Девойката коленичи и пое меча, озарена от вяра. „Катерина“, за да поправи непредвидения ход в либретото, допълни:
— Свети Михаил ти праща тоя меч. Воювай смело!
Малката Матева, осъзнала своята важност и това, че няма как да я накажат, продължи да своеволничи:
— Само гледай да не порежеш някой добър човек.
„Катерина“ ядосана, че няма как да укроти момиченцето, се задоволи с пояснението:
— За светата правда ти се дава този меч.
А малката Мария с особено удоволствие противопостави на тържествения тон на дамата своето детско виждане на въпроса:
— Ти и да мразиш някого, виж да не го убиеш не справедливо.
Тук Марта наруши своето необичайно дълго мълчание:
— Девойко, избрана от съдбата не за да служиш на омразата, а на свободата и любовта към угнетените, ти си крехка и слаба, но силите на твоята любов и твоята вяра ще вдигнат Франция. И затова не се бави. Колкото по-скоро потеглиш в бой, толкова по-рано ще затихнат стоновете на твоята страдаща родина.
Жана се изправи и вдигнала меча на рамо като пастирска тояга, тръгна към своята славна и страшна участ.
Марта докопа ушенцето на дъщеря си, внимателно го подържа и запита:
— А ти отде извади тоя меч и защо се месиш без покана?
Дъщеря й отвърна с възмущение:
— Най-напред спите, спите, човек се чуди какво да прави, тършува из черквата и си намира разни неща. После приказвате, приказвате и пращате хубавото момиче само да си търси оръжие, пък оръжието лежи в олтара.
Дамата уморено кимна:
— Да. Зная. Но не ми дойде наум такова решение на въпроса. Рицарят, съградил параклиса, е оставил меча си в олтара, преди да стане отшелник. Не мислех, че един предмет ще окаже по-голямо въздействие от грижливо подготвените думи.
— Човек предполага, господ разполага — съвсем в стила на епохата се произнесе Марта. — А сега?
— Нашата мисия е свършена. Оттук нататък ще я покровителствува „свети Доминик“.
— И тя напразно ще вика от кладата „Света Катерина, света Маргарита“ — скръбно напомни Марта. — И ще се чувства изоставена и от своя крал, и от небето.
— Тя и по-късно ще чува записи на нашите гласове. Повече не можем да направим нищо. — И дамата метна върху Марта и Мария някакво покривало, като че съшито от оскубани кокоши кожи.
След миг, както се стори на Марта, покривалото за почна да се разширява и да се превръща в зала, изпълнена с мирис на ванилия и риган.
Подът бе покрит с вдлъбнатини и издатини, които заместваха много сполучливо мебелите.
Малката Матева си намери едно гнезденце и се заигра с две кой знае откъде изскочили котета. Около Марта надойдоха десетина души, поздравиха я с добре изпълнената задача и любезно й предложиха да изяснят нейното положение.
— Няма какво толкова да ми изяснявате — заяви уморената Марта. — Кажете само как го правите и защо точно в Бермудския триъгълник?
Присъствуващите се усмихнаха и отговориха, че е невъзможно тя да знае как го правят, а що се отнася до втория въпрос, нужни са предварителни знания, до които хората от нейния век не са достигнали…
— Голяма работа — скрито се прозя Марта. — Аз без репетиции пея „Войната със саламандрите“ и „Милост мира“, та вие ще ме стреснете с вашите „предварителни знания“!
Бъдещите решиха да проявят снизходителност и един от тях захвана:
— Времето е като водата — някъде има бързеи, другаде — водопади, водовъртежи… Цялата Вселена плава във великата река на Времето. На нашата скромна планета, точно над Бермудския триъгълник, Времето е образувало водовъртеж. Във водовъртежите е възможно пластовете вода да се смесят; над Бермудския триъгълник се сливат пластовете на Времето и ние, Бъдещите, сме в състояние да ускорим или забавим някои събития, които са особено важни за нас…
— Че при тези експерименти загиват хора от наше то време, не ви засяга! — сърдито каза Марта.
— Те не загиват — почти обидено възразиха Бъдещите. — Те предпочитат да останат при нас.
— Хайде де! — подозрително изрече Марта.
— И вие може би ще пожелаете да останете, но няма да ви бъде разрешено, защото сте много нужна за своето време и…
— Вие какво постоянно твърдите, че има ненужни хора! — съвсем раздразнена го пресече Марта. — И какви са тези игри с човешките съдби? Вие светотатствувате! Пращате ме да се докосна до един от най- великите мигове в историята, до един от най-светлите образи в човешката памет… И по какъв начин! Това, което вие вършите, е пошло! Не вие сте тези, които ще съветвате Орлеанската дева кога да извърши своя подвиг. И ще ме вкарвате в нечиста роля! Без да ме питате! Откъде взехте тая безцеремонност?…
Един от присъствуващите не съвсем любезно отвърна:
— Вие ни създадохте такива. Ние сме вашите потомци. Защо се възмущавате от плодовете на собствените си усилия?
Марта преглътна останалата част от обвинителната си реч.
Поднесоха й освежително питие. Сякаш от небето долетя такава музика, че Марта опиянена забрави всичко на света. Искаше й се безкрай да слуша. Изпитваше непознато блаженство, от което човек не би желал да се откъсне до смъртния си лае.
Когато звуците секнаха, един от Бъдещите кротко попита Марта:
— Е, сега ще упрекнете ли тези, които искат да останат при нас? Тук те се чувствуват богоравни.
— Може да са богоравни, но не са хора — каза Марта. — Наркомани. Заради някакво съмнително блаженство в бъдещето са изоставили истинския си живот. И дали са помислили за близките си, които страдат по тях?
— Вие също се опихте от блаженството на бъдещето — й отговориха предизвикателно.
— Но аз го отхвърлям това блаженство. А сигурно има и други като мен, защото вие връщате някои от жертвите си, макар и без памет.
Бъдещите загрижено потвърдиха и заедно с това изразиха увереност, че тя ще разбере опасенията им и няма да ги принуждава да вземат нежелани мерки.
— Ние — обясниха те — наистина изтриваме от съзнанието на хората техните срещи с нас. Така ще по стъпим и с дъщеря ви. Но вашият мозък е уникално творение на природата, строежът на вашите мисли изключва външни вмешателства.
— А другите умове можете да настройвате според желанията си! И си позволявате да въздействувате върху събитията, върху човешката история! С какво право?
Един от Бъдещите гневно отвърна:
— Вашите съвременници си позволиха да унищожат цели видове от животинския и растителния свят, да замърсят земята, водата и въздуха, да ни оставят в наследство една опустошена и заразена планета. С какво право? Ние се разпореждаме с човешки отношения, вие — с природата. А при дадена възможност вие самата съвсем не се замислихте за въздействието на думите си и вместо обозначените в либретото, своеволно изпяхте някаква тирада за любовта и омразата.
— Не е своеволно! — кипна Марта. — Щом точно това ми е дошло наум в точно този момент, значи е било необходимо. Убедена съм, че към истински великите дела подтиква любовта, а не омразата. Никоя омраза не може да издържи изпитанията, през които е способна да премине любовта. Жана не е горяла от омраза към нашествениците, а от любов към своите страдащи събратя.
— Как разбрахте това? — обади се глас някъде зад Марта.
— Внушено ми е навярно от мой съвременник, кого то е тревожила съдбата на Жана д’Арк, който се е опитал да вникне в постъпките й. Съгласна съм с него и това, което изпях, е по-добро от вашите указания. Аз се гордея, че моите съвременници все още поставят любовта като сила над омразата.
— Вие признавате правото на вашите съвременници да тълкуват действията на исторически личности, а се дразните от нашето тълкуване, макар че то е по-достоверно.
