нещо за съседите си. Подгответе една група за преговори.
Замислен, капитанът барабанеше с пръсти на пулта. Най-лесно би било просто да ги убие. Но това можеше да се узнае и отново щеше да има неприятности. Пак щеше да се налага да бяга, а той бе харесал тази планета и искаше да остане на нея. Може би някаква болест щеше да свърши по-добра работа? Само да разбере нещо повече за навиците им и сигурно щеше да измисли нещо хитро да ги премахне, без да личи веднага, че има пръст в тази работа. Бяха му омръзнали вечните скитания из пространството. Искаше да намери покой и за подчинените си, и за себе си. След като изчисти планетата от тази пасмина, щеше да докара и другите и да заживее един приятен живот като техен ръководител. Замечта се за бъдещето и заподсвирква тихичко с уста.
Привечер люкът се отвори и се появиха четирима чужденци. Не бяха въоръжени и Нериф въздъхна тежко. Явно надеждите му, че щяха да опитат да се справят с тях със сила, бяха напразни. Това щеше много да улесни задачата им. При самозащита те вече биха имали право да ги изгонят с по-ефективни мерки.
Почти не се надяваше, че ще бъдат просто разумни и ще напуснат планетата доброволно. Аритан беше хубаво място за живеене. А физическите раси рядко се отличаваха с висока етика. Когато можеха, те заграбваха земите на съседите си.
Смущаваше го фактът, че никога не беше чувал за подобна раса. Сигурно идват от много далеч. Тъй като бяха малко на брой и само мъже, Нериф предполагаше, че са само изследователска група и че имат намерение да докарат основната маса заселници по-късно. За да осъществят това при огромните разстояния в космоса, те би трябвало да разполагат с напреднали технологии. А не правеха впечатление на много развита раса.
Стана и посрещна четиримата. Покани ги край огъня, като им говореше на канавски. Бяха малко по- ниски от тях, но физически яки. Кръглите им очички шаваха наоколо. Изглеждаха по-скоро хитри, отколкото умни. Не носеха преводачески уреди със себе си и единият от тях отговори на същия език:
— Благодаря. Радваме се, че можем да се разбираме с вас. Канавски заселници ли сте?
Нериф се усмихна. Дребната им хитрост успя. С тази малка група му беше по-лесно да се прави на заселник, отколкото на туземец. Но реши да подходи внимателно.
— Не зная за какво говорите. Ние всички сме родени в този край.
Чужденецът се облещи за миг, след това се почеса неловко по тила. Седна на тревата срещу тях и започна да обяснява:
— Вашите предци не са ли дошли от небето с нещо подобно на това зад нас? — той посочи кораба зад тях.
Диабата едва потискаха надигащия се смях. Гледаха учудено с големите си сини очи чужденците. Попитаха развълнувано:
— Вие ли сте нашите предци?
Не изчакаха отговора, а радостно заподскачаха, пляскаха с ръце и тропаха с крака. Заобиколиха чужденците, докосваха ги с по един пръст, дърпаха дрехите им и се смееха. Пратениците съвсем се объркаха и се опитаха да успокоят диваците.
— Не, не сме вашите предци. Ние сме рутези, нямаме нищо общо с канавите.
Разочаровани, туземците седнаха отново край огъня и онова силно момче с дългата коса, който явно беше техен предводител, пак взе думата:
— Извинявайте, но ние отдавна чакаме да се върнат предците ни. Старите ни легенди разказват, че те ще дойдат и ще доведат още много хора на Аритан. Мислехме, че сте вие, защото говорите нашия език.
Пратениците се затрудниха. Тази нова информация никак не им хареса. Ако тук се появяха още канави, нещата щяха да се усложнят. Трябваше да говорят с капитана за това. Но диваците не ги пуснаха да си ходят. Питаха откъде били, как изглеждало там и ги молиха настойчиво да дойдат на гости в тяхното село. За да не ги ядосат и за да се доберат до още информация, рутезите се съгласиха.
В селото жените донесоха още храна, а мъжете домъкнаха бъчва с вино. Гостите първо не искаха да пият от него, но то се оказа много вкусно. На въпросите им къде се намират другите селища и колко заселници има на Аритан, рутезите получиха доста неопределени отговори. Затова пък домакините не спряха да ги разпитват за тяхната планета и опиянени от виното и ласките на красивите им жени, те скоро се оплетоха в лъжи и започнаха малко по-малко да разказват, че нямат собствена планета, отдавна скитали из космоса и търсели хубаво местенце за живеене. Аритан много им харесал и с удоволствие биха останали. Досега не им е провървяло много на другите планети и за това бил виновен главно шефът им, капитанът, който все не бил доволен и жестоко се разправял с туземците, когато срещали такива, а и с тях, когато не го слушали.
Нериф седеше малко встрани и слушаше внимателно. Разказът много му напомни времената при Ханура7 в старата им общност и ако не беше абсурдно, той би казал, че добре разбира проблемите на тези рутези. Усети, че и другите диаба се отнасяха със съчувствие към проблемите им. А би трябвало да гледат на физическите същества, каквито и да са, с по-голямо пренебрежение.
Изведнъж се появи нова група от чуждите космонавти, които хванаха четиримата си другари доста грубо под мишниците и ги повлякоха със себе си. „Аританите“ наскачаха и искаха да се притекат на помощ на новите си приятели, но бяха отблъснати и Нериф ги удържа.
Всичко това не му харесваше. От една страна, нямаше да е лесно да накара диабата да се борят срещу симпатичните рутези, а от друга, тук той явно имаше работа с един по-сериозен противник в лицето на капитана, когото още не познаваше. Прекъсването на контакта по този начин показваше, че намеренията му далеч не бяха миролюбиви.
Трябваше да се свърже с Аниор и да сподели впечатленията си с него. Той сигурно беше наблюдавал всичко и можеше да даде някакъв съвет какво да прави. За да се откъсне от това физическо тяло и да се премести в астралния свят, Нериф легна да спи.
Аниор очакваше нетърпеливо Нериф. Изслуша го внимателно и се замисли. Знаеше, че спонтанното възникване на взаимна симпатия винаги има по-дълбоки корени. Достатъчно често се беше случвало на самия него, за да не обърне внимание на тази подробност. Но нямаше представа на какво можеше да се дължи. Всичките издирвания откъде се бяха появили тези рутези, останаха безуспешни. И това много го тревожеше. Да се справят с противник, за когото нищо не знаеха, беше извънредно трудно. Те като че ли не идваха от този сектор на вселената.
— Смяташ, че идват от друг сектор? — попита Нериф невярващ. — Но все някой щеше да ги засече, докато стигнат до нас.
— Да, ако се движеха с нормална за физическия свят скорост. И точно там е работата. Успях да анализирам мига, в който се появиха край Аритан. Скоростта, с която дойдоха, не е по силите на нито един космически кораб.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Засега нищо. Просто не мога да го проумея.
— Ако бяха толкова развита физическа раса, че да владеят неизвестна нам техника, щяхме да сме чули за тях, дори да са от друг сектор на вселената. А хич не ми направиха впечатление на много развити.
— Цялата тази работа никак не ми харесва.
Аниор нервно сновеше напред-назад и опашката му потръпваше. — От самото начало имах усещането за нещо много неприятно.
— Трябва да изчакаш още малко. Трябва да видя този капитан. — Нериф се загледа към синьо-зелената планета, която се виждаше в дъното на централата. Колко много се беше променил Аритан! Помнеше жълтите вихри в атмосферата му в началото на дейността им. Бяха работили много и бяха дали всичко от
