар ще му объркаме предавателните канали и ще го отвеем оттук.
— Спрямо него бих желал да се отнесеш внимателно. Все пак той експонира за пръв път силите от събирателното ми начало и така ми спести пречките при естественото им разгръщане.
— Ставаш излишно чувствителен в тази реалност, но ще бъда нежна с тлилпито. Това до него да не би да е риг?
— Ще проверим. — Шакраан се обърна към двете създания с универсалния разумен код. — Тлилпи, наричам те така, защото не знам индивидуалните ти опознавателни символи. Защо си се захванал с Орангх, каква полза може да имаш от тях?
— Наричам се две-червено-едно-жълто-вълнистосин от трети порядък според оптичните комуникации. Имаме нужда от пространство за заселване и след като Орангх си заминат оттук, ще заемем подходящите места за обитаване в този свят.
— Той вече е населен, както сигурно си забелязал — намеси се Ни-Тара.
— Ние по принцип нямаме нищо общо с хората и не бихме пречили на тези, които оцелеят. Условията ни за живот са коренно различни и ареалите ни не се покриват, те дори не се доближават.
— А този риг с теб, как да се обръщам към него?
— Той е просто Риг и ще ти е извънредно трудно да общуваш с него. При нищожни поводи генерират толкова отрицателна пси-енергия, че комуникациите не са безопасни. За предпочитане е да се използва само като насочващ канал за транспортиране между нивата на съществуване.
— От какво се интересува ригът?
— Възстановява изразходваната си енергия, това което съществата тук наричат хранене, с деформираните, принудително създадени от него пси-вълни на чуждите съзнания. Ще ни оставите ли да продължим съществуването си тук?
— Опасявам се, че сте излишни, особено ригът, щом оперира директно върху разума.
— Не бих се осмелил да му обясня това. Когато е в човешко тяло, е контактен, но вече е започнал да го елиминира и имате късмет, че той е погълнат от собствения си алфа-ритъм и се е затворил навътре. Само предполагам как ще реагира, ако прекъснат заниманията му, не искам да науча със сигурност. Защо ме разпитвате толкова настоятелно и какво ви засягат действията ни?
— Опитвам се да постигнем съгласие помежду си, без използване на груба сила — отговори Шакраан.
— При тлилпи завладяването на нови територии по традиция става с борба, не възразявам срещу силовите методи в нормални граници. Да извадя ли рига от алфа-проблемите му?
— По-добре недей засега — Ни-Тара протегна ръце, но мълниите енергия вместо към Тлилпи се насочиха към цилиндъра и изчезнаха без остатък.
— Обясних ли ви, че той може да бъде „насочващо петно“, дори когато си почива или е зает? — забележката на Раван беше със злорад отенък.
Във втория удар Шакраан вложи чрез Ни-Тара огромна концентрация на жизнената си сила, но цилиндърът отново я погълна и се преобърна на другата си страна, като изпусна тъничък сноп ултравиолетови лъчи.
— Чувства се полезен след дългия застой като човек и е в блестящо настроение, втори разред по генералната класификация за светимост — преведе Раван.
— Така няма да стане — Ни-Тара се замисли. — Тлилпи посреща и отклонява ударите, препраща ги към Риг, а той пък ги прехвърля кой знае къде из Вселената. Трябва да опитаме нещо друго.
— Тлилпи — повика тя съществото. — Точно си мислех, дали контейнерът със себеподобните ти е толкова добър транслатор като теб.
Ни-Тара фиксира прозрачния съд с лениво въртяща се течност.
— Никога не се замесват странични наблюдатели в междуособиците! — червеножълтовълнистосиният и т.н. сега беше просто посивял. — Те не участват в спора ни, има основни и валидни за всички правила.
— Аз не съм поемала задължения да спазвам каквото и да било — зигзагообразната светкавица удари съда и го преобърна.
Вътре се завихри кипящо вълнение. Вероятно тлилпите, намиращи се в контейнера, изразяваха възмущението си, гнева и ред други силни емоции без аналог.
— Ако ме принудиш да им въздействам още един път, ще си останеш единственият колонизатор — Ни- Тара отново протегна ръце — Дали ще ти хареса да загубиш близки, приятели или каквито там ти се падат тези в контейнера?
— Това е… просто не мога да намеря мисли, за да се изразя! — Раван, човешката форма на съществото, сякаш се сгърчи и вдлъбна навътре. — Принуден съм да ви се подчиня, обстоятелствата са във ваша полза, но поведението ви противоречи на всички норми. Мислех си, че Ерите…
— Запази мнението си за собствена употреба — намеси се Шакраан. — За нас е невъзможно да общуваме с Риг, а на теб ти се удава, както виждам, щом си го докарал тук.
— Той е саможив, но донякъде благороден, за разлика от вас. Искате да го накарам да си отиде ли?
— И ти заедно с него, като си прибереш багажа от роднини. Не се опитвай да хитруваш и е в твой интерес да бъдеш максимално убедителен.
Тлилпито се обърна към Риг и двамата вероятно проведоха едно живо и изчерпателно събеседване.
— Невероятно трудно ми беше да го накарам да се съгласи, но почти успях. Той не обича да бъде подтикван към бързи и необмислени действия.
— Ако можех да му разясня, какво се случи с предишното несговорчиво „насочващо петно“, щеше да обикне всичко, което може да го отстрани незабавно от пътя ни.
Раван продължи непонятните си контакти с Риг, след малко нарами съда с успокоилата се течност и се приближи до цилиндъра.
— Проходът е в друга посока — любезно го осведоми Шакраан.
— Риг сам си е и проход и посока — отговори Тлилпи, който беше започнал да се променя, придобивайки пихтиест и доста лигав вид.
Нещо в цилиндъра просветна и двамата изчезнаха, като оставиха след себе си купчина белтъчна субстанция, принадлежаща на бившите им носители.
— И те ще претендират за норми! — възкликна Ни-Тара пред разлагащата се материя в средата на пещерата. — При това варварско отношение към подчинените форми.
