ex ungue leonem (екс унгве леонем) — по нокът (ще познаеш) лъва, т. е. един художник ще познаеш по няколко малки драски, (тонове, стихове и пр.).
ex vitio alterius sapiens emendat suum (екс вицио алтериус сапиенс емендат суум) — мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.
ex uno disce omnes (екс уно дисце омнис) — от едно научи всичко; от едно съди за цялото.
experientia docet stu etos (експериециа доцет сту етос) — опитът учи глупците.
exempla sunt odioda (екземпла сунт одиода) — примерите обиждат.
ex omnilus aliquid, ex toto nihil (екс омнилус аликвид екс тото нихил) — от всичко по нещо, от цялото нищо.
experientia est oplima rerum magistra (експериенца ест оплима рерум магистра) — опитът е най-добрия учител.
experto crede Roberto (експерто креде Роберто) — вервай в Роберта, който го знае от опит; отговаря на българското „питай патило“.
exceptio probat regulam (ексцепцио пробат регулам) — изключението доказва правилото.
exire magnus ex tugurio vir potest (ексире магнус екс тугурио вир потест) — и от колиба може да излезе велик мъж.
extrema semper de antefactis iudicant (екстрема семпер де антефактис юдикант) — краят винаги преценява предишните постъпки.
exitus acta probat (екзитус акта пробат) — успехът хвали делата.
ex lingua stulta veniunt incommode multa (екс лингва стулта вениунт инкомода мулта) — от глупавия език произтичат много нещастия.
ex minimis seminibus nascuntur ingentia (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа) — от малки семена изникват големи неща.
facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis (фациле омнес кум валемус ректа консулиа егротис) — всички, когато сме здрави, даваме добри съвети на болните.
factotum (фактотум) — човек, комуто се възлага да върши всичко.
fama volat (фама волат) — мълвата лети, т. е. разпространява се много бързо.
famam curant multi, pauci conscientiam (фамам курант мулти, пауци консциенциам) — мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.
fas est ab hoste doceri (фас ест аб хосте доцери) — позволено е да се учи човек и от неприятел.
felix qui rerum potuit conoscere causas (феликс кви рерум потуит коносцере каузас) — щастлив е, който е можал да узнае причината на нещата (Виргилий).
fervet opus (фервет опус) — кипи животът.
festina lente (фестина ленте) — бързай бавно! Думи, приписвани на римския император Август.
festinationis comites sunt error et paenitentia (фестинационис комитес сунт ерор ет пенитенциа) — грешките и разкаянието са съпътници на бързането.
fiat justitia, pereat mundus (фиат юстициа переат мундус) — да владее правдата, ако ще да погине света.
fidem qui perdit, perdere ultra nil potest (фидем кви пердит пердере ултра нил потест) — който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.
finis coronat opus (финис коронат опус) — краят, завършекът увенчава делото.
fletus aerumnas levat (флетус ерумнас леват) — плачът облекчава тъгата.
fluctuat nec mergitur (флуктуат нек мергитур) — клатушка се, но не потъва. Девиз на гр. Париж, чиято емблема била още в старо време един кораб над вълни.
formosa facies muta commendatio est (формоза фациус мута комендацио ест) — красивото лице е нема препоръка.
fortuna nimium quem fovet, stultum facit (фортуна нимиум квем фовет стултум фацит) — щастието прави глупав оногова, когото прекалено покровителствува.
fortunam citius reperias, quam retineas (фортунам цициус репериас квам рецинеас) — по-лесно е да намериш щастие, отколкото да го задържиш.
fraus est accipere, quod non possis reddere (фраус ест акципере квод нон посис редере) — коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.
frangar non flectar (франгар нон флектар) — чупя се, но не се огъвам, (употребява се за изразяване силата на характера.
fruges consumere nati (фругес консумере нати) — родени за да пасят (употребява се за хора които бездействуват).
frugit irreparabile tempus (фругит ирепарабиле темпус) — времето бяга (лети) безвъзвратно (Виргилий).
frustra habet, qui non utitur (фрустра хебет кви утитур) — напраздно притежава онзи, който не го използува.
frustra rogatur, qui miserere non potest (фрустра рогатур кви мизерере нон потест) — напразни са молбите към този, който не може да се съжали.
gaudeamus igitur, juvenus fum sumus! (гаудиамос игитур ювенес дум сумус) — да се веселим, прочее, докато сме млади; началните думи на традиционната песен на латински език, която обичат да пеят студентите в Германия в чест на своите професори и пр.
gaudet tentamine virtus (гаудтг тентамине виртус) — добродетелта се радва в изкушение.
gaudia principium nostri sunt saepe doloris (геудиа принципиум ностри сунт сепе долорис) — радостта често е начало на нашата скръб.
generatio aequivoca (генерацио еквивока) — първично зараждане.
generosos animos labor nutrit (генерозос анимос лабор нутрит) — трудът храни благородните души.
generosus equus haud curat latratum canum (генерозус еквуус хауд курат латратум канум) — породистият кон не обръща внимание на лая на псетата.
genus iritabile vatum (генус иритабиле ватум) — лютият род на поетите (така Хораций представя раздразнителността на поети и писатели).
gladii jus et potestas (гладии юс ет потестас) — правото и силата на меча.
gloria invidiam invidia seguitur (глориа ивнидиам инвидиа сегуитур) — завистта следва силата.
gloria in excelsis Deo (глориа ин ексцелзис део) — слава на вишних Богу!
gloria victis (глориа виктис) — слава на победените (девиз върху паметници на паднали войници-герои).
Gnothi telos (гньоти телос) — по гръцки — познай целта, която преследваш.
graecum est, non legitur (грекум ест, нон легитур) — по гръцки е, не се чете. Така се е писало и говорило през средните векове — когато гръцкия език не е бил добре познат. Употребява се за неща, които не могат да се разбират.
