adversa magnos probant (адверса магнос пробант) — несгодите изпитват силния.
aequo animo (еквуо анимо) — без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.
aequam memento rebus in arduis servare mentem (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем) — помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.
aeternum vale (етернум вале) — вечно сбогом; прощавай, сбогом.
aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур) — пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.
age quod agis (аге квод агис) — прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.
alea jacta est (алеа якта ест) — жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.
alia tentanda via est (алиа тентанда виа ест) — трябва да се опита друг способ.
aliena oprimum frui insania (алиена опцимум фруи инсаниа) — добре е да се ползува човека от лудостта на другите.
aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа) — всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.
alienum nobis nostrum plus aliis placet (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) — чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.
aliter de aliis ac de nobis judicamus (алитер де алиис ак де нобис юдикамус) — различно съдиме за другите и за себе си.
alteri vivas oportet si vis tibi vivere (алтери вивас опортет си вие тиби вивере) — трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
alta candunt odiis, parva axtolluntur amore (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе) — великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.
alter ego (алтер его) — другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.
alterumr alterius auxilio eget (алтерум алтериус ауксилио егет) — единия има нужда от помощта на другия.
amare et sapere vix deo conceditur (амаре ет сапере викс део концедитур) — да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.
amare iuveni fructis est, crimen seni (амаре ювени фруктис ест кримен сени) — за юношата любовта е наслада, за стареца — престъпление.
amicus humeni generic (амикус хумани генерис) — приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел.
agnosco veteris vestigial fiammae (агноско ветерис весгигия фиаме) — в един стих на Виргилий — човек винаги си спомня за първата любов.
amici vitia si feras, facis tua (амици вициа си ферас фацис туа) — ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
amicos res secundae parant, adversae probant (амикос рес секунде парант адверсе пробант) — човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.
amicus animae dimidium (амикус аниме димидиум) — приятелят е половината ни душа.
amicus certus in re incerta cernitur (амикус цертус ин ре инцерта цернитур) — в нещастието се познава верния приятел.
amicus Plato, sed magis amica veritas (амикус Плато сед магис амика веритас) — приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.
amor misceri cum timore non potest (амор мисцери кум тиморе нон потест) — любовта не може да се смесва със страха.
amor vincit omnia (амор винцит омниа) — любовта всичко надвива.
annosus stultus non diu, diu fuit (анозус стултус нон диу, диу фуит) — глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.
ante mare undae (анте маре унде) — преди морето водите, т. е. причината предшествува следствието.
anguis in herba (ангуис ин херба) — змия в тревата (т. е. не се доверявай и на най-привлекателната вънкашност).
an divea, omnes quaerimus, nemo an bonus (ан диве омнес кверимус немо ан бонус) — всички питаме — дали е богат, никой — дали е добър.
annuzio vobis gaudium magnum (анунцио вобис гаудиум магнум) — известявам ви най-голяма (радостна) вест.
Apage, Satana! (Апаге, Сатана) — махни се, Сатана! (Еванг.).
aquila non capit muscas (аквила нон капит мускас) — орелът не хваща мухи. Който не се занимава с дреболии.
argumentum ad hominem (аргументум ад хоминем) — доказателство (приложено) върху човек, т. е. с бой вместо с убеждение.
ars longa, vita brevis (арс лонга вита бревис) — изкуството (е) дълго, животът кратък.
asinus ad lyram (азинус ад лирам) — осел на лирата, т. е. за човек, който върши нещо несръчно, глупаво.
asinus asinum fricat (азинус азинум фрикат) — магаре-магаре тамари (взаимни оправдания).
aspicere oportet, quicquid nolis perdere (аспицере опортет квиквид нолие пердере) — трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.
audaces fortuna juvat (аудацес фортуна юват) — щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий — изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.
audax et cautus (аудак ет каутус) — смел и осторожен.
audi elteram partem (ауди алтерам партем) — вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си.
audi, vide, tace, si vis manere in pace (ауди, виде, таце си вис манере ин паце) — слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир.
aura sacra fames (аура сакра фамес) — проклетата жажда (алчност) за злато.
aures mediocritas (ауреа медиокритас) — златна средина (за умереност).
aures habent et non audiunt (аурес хабент ет нон аудиунт) — имаш уши и не чуят.
aut Ceasar, aut nihil (аут Цезар аут нихил) — или Цезар, или нищо. Девиз приписван на Цезар Борджия и който може да служи на всички славолюбиви люде.
aut vincere, aut mori (аут винцере аут мори) — или да победиш, или да умреш.
avarus ipse miseriae causa est suae (аварус ипсе мизерие кауза ест суе) — скъперникът сам е виновен за своето нещастие.
avarus nec sibi carus (аварус нек сиби карус) — скъперникът и на себе си не е мил.
ave, Ceaser, morituri te salutant (аве, Цезар, моритури те салутант) — здравей, Цезаре, отиващите да умрат те приветствуват! (Думи произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна, преди сражението в цирка).
