наличната антиматерия и чакаше. — Откога сте така близки?
— Откакто се върнахте с Нериф от Аритан — отговори Боар. Отново се учуди как Аниор можеше да говори за тези неща, без да ревнува много. Нещо, което за Кадор се оказа невъзможно. Кадор не можеше да мисли спокойно за Аниор, а за Тимон още по-малко. Смяташе, че Аниор излага Боар с тази своя връзка.
— Ако го обичаш, както аз обичам Сатара — продължи тъжен Аниор, — тази раздяла няма да ти е лека.
Боар въздъхна тежко, но се усмихна. Аниор просто отказваше да приеме, че Сатара бе изчезнал завинаги. Никога не говореше в минало свършено време за него.
— Ще вземам пример от теб — отговори той. — Няма да го призная за мъртъв.
Те се спогледаха и усмихнаха. Все пак бяха едно и се разбираха прекрасно. Боар преобразува ръката си в астрална материя и нежно погали Аниор с думите:
— Не се тревожи за Аритан. Ще направим каквото е по силите ни. Аз вярвам в нашия успех.
Но Аниор далеч не беше такъв оптимист. Тимон бе успял да го наплаши. А как странно се бе изразил: „Силата няма да ви стигне в сегашния състав.“ Какъв друг „състав“ имаше предвид? И каква помощ?
Боар, както винаги, разбра мислите му и отправи поглед към далечните звезди. Обясни:
— Тимон се надява на същото, на което се надявам и аз. Затова не ти открих цялата истина. Но по- добре да не говорим за надеждите ни. Нека си вършим нашата работа.
Аниор го погледна учуден:
— Може би и ние трябва да се слеем?
— Не — засмя се Боар, — за нас е още рано. А освен това нищо няма да постигнем. Ние и така можем да съгласуваме достатъчно добре действията си.
Погледна го с такава любов в очите, че Аниор си спомни далечното време, когато беше земна жена и трябваше да се раздели с Боар. Как силно желаеха и двамата тогава обединението си. И колко различно беше сега. Обичаха се, но вече не искаха на всяка цена да бъдат едно цяло. Дали това щеше отново да се промени, преди да настъпи моментът за тяхното обединение?
Настана време да се подготвят за предстоящата борба. Тази дума беше най-подходяща за очакващата ги работа. Събраха се в граничната зона на царството на Аниор. Оттук отвеждането на материята в хаоса бе по-безопасно.
Аниор се заразхожда нервно напред-назад. Измъчваше го мисълта дали щеше да се справи със своята част в тази обща работа. Не си позволяваше да мисли за един евентуален провал.
Тимон седеше видимо спокоен, вглъбен в себе си. Ако загубят тази борба, той отново щеше да остане без дом. Обичаше тази система и ако тя загинеше, щеше да го заболи много. А още по-мъчно щеше да му стане за Аниор. Как ли ще преживее една такава загуба?
Боар висеше във вид на енергийно топче в пространството. Не искаше някой да разбере колко много го измъчва знанието, че без помощ отвън те нямат никакъв шанс. Успя да скрие това дори от Кадор. Само Тимон знаеше за истинското положение на нещата. Завиждаше му за спокойствието, с което приемаше съдбата си. Усещаше, че и той се тревожи за Аниор, но майсторски го крие. Аниор имаше късмет с приятелите си. Те го обичаха безрезервно, въпреки че той не винаги им обръщаше достатъчно внимание. А днес освен тежката задача на тях им предстоеше да изгубят и по един приятел.
Само Нериф и Кадор сияеха. Очакваното сливане ги изпълваше с щастие, останалото вече нямаше значение за тях. Нериф се бе облегнал назад в един пространствен хамак и се усмихваше със затворени очи. А Кадор се носеше наблизо в синкавата си сфера и не откъсваше очи от него. Откакто се помнеше, той бе мечтал за това, което ги очакваше след малко, и още не можеше да повярва, че наистина бяха стигнали до този момент. Спасението на Аритан щеше да бъде задачата, която си заслужаваше завършването на жизнения им път като Делени. И ако Кадор съжаляваше за нещо, то беше, че трябваше да изостави Боар съвсем сам. Чувстваше мъката му и това му причиняваше болка. Но тя не можеше да помрачи радостта от предстоящото сливане с Нериф.
Изпрати малко нежност на Нериф и каза на глас:
— Време е за нас.
Аниор спря пред Нериф, като го гледаше със смес от мъка и радост. Щеше да загуби един много близък приятел, който най-накрая щеше да бъде истински щастлив. Усмихна му се, хвана го за ръката и го изтегли от хамака. Стреснат, Нериф отвори очи. Погледна Аниор и се хвърли в ръцете му. Двамата диаба се прегръщаха и се обвиваха в червения облак на тъгата.
— Прости ми за всичко, Нериф — прошепна Аниор.
— Нямам какво да ти прощавам — отвърна Нериф. — Ти направи за мен всичко, което бе по твоите сили. Ако не беше ти, аз още щях да слугувам на Ханура. А най-благодарен съм за това, че ми помогна да намеря истинското си щастие.
Той се обърна към Боар, който се бе кондензирал за малко във формата си на теор и сега му се усмихна тъжно. Те се прегърнаха за миг и Аниор си спомни странното гъделичкане, което бе изпитал, когато бе прегърнал Веова преди сливането му със Сатара.
Кадор застана пред Аниор, премервайки го мълчаливо с очи. Изведнъж се усмихна и каза:
— Погрижи се за Боар, той вече има само теб — и протегна ръката си към Аниор, който я пое в своята голяма черна длан и нежно я стисна. Отговори също усмихнат:
— Обещавам. А вие предайте много поздрави от нас на Сатара и Веова. Предполагам, че ще се срещнете.
Кадор се засмя:
— Ти май никога няма да забравиш Сатара. Ако си спомня за поръчката ти, след като се обединя с Нериф, ще я изпълня.
След това се обърна към Боар. На лицето му имаше такава тъжна усмивка, че Кадор направо се хвърли в прегръдката му. Притисна се към гърдите му и двамата се разпаднаха на един общ облак. Другите вече не можеха да станат свидетели на тяхното прощаване. Но не се съмняваха в чувствата, които те изпитваха един към друг.
Аниор отново си спомни за раздялата си със Сатара. Как бяха се любили пред очите на всички събрани теори. Мъката по Сатара го връхлетя с нова сила. Като че ли тепърва му предстоеше да се раздели с него. Сви се в пространствения хамак и скри лицето си с ръце. Обви се в червена мъгла.
Усети леко галене по гърба и се откъсна от старата си болка. Тимон се бе протегнал към него. Изведнъж Аниор осъзна, че сигурно правеше приятелите си нещастни, когато разкъсваше любовта си между тях. Но ги обичаше всичките и не знаеше как да избегне това.
Боар и Кадор се разделиха, без да приемат пак човекоподобната си форма. Аниор протегна ръка и Боар във вид на топче кацна леко в нея. Това беше най-голямата близост, която сега можеха да си позволят. А Кадор се сви до размера на малка топка, обиколи веднъж изправения Нериф и след това потъна изцяло в сърдечния му център.
Нериф изстена от наслада, падна на колене и се разпадна на розова мъгла, която се разсейваше из пространството. Чу се силен пукот и от средата на тази мъгла се издигна ярка бяла светлина, сияеща с лъчи във всички цветове. Отново се бе родило съществото, което някога се бе разделило, за да поживее като Кадор и Нериф. Сега то чакаше, за да спаси Аритан от сигурна гибел заедно с Боар, Аниор и Тимон.
Аниор отвори дланите си. Беше скрил Боар между тях. Усещаше нежните му бодежи и изпрати цялата си любов към него.
Тимон стана и погледна Аниор, който вдигна очи към него. Каза:
— Време е — и добави леко усмихнат, — чакам с нетърпение първата частица материя от теб.
Аниор въздъхна тежко. Дано да не разочарова теорите с несръчните си умения. Остави Боар, който се отдалечи малко от него, облегна се назад в пространствения хамак и затвори очи. Тази работа не се
