населяваше от разни народности, управлението на които е било възможно само чрез противопоставяне на техните интереси.
dixi! (дикси) — казах! (формула, с която некои оратори, защитници пред съд и др. завършват речта си.
dona ingeni et fortunae proposita omnibus (дона ингени ет фортуне пропозита омнибус) даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.
docendo discimus (доцендо дисцимус) — като учиме другите и сами се учиме.
dolorem dies consumit (долорем диес консумит) — времето унищожава скръбта.
dones eris felix, multos numerabis amicos, tempora si fuerint nubila, solus eris (донек ерис феликс мултос нумерабис амикос, темпора си фуеринт нубила солус ерис) — докато си щастлив много приятели ще имаш, изменят ли се времената, сам ще останеш.
do ut des (до ут дес) — дай за да ти дам.
dos non facit faustum conjugium, sed virtus (дос нон фацит фаустум конюгиум сед виртус) — зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.
dulce et decorum est pro patria mori (дулце ет декорум ест про патриа мори) — приятно и хубаво е да умреш за отечеството си (стих от Хораций, отправен до младите римляни, за да ги посъветва да подражават примера на своите прадеди).
dulcis malorum praeteritorum memoria (дулцис малорум претериторум мемориа) — сладък е споменът за изминалите нещастия.
dulcia non novit, qui non gustavit amara (дулциа нон новит, кви нон густавит амара) — не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.
dum spiro spero (дум спиро сперо) — докато дишам, надявам се, т. е. докато съм жив не губя надежда.
dum vivimus, vivamus (дум вивимус вивамус) — докато живеем, нека живеем.
dum vivant stulti vitia, in contraria currunt (дум витант стулти вициа ин контрариа курунт) — докато глупавите бягат от едни пороци, изпадат в други.
duplicatur bonitas, simul accessit celeritas (дубликатур бонитас, симул ацесит целеритас) — двойно е стореното добро, щом е на време.
dura lex, sed lex (дура лекс сед лекс) — законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).
ecce homo (екце хомо) — ето человекът! (думи на Пилата към евреите, когато им показал Исуса Христа с трънен венец на главата му).
eda, bibi, lude (еда, биби, луде) — яж, пий, весели се.
editio princes (едицио принцепс) — първо издание (на книга).
e duobus malis minimum eligendum est (е дуобус малис минимум елигендум ест) — от двете злини трябва да се избира по-малката.
effugere cupiditatem, regnum est vincere (ефугере купидитатем регнум ест винцере) — който отбегне страстите, е по-силен от цар.
eget minus mortalis, quo minus cupit (егет минус морталис кво минус купит) — колкото по-малко желае човек, толкова по-малко се нуждае.
ense et eratro (енсе ет ератро) — с меч и рало.
e pluribus unum (е плурибус унум) — от многото само едно. — Девиз на Съединените щати, като една република — съставена от много щати (държави). errata (ерата) — списъкът на печатните грешки в едно съчинение.
error communis facit jus (ерор комунис фацит юс) — грешката на мнозина съставлява закон, мисъл изказана от Дигест в III закон).
esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas (есе опортет ут вивас нон вивере ут едас) — трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.
est regium male audire et benefacere (ест региум мале аудире ет бенефацере) — да чуваш, че те хулят, и пак да правиш добро е по-царски.
errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est (ераре хуманум ест — сед персевераре ин ероре турпе ест) — да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно.
esto quod esse videris (есто квод есе видерис) — бъди каквото се виждаш да си.
etiam hosti fides servanda (ециам хости фидес серванда) — и спрямо неприятеля трябва да се спазва дадената дума.
etiam sine magistro vitia discuntur (ециам сине магистро вициа дискунтур) — пороците се учат и без учител.
et post malam segetem serendum (ет пост малем сегетем серендум) — и след лоша жътва трябва да се сее.
et in Arcadia ego (ет ин Аркадиа его) — и аз живея в Аркадия! (Възклик за ефимерността на щастието).
etiam sine lege poena est conscientia (ециам сине леге пена ест консциенциа) — съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.
etiam sanato vulnere cicatrix manet (ециам санато вулнере цикатрикс манет) — дори от излекувана рана остава белег.
et miseriarum portus et partientia (ет мизериарум портус ест пациенциа) — търпението е пристанище на нещастните.
et monere et moneri proprium est verae amicitiae (ет монере ет монери проприум ест вере амицицие) — да мъмреш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство (Цицерон).
ex abrupto (екс абрупто) — внезапно, без подготовка.
ex aequo (екс еквуо) — по равно, наравно.
ex cathedra (екс катедра) — от височината на катедрата, т. е. с авторитет.
ex commodo (екс комодо) — удобно, без притеснение.
ex-libris (екс либрис) — измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги — заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.
ex nihilo nixil (екс нихило нихил) — от нищо не може да произлезе друго освен нищо (философски възглед на Лукреции и на Епикур).
exegi monumentum aere perennius (екзеги монументум ере перениус) — издигнах паметник по-траен от бронза! (първият стих от 30-та и последна песен от III-та книга на Хорациевите „Оди“.
ex nunc (екс нунк) — от сега (нататък).
ex officio (екс официо) — по служба, служебно, по длъжност.
ex ore parvulorum veritas (екс оре парвулорум веритас) — из устата на малките излиза истината.
ex professo (екс професо) — в качеството на човек, който познава напълно предмета си (напр.: говоря екс професо).
ex tunc (екс тунк) от тогава насам, до сега.
exceptis excipiendis (ексцептис ексципиендис) — с изключение на онова, което трябва да бъде изключено (напр.: това е едно общо правило, ексцептис ексципиендис).
excusatio non petita, accusatio manifesta (екс кузацио нон петита, акузацио манифеста) — непоискано извинение потвърждава едно обвинение.
