gradus futuri est finis praesentis mali (градус футури ест финис презентис мали) — краят на настоящето зло е стъпка към бъдеще такова.
gratis pro Deo (гратис про део) — за Бог да прости, даром.
gravissimum est imperium consuetudinis (грависимум ест империум консуетудинис) — най-тежка е властта на навика.
gravissima est probi hominis iracundia (грависима ест проби хоминис иракундиа) — най-тежък е гневът на честния човек.
grosso modo (гросо модо) — на едро, горе-долу, приблизително, без подробности.
habent sua fata libeli (хабент суа фата либели) — имат своя съдба (и) книгите — израз на латинския поет-граматик Теренциан Мавър.
Hannibal ante portas (Ханибал анте портас) — Ханибал е пред вратите (на Рим). Употребява се, за да се изтъкне една грозяща опасност.
heu! quam difficilis gloriae custodia est (хеу! квам дифицилис глорие кустодиа ест) — о, колко е мъчно да се запази славата.
hoc natura est insitum, ut quem timueris, hun semper oderis (хок натура ест инситум ут квем тимуерис хун семпер одерис) — природен закон е да мразиш оногова, от когото се боиш.
hodie mihi, cras tibi (ходие михи крас тиби) — днес на мен, утре на тебе, т. е. злините сполетяват по ред людете.
homo bonus semper tiro est (хомо бонус семпер тиро ест) — добрият човек е винаги един новак (начинающ).
hominem quaero! (хоминем кверо) — търся човека!
hominis tota vita nihil aliud est, quam ad mortem iter (хоминис тота вита нихил алиуд ест квам ад мортем итер) — целият човешки живот не е нищо друго, освен път към смъртта.
hominem experiri multa paupertas iubet (хоминем експерити мулта паупертас юбет) — бедността принуждава човека да прави много опити.
homo homini lupos (хомо хомине лупос) — човек за човека е вълк! (израз на Плавт, възприет от Бейкън и Хобс като характеристика на лошите качества, вродени у човека).
homo ornat locum, non hominem locus (хомо ор-нат локум, нон хоминем локус) — човек краси местото, а не местото човека.
homo, qui tacere nescit, nescit dicere (хомо кви тацере несцит, несцит дицере) — човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.
homo sum: humani nihil a me alienum puto (хомо сум: хумани нихил а ме алиенум путо) — човек съм и сметам, че нищо човешко не ми е чуждо (стих от Теренций, в който се изразява човешката солидарност).
humanitatis optima est certatio (хуманитатис оптима ест цертацио) — най- похвално е съревнованието в човечност.
honesta fama est alterum patrimonium (хонеста фама ест алтерум патримониум) — доброто име е второ наследство.
honesta mors turpi vita potior (хонеста морс турпи вита поциор) — честната смърт е по добра от позорния живот.
honores mutant mores (хонорес мутант морес) — почести менят нрави (правят да се изменят нравът на човека).
honos honestum decorat, inhonestum notat (хонос хонестум декорат инхонестум нотат) — за честния честта е украшение, за нечестния петно.
iacet omnis virtus, fama nisi late paret (иацет омнис виртус фама низи лате парет) — всяка заслуга остава в неизвестност, ако мълвата не я разгласи.
ibidem (ибидем) — пак там, на същото място (употребява се, когато се цитира няколко пъти едно и също съчинение).
ibi pote velet populus, ubi leges valent (иби поте валет популус уби легес валент) — там е силен народът, дето се зачитат законите.
id agas, tuo te merito ne quis oderit (ид агас туо те мерито не квис одерит) — така постъпвай, че никой да не те мрази заслужено.
id alteri crimini no dabis, quod ipse fecisti (ид алтери нон дабис квод ипсе фецисти) — не вменявай във вина другиму това, което сам си извършил.
idem (идем) — същият или същото (употребява се за избегване на повторения).
ignoramus et ignorabimus (игнорамус ет игнорабимус) — не знаем и не ще знаем, думи на естественика Дюбоа Раймонд за основните въпроси на човешкото познание, т. е. световни загадки (същност на душа, материя — и др.).
ignorantia legis neminem exusat (игноранциа легис неминем екскузат) — незнаене закона не извинява никому.
ignosce saepe alteri, nunquam tibi (игносце сепе алтери нунквуам тиби) — прощавай другиму често, на себе си никога.
ignoti nulla cupido (игноти нула купидо) — за непознатото никакво силно желание няма.
imago animi vultus est (имаго аними вултус ест) — лицето е огледало на душата.
immodica ira gignit insaniam (имодика ира гигнит инсаниам) — неумереният гнев ражда безумие.
imedit ira animum, ne possis cernere verum (импедит ира анимум не посис цернере верум) — гневът пречи да не можеш да видиш истината.
imperium in imperio (империум ин империо) — държава в държава, кога известни лица в една държава избягват да се подчиняват на общодържавните закони, а се подчиняват на свои и в такъв случай изглеждат като че ли представляват друга държава.
in abstracto (ин абстракто) — в абстрактността, т. е. без да се държи сметка за действителността.
in corpore (ин корпоре) — вкупом; в пълен състав.
in globo (ин глобо) — изцяло, вкупом, глобално.
in aeternum (ин етернум) — във вечността, т. е. за винаги.
in cauda venenum (ин кауда вененум) — в опашката е отровата (когато искаме да кажем, че жлъчността се проявява в края на една реч или на едно писмо).
in extenso (ин екстензо) — изцяло, на дълго и широко, обширно.
in extremis (ин екстремис) — в крайния, последния момент (напр.: изповедвам се ин екстремис).
in infinitum (ин инфинитум) — до безконечност, до безкрайност.
in dubiis abstim (ин дубиис абстим) — в колебанието си спри да вземаш всякакво решение.
insertus animus dimidium est sapientiae (инцертус анимус димидиум ест сапиенцие) — съмнението е половин мъдрост.
in amore forma plus valet, quam auctoritas (ин аморе форма плус валет квам аукторитас) — в любовта хубостта има по-голямо значение от властта.
