постъпка. Гледаше го сериозно и тихо попита:
— Какво искаше да предприеме Боар, когато се видяхте за последен път?
— Искаше да разбере откъде е дошъл този лъч антиматерия — отвърна Аниор, още повече изплашен от сериозния въпрос на Тимон.
Тимон въздъхна и каза:
— Не е трябвало да прави това.
Можеше да каже на Боар откъде е този лъч, но той едва ли би му повярвал. Сега това вече беше без значение. Боар явно някъде бе закъсал и може би имаше нужда от помощ. Не искаше да плаши излишно Аниор. Но знаеше, че дървото и създателят му винаги оставаха свързани и че страховете на Аниор бяха напълно основателни.
Усмихна му се и каза:
— Не се тревожи. Ще се преместя на нивото на теорите и ще опитам да разбера нещо за Боар.
Аниор се хвърли в прегръдката му, потънал в червена мъгла и промълви:
— Страх ме е, Тимон.
Тимон го притисна силно до себе си, като го галеше по косата. Откакто Аниор реши да приеме за постоянно този вид на момиче, той като че ли се бе променил. Проявяваше все повече женските си качества и стана по-чувствен, по-нежен. Тимон все повече го обичаше. Но предчувстваше, че щастието му да го прегръща нямаше да трае още дълго. И това му причиняваше разкъсваща болка.
Той нежно целуна Аниор и го залюля в ръцете си, докато червеният облак не се разсея.
Тимон се върна от горното ниво. Нищо не можа да разбере за Боар. Беше заминал отдавна. Тимон нямаше възможност да проследи сам този лъч. Най-вероятно Боар не бе стигнал до източника му. Със сигурност възможността да бъде проследен лъчът беше предвидена от пратеника му и някъде по пътя той бе заложил капан. Но какъв можеше да бъде той и къде се намираше? Беше ли стигнал Боар до него?
Още отсега го болеше от представата как Аниор щеше да приеме тази вест. Но единствено Аниор можеше да открие Боар.
Намери го в централата. Говореше с Гивок, който сега стърчеше над Аниор с цяла глава. Диабата с веселие бяха приели новия вид на Аниор, но бързо свикнаха с него. А на рутезите той много се харесваше и те се стараеха още повече отпреди да му угодят. Бяха му измислили ново прозвище: наричаха го „момата“. Като разбра, Аниор им се закани да се превърне отново в диабо и да ги налага собственоръчно, но тази заплаха естествено не можа да спре шегаджиите. И Аниор трябваше да се осланя на чувството си за хумор и да се примири.
Когато видя Тимон, Аниор веднага прекъсна заниманията си и го погледна с питащи очи. Тимон, както винаги, си бе сложил непроницаема физиономия. Каза му да приключи с работата си и после да се видят насаме в зоната за размисли.
Чак после усети, че се бе държал, като че ли той е Шеф на тази общност. В последно време той все по-често поемаше командването. Ставаше някак естествено и Аниор не възразяваше. Изглежда, се отдръпваше постепенно от водачеството. Едва ли го правеше съзнателно. Това бяха първите признаци, че се готвеше за сливането с второто си Аз. Нова болка нахлу в сърдечния център на Тимон. Знаеше, че скоро щеше да загуби любимия си, и страдаше още отсега.
Аниор бързо бе приключил и гледаше с очакване Тимон в зоната за размисъл. Досещаше се, че новините не бяха много радостни. А когато Тимон взе да го прегръща и нежно да го гали, той вече направо се разкъсваше от тревога. Откъсна се от ръцете му и погледна в черните му очи. Видя там напразните му търсения. Обвил се в червена мъгла, Аниор отново се притисна до Тимон. Тихо попита:
— Нищо ли не може да се направи?
— Може — отговори Тимон и го откъсна нежно от себе си. Трябваше да накара Аниор да се концентрира. Аниор го погледна с нетърпеливо очакване.
— Единственият начин да открием Боар е някой да влезе в телепатична връзка с него и да я проследи. А това само ти можеш да направиш.
— Той има непрекъсната връзка с мен — отвърна Аниор, — но аз никога не съм имал такава с него. Как да създам такава връзка?
— Малко вероятно е ти да не си имал. Просто никога не си успял да се концентрираш върху тази връзка.
— Понякога съм опитвал и съм получавал отговор от Боар. Но може би той просто е прочитал мислите ми и е решавал да се свърже с мен.
Тимон го погледна изучаващо и предложи:
— На първо време трябва да опиташ с нещо по-леко. Това умение може да се тренира. Предлагам ти да го изпробваш с мен. Аз ще се преместя в друга зона, а ти опитай да ме намериш. Ако не успееш, ще се обадя. Ако успееш, ще се преместя пак и ще повторим всичко.
— Добре — отвърна усмихнат Аниор. Спомни си как бе усетил Тимон при пристигането му в това царство, нищо че тогава не бе изтълкувал усещането си правилно.
Тимон изчезна. Аниор затвори очи и се концентрира. Мислено тръгна от зона в зона, но нищо не се получаваше. Беше обходил всичките, когато изведнъж прие мисълта на Тимон: „Не подхождаш правилно. Сега аз ти се обаждам. Не трябва методично да търсиш навсякъде, а просто да приемаш без определено ограничение.“
Аниор въздъхна и отново опита. Освободи съзнанието си от тревогите и желанията си и се рееше неопределено над царството си. И тогава усети Тимон. Проследи това усещане и стигна до него.
„Браво. Така е добре. Опитай сега да локализираш къде се намирам.“
Аниор се откъсна от него и отново се издигна над това място. Люшкаше се малко насам-натам и видя цвета на зоната. Беше розова. Тимон се намираше в зоната за хранене. Изпрати му това откритие. Тимон се премести. Аниор го откри в зоната за изкуствата по същия начин. След още два опита Тимон се появи отново пред него в зоната за размисъл и се усмихна.
— Предлагам да продължаваме обясненията на глас, иначе ще се умориш много бързо.
Той се отпусна удобно в пространствен хамак и продължи:
— Дотук добре. Но ти няма да знаеш нищо за областта, където се намира Боар. Заради това най-добре е да тренираш да проследиш тази връзка с тялото си. Това е доста по-трудно, отколкото да я следиш с мисълта. Сега ще се преместя и ти се опитай, след като ме откриеш, да се преместиш при мен, без да си даваш сметка къде се намирам.
Той пак изчезна. Аниор бързо го откри. Но веднага разбра в коя зона се намираше и се ядоса. Не можеше да изключи веднъж придобитото умение. Тимон се върна.
— Явно така няма да стане. Тук всичко ти е много познато. Ще се преместя извън царството ти.
И отново изчезна. Аниор се издигна мислено над царството си, реейки се над границите му. Но не успя да открие Тимон. Тогава престана да го търси. Опита само да приема всичко отвсякъде. Изведнъж го усети. Веднага го изгуби и повтори всичко отначало. Пак го хвана и този път успя да поддържа стабилно тази връзка. Проследи я мислено и стигна до Тимон. Той заповяда: „Добре, сега се върни мислено до местонахождението си и после се движи по тази връзка. Чакам те.“
Беше по-лесно казано, отколкото сторено. Аниор просто не знаеше накъде да се насочи. На два пъти загуби връзката въобще. После реши да се мести на малки интервали. Но щом се придвижваше, връзката изчезваше.
Почти се бе отчаял. Тимон не се обаждаше, за да му помогне. Вече бе готов да се откаже, когато помисли за Боар и за това, че само той можеше да му помогне. Стегна се и започна отначало. Намери отново Тимон. Така силно пожела да бъде до него, че тялото му като че ли от само себе си се премести. Просто изведнъж стоеше пред него и се хвърли в прегръдката му от радост. Получи една страстна целувка и веднага след това Тимон отново бе изчезнал.
Аниор се огледа. Въобще не знаеше къде бе попаднал. Но това нямаше значение. Трябваше да намери Тимон. Затвори очи и се настрои на приемане. Откри го доста по-бързо от миналия път. Но пак не знаеше
