Беа Нади
От светлина родени
Любовта между две души — какво е тя,
когато те са поглед едни в друг;
когато са болка един за друг;
когато са неудържима вълна от нежност;
когато са божествен синхрон от трептения;
когато са слята единна светлина —
а след това —
какво продължава да Е любовта?
Теори — богове, ментални същества, безполови
Диаба — дяволи, астрални същества, безполови
ДЕЛЕНИТЕ — произхождащи от едно същество от високо ниво, разделило се на две. Двойките ДЕЛЕНИ са:
1. Веова — теор
Сатара — теор
2. Кадор — теор
Нериф — диабо
3. Боар — теор
Аниор — диабо
IV. ПРИКАЗКА ЗА ВОЙНАТА
— Капитане! Капитане!
— Какво си се разкрещял така!
— Открих разкошна планета. Елате да видите.
— Къде?
— В петия сектор, на периферията. Нова система1 е. Няма още индивидуални физически същества. Само нас чака!
— Дай да видя!
Стройната висока фигура на капитана се наведе над пулта с регистрационните уреди. Очите му внимателно изучаваха показанията. Прав беше щурманът: с изградена флора и фауна, без големи хищници, от тип ХХЕ, готова за заселване с хуманоиди. Не биха могли да имат по-голям късмет.
Капитанът се усмихна и потри доволен ръце. Откога скитаха в пространството в търсене на подходящ обект за заселване! Никак не беше лесно да се намери такава планета. Или на нея все още не бяха положени основите за едно безпроблемно съществуване, или тя вече беше населена с висша физическа раса. В първия случай животът на такава планета се оказваше прекалено уморителен, а във втория те вече нямаха право да се заселят. Бяха опитали и едното, и другото, но винаги възникваха проблеми и в крайна сметка трябваше да се откажат.
Обръщайки се към екипажа, капитанът се засмя доволно и извика:
— Давайте, момчета!
Всички в отговор нададоха боен вик и се захванаха за работа. Прекосиха със свръхсветлинна скорост разстоянието до планетата и приземиха изследователския кораб на повърхността ѝ.
Отработвайки с главния си архитект Гивок последните тънкости в строежа на човешките същества, с които скоро щяха да завършат Творението, Аниор се изправи уморен. Разтвори черната си ръка с дългите криви нокти и се загледа замислен в малкия сив камък с форма на яйце.
Скоро нямаше да имат вече нужда от Камъка на мъдростта. Със създаването на матрицата2 за най-развитите същества основното строителство на планетата Аритан приключваше. Оттук нататък системата щеше да се развива по законите на физическите светове и те щяха само да я наблюдават и да внасят необходимите корекции.
Един дълъг и труден период приближаваше края си. През това време тази отцепена общност диаба3 се беше сплотила. Вече нямаше началния ентусиазъм, но затова всеки знаеше мястото и отговорностите си и помагаше при нужда на своите другари. Да постигне това се оказа най-трудно.
Усмихвайки се, Аниор си спомни колко сили му струваше да уталожи честите караници между диабата от различните работни групи, а и вътре в тях. Всеки знаеше по-добре от другия какво именно трябваше да се прави и отстояваше мнението си със завидна упоритост. Трябваше да ги научи да работят заедно и да се примиряват с неизбежните компромиси. А също и да се подчиняват на указанията „от горе“, дори да не бяха съгласни с тях. Пренасочи склонността им към лудории в свободното им време и успя да изгради някаква смесена система от военна дисциплина и демократично общество. Вече можеше да разчита на подчинените си. Чувстваше се по-скоро като Създател на една диабоска общност, отколкото като Създател на физическа система. За последното му помагаше Камъкът на мъдростта, а за първото можеше да разчита само на себе си.
Остави Камъка в специална прозрачна кутия и си спомни за блясъка му, когато беше до него заедно с Боар. Почувства се много самотен. Не беше виждал второто си Аз4 от много време. Боар идваше само когато имаше да съобщи нещо важно на Аниор. Никога не се срещаха, за да си поприказват просто така или да се порадват един на друг. Теорите5 нямаха право да се намесват излишно в работите на долните нива6.
Някакво раздвижване в другия край на централата го откъсна от тъжните му мисли. Учуден видя Дизидо, дежурния за Аритан, да тича към него. Широко отворените му зеници издаваха огромното му вълнение.
— Някакъв космически кораб кацна на Аритан! — извика той.
— Какво? — Аниор имаше чувството, че не беше чул правилно.
— Космически кораб! — повтори Дизидо — И две дузини космонавти се изсипаха от него!
Аниор въобще не успя да реагира от изненада. В него се надигаше неприятно предчувствие за огромна беда. Стана като зашеметен и се отправи бавно към мястото за наблюдение. С всяка крачка в съзнанието му се проясняваше значението на това, което се беше случило.
Гледайки групата неизвестни хуманоиди, които се разхождаха радостно край кораб с непозната конструкция, Аниор не искаше да повярва на очите си. Чувстваше как подът под него като че ли се изплъзва и се олюля. Промълви:
— Не, само това не! — и щеше да падне, ако някой не го беше подкрепил.
Нериф, главният координатор, го прегърна през раменете. Бяха го извикали веднага заедно с Аниор в
