послание — той бе идвал тук и бе докоснал това дърво. И Аниор се опита да поеме поне малко от присъствието му.
Някой нежно се докосна до рамото му и весело попита:
— Не би ли предпочел все пак мен да прегърнеш?
Аниор се вцепени. Не би сбъркал този дълбок и топъл глас с никой друг. Обърна се и потъна като омагьосан в яркозелените очи на Сатара. Беше в астралния образ на Императора от Сатариус, с кафявата си кожа и черните си, буйни коси. Усмихна се и попита, оглеждайки Аниор, който не бе способен на никаква реакция, от глава до пети:
— Така подходящ ли съм за Момата от Аритан?
— Сатара! — извика накрая Аниор, хвърли се в ръцете му и загуби съзнание.
Дойде на себе си от нежните и леко разтревожени думи на Сатара:
— Аниор, Аниор, какво ти става. Прости ми, не исках да те изплаша така. Знаеш, че обичам да театралнича. Обичам те, обичам те!
Лежеше в ръцете му на тревата между двете дървета, които леко шумяха над тях. Притисна се до гърдите му и прошепна:
— Сатара, наистина ли си ти? Толкова мечтаех за теб, толкова те обичам. Не, това е само сън, само сън.
Усети как силните му ръце го притискат към него, как го гали нежно по косата. Никой друг не умееше така да успокоява Аниор, както Сатара.
— Любов моя, не, не сънуваш. Това съм наистина аз и съм толкова жив, колкото си и ти.
Той покри лицето на Аниор с целувки и чак сега Аниор усети цялото щастие да бъде до него. Отпусна се усмихнат в прегръдката му, притисна се изцяло до него и желаеше само едно: да продължи това състояние безкрайно, да бъде завинаги в обятието му.
Усети трепет, минаващ през цялото му тяло, през центъра на волята и извика от върховното удоволствие. Душата му политна надалеч заедно с душата на Сатара и те се сляха в пълно блаженство с Вечния Извор на енергия. Светът беше в тях и те бяха светът. Не съществуваше нищо друго освен тяхната любов …
… Аниор се събуди изтощен. Огледа се. Лежеше сам в тревата между двете свещени дървета и имаше чувството, че бе сънувал най-прекрасния сън в живота си. Чувстваше се незапомнено щастлив и въпреки умората усети такава лекота и сила в тялото си, каквато никога не бе усещал. Затвори очи и се заслуша в песента на гората. След това се изправи и опря гръб в огрения от слънцето ствол на дъба. Беше щастлив, беше толкова щастлив.
Притисна глава до дървото и чу нежния глас на Сатара:
„Любов моя, изразходвах цялата си астрална енергия. И трябваше да се върна на нивото на теорите. Очаквам те там! Обичам те и винаги ще бъда с теб.“
И чак тогава Аниор разбра, че това не е било прекрасен сън. Че всичко това наистина се бе случило. Че Сатара беше жив и се бе любил с него. И че го очакваше не другаде, а именно на нивото на теорите.
Скочи радостно на крака и се премести в царството си, в централата.
Тимон го посрещна широко усмихнат, а Гивок поклати учуден глава. Чак сега Аниор разбра, че отново се бе превърнал в диабо и че покрай него вече никой не можеше да се смести на площадката.
— Ако не знаех, че няма как — закачи го Гивок, — бих казал, че си се любил отново със Сатара.
Аниор се ухили и отговори:
— Понякога стават и неща, които няма как да станат.
После се обърна към Тимон:
— Мисля да опитам да мина на родното ти ниво. А после ще посетя Боар. Не знам дали ще се върна.
— Не се безпокой — отговори Тимон, — ще се видим пак. Опитай късмета си. Аз ще се погрижа за останалото.
Аниор протегна ръка, за да стисне неговата. Но когато видя огромната си длан, се засмя. Наистина размерът му не бе подходящ за никакви приятелски жестове и нежности.
— Време е да приемаш по-удобен вид за общуване — засмя се Тимон. — С нетърпение чакам да видя как ще изглеждаш като теор.
Намигна му и Аниор се зарадва, че Тимон не прояви никаква ревност. Щеше да му е много трудно, ако приятелите му взаимно се мразеха. Поне това му беше спестено от съдбата.
Хвърли един поглед върху събраните му подчинени и се отправи в зоната на изпращането.
Постоя малко в тази равнина. Спомени го завладяха — как беше пристигнал на астралното ниво при ангарите, как направи първите си стъпки като архитект. Спомни си любовта със Сатара и как му каза, че е Делен. Спомни си прехвърлянето при диабата и борбата с Ханура. Спомни си как Боар му донесе Камъка на мъдростта, за да си построи собствена система. А после войната с Тимон и раждането си на Аритан. Всичко това вече беше зад него. Очакваше го Боар, за да бъде освободен от тази сфера.
Но най-напред го очакваше Сатара, там, на горното ниво. Аниор затвори очи и помисли за него със силен копнеж.
… Изведнъж светът се беше променил.
Безкрайно много непознати впечатления завладяха Аниор. Виждаше, чуваше, усещаше всичко край себе си. И това, въпреки че все още беше със затворени очи. Нямаше вече отпред, отзад и отстрани. Пространството беше едно цяло. А той бе едно облаче в него. Можеше да го изпълни целия и можеше да се свие до нищото. Нямаше вече тегло. Състоеше се от безброй енергийни центрове, всеки от тях беше той и той беше всичките заедно.
И може би още дълго щеше да виси така в пространството, заслушан в странните си усещания, ако не чуваше смях. Концентрира се върху него и отвори очи, които изведнъж пак притежаваше. Видя Сатара в синкавата си сфера пред себе си и се хвърли към него. Сля се с неговата сфера и се притисна към гърдите му. Усещаше го навсякъде край себе си и все пак усещаше мускулестите му гърди, нежните му ръце и топлината му. Затвори отново очи и искаше да остане така завинаги.
— Момиченцето ми — нежно каза Сатара и го галеше по русата коса на букли. Почака още малко Аниор да се успокои и леко го откъсна от себе си. Изгледа го и се засмя отново:
— Добре, че се любих с теб, докато имаше астрално тяло. Иначе можеха да ме обвинят в прелъстяване на малолетни.
Аниор смутено се огледа. Не знаеше как да извика огледало в този свят, но изведнъж просто се видя отстрани. Беше приел външния вид на дванадесетгодишното момиче Ю. Не разбираше защо именно неговия, въпреки че сигурно сам определяше това. И тогава Сатара го подсети:
— Издокарал си се много подходящо за Боар. А на мен можеш да ми бъдеш дъщеря.
Аниор го погледна засмян:
— Ех, защо да не ти бъда веднъж дъщеря, след като във физическия свят ти ми беше веднъж син?
След това се хвърли отново в прегръдката му и го помоли закачливо:
— Тате, защо не ми обясниш нещо за това ново тяло? Никак не мога да се оправя с него.
Сатара се засмя и се разпадна на облак. Аниор несъзнателно направи същото. Те се проникнаха един друг, бяха частица до частица, енергиен център до енергиен център. И тогава Аниор си спомни, че познава това състояние, познава го от един далечен период, в който бе имал такова тяло и знаеше да го управлява. Само беше забравил и сега отново си спомняше. А сред тези спомени имаше и това състояние, където беше така близо до Сатара. Невероятно силна любов го заля и той я подаряваше на всяка частица на Сатара. И получи същото в замяна. Вече не съществуваше сам, вече съществуваше само заедно с него.
