Тогава започнах да се досещам.
— Замислил си експедиция.
— Позна. При това необикновена. — И ми се ухили. — Може и да бъде опасна.
— Каква експедиция?
— Светлата страна на Меркурий — отвърна Майора.
Аз подсвирнах изумено.
— По време на афелий?
Майора отметна глава назад.
— Защо пък точно тогава? Какво ще се постигне в такова време? Шест хиляди и петстотин километра убийствена жега само за да може някой тъпак да се възползува от събраните данни и да ни вземе славата, като прекоси Светлата страна четирийсет дни по-късно, по време на перихелий, така ли? Не, много благодаря! Искам работата да бъде свършена без всякакви глупости. — И Майора развълнувано се наведе към мене. — Искам да направим експедицията по време на перихелий и да прекосим Светлата страна по повърхността. Успее ли човек да го постигне, значи е покорил Меркурий. А дотогава Меркурий ще си остане непокорен. Искам да го направя, но имам нужда от помощ.
Мислил си го бях хиляди пъти, но не ми достигаше смелост да си го представя. Никой не се осмеляваше да си го представи след изчезването на Уайът и Карпентър. Меркурий се завърта около оста си, като същевременно обикаля около Слънцето, а това означава, че Светлата страна е винаги обърната към Слънцето. При това положение в перихелий тя е най-горещото място в Слънчевата система — надминава я единствено повърхността на самото Слънце.
Такова пътуване би било ад. Единици бяха узнали точно какъв ад, но не се бяха завърнали, за да разкажат на останалите. Но какъвто и ад да беше, мислех, че някой ден някой човек щеше да прекоси Светлата страна.
И исках да бъда заедно с него.
Ясно беше, че отправна точка трябваше да е Сумрачната лаборатория близо до северния полюс на Меркурий. Условията там не са кой знае какви: площадка за кацане на ракети, лабораторни и жилищни помещения дълбоко под повърхността за екипа на Сандърсън и кулата, в която се намира соларният телескоп, построен от Сандърсън преди десет години.
Естествено Сумрачната лаборатория не се интересуваше особено от Светлата страна — Сандърсън се занимаваше със Слънцето и се беше спрял на Меркурий като най-близкото дотам парче скала, на което да бъде обсерваторията му. При това беше избрал добро местоположение. Температурата на Светлата страна при перихелий стига до плюс 410 градуса, а на Тъмната страна е почти неизменна константа — минус 210 градуса. И в двата случая не би било възможно оцеляването на екип от хора, дори ако се построят трайни съоръжения. Но при колебанията на Меркурий между Светлата и Тъмната страна се образува сумрачна зона с температура, доближаваща се до температурите, при които оцеляването става възможно.
Сандърсън е построил лабораторията си недалече от полюса, където тази зона е широка около осем километра и температурните колебания са с отклонение десетина градуса. Соларният телескоп може да понесе такива разлики и екипът си осигурява добри условия да наблюдава Слънцето през седемдесетте от осемдесетте и осем дни, необходими за пълната обиколка на планетата.
Майора се настани в лабораторията, за да направи последни приготовления, и разчиташе, че Сандърсън може би ще разполага с повече сведения за Меркурий, както и за Слънцето.
Точно така излезе. Сандърсън смяташе, че сме се побъркали, и ни го каза направо, но въпреки това ни помогна, доколкото можа. Отдели цяла седмица, за да наставлява Джак Стоун, третия член на групата ни, пристигнал няколко дни преди нас с хранителните припаси и екипировката. Горкият Джак ни посрещна на космодрума, като едва се сдържаше да не крещи — толкова мрачна картина на Светлата страна му беше обрисувал Сандърсън.
Стоун беше младок, според мене сигурно нямаше двайсет и пет години, но понеже участвувал във Вулкан, помолил Майора да го вземе и на тази експедиция. Изпитвах странното чувство, че изследователската работа не привличаше кой знае колко Джак, но Микута му се виждаше бог и той го следваше по петите като кученце.
Това не ме засягаше, стига на Джак да му беше ясно защо го прави. Играта е такава, че не е прието да разпитваш хората защо участвуват — в противен случай те ужасно се притесняват и никой не е в състояние да ти даде смислен отговор. Както и да е, когато пристигнахме, Стоун беше взел за помощници трима души от лабораторията и запасите, както и екипировката, бяха подредени, готови за проверка и изпробване.
Веднага се заловихме за работа. Разполагахме с много пари — от дарения и дори от държавни субсидии, тъй като Майора се беше постарал за това, и екипировката ни беше нова и хубава. Микута лично бе правил поръчките и лично изпробва всичко, подпомогнат в голяма степен от Сандърсън. Имахме четири всъдехода, три от които с въздушна възглавница наместо колела и със специално вградени мотори, охлаждащи се с покачването на температурата, както и един всъдеход влекач, който да тегли натоварените платформи.
Майора ги огледа до най-малките подробности, като дете, попаднало в цирк. После попита:
— Да има някакви вести от Макайвърс?
— Кой е той? — полюбопитствува Стоун.
— Ще дойде с нас. Свестен човек. Там, на Земята, се слави като много добър алпинист.
След което Майора се обърна към мене:
— Сигурно си чувал за него.
Бях чувал много истории за Тед Макайвърс, затова не се радвах особено, че ще дойде с нас.
— Луда глава, нали?
— Може би. Но му върви и е опитен. Трудно е да се определи къде минава границата между безразсъдството и ловкостта. И от двете ще имаме нужда.
— Работил ли си някога с него?
— Не. Притеснява ли те това?
— Не особено. Но Светлата страна не е място, където да се разчита на късмет.
Майора се засмя.
— Струва ми се, че няма какво да се притесняваме за Макайвърс. Разбрахме се, когато му обяснявах за експедицията, пък и ще бъдем прекалено заети, за да имаме време за глупости. — И Майора отново се зае със списъка на провизиите. — А сега дайте да опишем и опаковаме всичко. Налага се да сведем нещата до минимум, пък и няма време. Сандърсън каза, че до три дни трябва да потеглим.
Два дни по-късно Макайвърс още не беше пристигнал. Майора не говори много по въпроса, но Стоун и аз започнахме да проявяваме раздразнението си. Целия втори ден изучавахме карти на Светлата страна, доколкото ги имаше. И най-добрите от тях бяха доста лоши, заснети от толкова далечно разстояние, че при копирането подробностите се бяха размазали. Личаха си само най-големите планински вериги, кратери, падини и нищо повече. Въпреки това можехме да ги използуваме, за да планираме в общи линии маршрута си.
Бяхме се събрали около масата.
— Според Сандърсън тази планина като цяло е спокойна — каза Майора. — Но планините на юг и на запад може би са вулканични. Сеизмографските данни сочат, че в района има много активна дейност и нещата, се влошават с приближаването към екватора — има не само изригвания, но и разместване на пластовете под повърхността.
Стоун кимна и се обади:
— Сандърсън ми каза, че вероятно и на повърхността непрекъснато има активни процеси.
Майора сви рамене.
— Е, няма съмнение, че опасностите дебнат. Обаче единственият начин, по който могат да се избегнат, е да минем през полюса, а така ще се забавим с дни, пък и няма гаранция, че на запад е по-спокойно. Все пак бихме могли да намалим опасността, ако открием проход в тази планинска верига и поемем право на изток…
Струваше ми се, че колкото по-дълго обсъждахме проблема, толкова повече се отдалечавахме от вземането на решение. Знаехме, че на Светлата страна има активни вулкани, вулкани имаше дори на Тъмната страна, макар че там активните процеси на повърхността бяха доста забавени и локализирани.
Но на Светлата страна съществуваха проблеми и с атмосферата. Имаше атмосфера, имаше и постоянен
