Аниор остана като замаян. Усещаше новата сила в тялото си. И болката на Тимон. Щеше да я занесе със себе си в онова странно същество, в което щяха да се превърнат. И тя щеше да му посочи пътя към Тимон, когато се разделят отново.
Но дотогава имаше време. Той затвори очи и си спомни силния копнеж към Сатара. Сви се в една точка и изчезна.
Разшири се вътре в сферата, в която Боар бе пленен. Той се беше свил отчаян в другия край. Но веднага повдигна глава. Защото усети почти забравеното присъствие на Аниор. Сияещ от щастие, той се изправи.
Толкова отдавна бяха мечтали за този момент, че сега, когато бе настъпил, не можеха да повярват в него. Приближиха се бавно. Вече не бързаха. Искаха да изживеят всяка част от секундата, да удължат удоволствието колкото може повече.
Сферите им се сляха. Стояха един срещу друг и се гледаха с любов в очите. Две деца, които се обичаха.
Бавно повдигнаха ръце. Аниор сложи дланите си на кръста му, а Боар загреба с пръстите си косата му. Приближиха се, докато телата им се залепиха и устните им се докоснаха. Разпаднаха се в безброй частици и се сляха в пълно блаженство …
Чу се силното изпукване и в голямата сфера нямаше вече теори. Една сияйна светлина, излъчваща лъчи във всички цветове, се издигна бавно нагоре. Сферата се разпука и изчезна.
А светлината се премести на по-горното ниво, където я чакаха две посестрими. Те се наредиха като върхове на равностранен триъгълник и между тях се образуваха светлинни коридори. Боар се свърза с Кадор, Нериф с Веова и Сатара с Аниор. Това ново същество започна да се завърта около собствената си ос с бясна скорост и се понесе натам, откъдето бе дошло. Неговите съставни части бяха щастливи в свързаността си, докато отново дойде времето да се разделят.
ЕПИЛОГ
Седнал на малката полянка в гората на Аниор, Тимон се облегна на дебелия дъб и отправи поглед към белия бор до него. Стройното дърво почти беше стигнало височината на двамата си широколистни събратя и короните им се преплитаха. Усещаше хубавия му аромат. Това беше дървото на Аниор. Здраво, с дълбоки корени, нищо не можеше да го повали. Букът, дъбът и борът образуваха триъгълник. Между тях растеше хубав и мек мъх.
Стана и се облегна на напуканата кора на бора. Вдишваше миризмата на смолата, която се бе стекла като засъхнали сълзи по ствола му. И тогава имаше чувството, че не прегръща дървото, а Аниор и усеща вкуса на устните му. Лек трепет мина през ствола и се предаде и на него. Би стоял така вечно, притиснат до това дърво. Копнежът към Аниор го завладя с все сила. Но не можеше да му се отдаде, трябваше да се погрижи за царството си.
Въздъхвайки тъжно, Тимон се върна в централата.
Информация за текста
© 1998 Беа Нади
Източник: http://truden.com
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6317]
Последна редакция: 2008-04-15 22:30:36
1
Система — съвкупност на живота на една планета.
2
Матрица — астрална структурна схема, която е в основата на всички физически и астрални форми и се създава специално за тях.
3
Диабо — дявол, астрално същество, безполово
4
Второто Аз е съответната друга част на една двойка Делени. Делените произлизат от високоразвито същество, което се е разделило, за да може да действа на долните нива.
5
Теор — бог, ментално същество, безполово.
6
Ниво — светът е разделен на нива в зависимост от честотния си диапазон. Най-долното ниво е физическото, следва астралното, после менталното. Над тях съществуват други, по-високо честотни нива.
7
Ханура — ръководителят на всички диаба, преди Аниор с част от диабата да се отдели, за да създаде собствена система.
8
Делените от една двойка изпитват силно привличане един към друг. Ако се приближават прекалено много, съществува опасност да се обединят преждевременно.
9
Ангар — ангел, астрално същество.
10
Веова и Сатара също са били двойка Делени, които отново се сляха в едно същество.
