иракундиа) — с разум се побеждава по-лесно, отколкото с гнев.
consuetudinis magna vis est (консуетудинис магна вис ест) — голяма е силата на навика (Цицерон).
consuetudo est altera natura (консуетудо ест алтера натура) — навикът е втора природа.
consultor homini tempus utilissimus (консултор хомини темпус утилисимус) — времето е най-полезният съветник за човека.
contentus abundant (контентус абундат) — доволният има всичко в изобилие.
contra factum non dadur argumentum (контра фактум нон дадур аргументум) — не съществува аргументация срещу даден факт.
contra impudentem stulta est nimia ingenuitas (контра импуденцем стулта ест нимиа ингенуитас) — прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.
contraria contrariis curantur (контрариа контрариис курантур) — противни неща се лекуват с противни средства.
cornix cornici numquam oculos effodit (корникс корници нумквуам окулос ефодит) — гарван гарвану око не вади.
corpus delicti (корпус деликти) — тялото на престъплението, т. е. предметът, който доказва съществуването на престъплението, било че той е послужил за неговото извършване, било че е резултат от него.
credo quia absurdum (кредо квиа абсурдум) — вярвам, защото е абсурдно. Парадокс, който се приписва на Тертулиан в подкрепа на религиозната вяра.
crudelis est in re adversa obiurgatio (круделис ест ин ре адверса обиургацио) — да кориш някого в нещастие е жестоко.
cui nusquam domus est, sine sepulcro est mortuus (кви нусквуам домус ест сине сепулкро ест мортуус) — който няма нийде подслон, е мъртвец без гроб.
cui prodest scelus, in fecit (кви продест сцелус ин фецит) — онзи извърши престъплението на когото му бе изгодно (Сенека).
cuique suum (куикве суум) — всякиму своето.
cujus regio, ejus religio (куиус регко еиус религио) — от каквато страна е, от нейната вяра е, т. е. човек изповядва вярата на отечеството си (латинска поговорка).
cuivis artifici in arte credendum est sua (куивис артифици ин арте кредендум ест суа) — трябва да верваме на всяки майстор в неговото изкуство.
cum grano salis (кум грано салис) — с едно зърно от сол, т. е. с малко повече благоразумие, на шега (Плиний стария).
cupido atque ira consultores pessimi (купидо аткве ира консулторес песими) — страстта и гневът са най-лошите съветници.
cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est (купидо доминанди кунктис афектибус флагранциор ест) — жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.
curenti calamo (куренти каламо) — с течеще перо, т. е. бързо и без много размишления.
curriculum vitae (курикулум вите) — животописен очърт.
dat veniam corvis, vexat censura columbas (дат вениам корвис вексат цензура колумбас) — критиката прощава на гарваните, а обижда гургулиците (Ювенал).
Davus sum, non Oedipus (Давус сум нон Едипус) аз съм Давий (слугата), а не Едип мъдрецът, който обяснил загадката за Свинкса), мисъл на Теренций която с известна ирония е искал да подчертае: азъ съм невежа, а никакъв учен — ти знаеш по-добре от мен!
dediscit animo sero, quod dedicit diu (дедесцит анимо серо, квод дедецит диу) — късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.
deductio ad absurdum (дедукцио ад абсурдум) — заключение от нелепо съпоставяне на понятия.
de facto (де факто) — в същност, в действителност, фактически.
de jure (де юре) — по право, по закона, формално.
de gustus et coloribus non disputandum (де гусгибус ет колорибус нон диспутандум) — за вкусовете и цветовете не се спори.
de hoc satis (де хок сатис) — до тук достатъчно.
delenda Carthago (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.
deliberaudum est diu, quod statuendum est semel (делиберандум ест диу квод статуендум ест семел) — дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.
deliberando discitur sapientia (делиберандо дисцитур сапиенциа) — мъдростта се учи чрез мислене.
de minimis non curat Praetor (де минимис нон курат претор) — на малките неща не трябва да се отдава голямо значение.
de mortibus, nihil nisi bene (де мортибус нихил низи бене) — за умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.
de nihilo nihilum, in nihilum nie posse reverti (де нихило нихилум ин нихилум ние посе реверти) — нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.
desideria pia (дезидериа пиа) — хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.
despicere oportet, quicquid possis perdere (деспицири опортет квиквид посис пердере) — трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.
de te fabula narrator (де те фабула наратур) — за теб се разказва в баснята (подметане, когато някой не разбира).
Deus est qui regit omnia (деус ест кви регит омниа) — има един Бог, който управлява всичко.
dictum factum (диктум фактум) — речено-сторено.
didecere glere feminae in mendacium (дидецере флере фемине ин мендациум) — някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.
dies quod donat, timeas; cito raptum venit (диес квод донат тимеас цито раптум венит) — бои се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.
defficile est crimen non prodere vultu (дифициле ест кримен нон продере вулту) — мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.
difficile satiram non (дифициле сатирам нон скрибере) — мъчно е да не пише човек сатири.
discordia fit carior concordia (дискордиа фит кариор конкордиа) — понякога свадата заякчава сговора.
diu apparandum est bellum, ut vincas celeries (диу апарандум ест белум ут винкас целериус) — дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.
diuturna quies vitiis alimenta ministrant (диутурна квиес вициис алимента министрат) — продължителната почивка е храна на пороците.
divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio (дивицие апуд сапиенцем вирум ин сервитут, сунт, апуд стултум ин империо) — богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.
divide et impera (дивиде ет импера) — разделяй и владей! (политическо правило на Макиавели, усвоено и прилагано от монарсите на бившата Австро-Унгарска империя, която се
