присъстващите, което се дължеше не само на обтегнатите им взаимоотношения. Нещо лошо се бе случило. Иначе теорите нямаше да се преместят на астрално ниво и едва ли щяха да искат да го видят. Кимна приятелски усмихнат на Боар и хвърли бегъл поглед към Кадор, за когото знаеше, че не го харесва. Зачака да чуе за какво го бяха повикали.
Боар отдели един лъч от тялото си и го закачи за Тимон. Това беше най-бързият начин за предаване на информация между теорите. Тимон изтръпна и си поръча също пространствен хамак, за да преработи току- що полученото съобщение. След малко каза:
— Мисля, че ще мога да ви помогна. Ще се заема с прехвърлянето на излишната материя в хаоса, но не съм сигурен дали това ще е достатъчно, за да успеете. Трябва да разбера нещо повече за параметрите на този поток от антиматерия.
— Не ни трябват твоите съвети! — отряза го Кадор. Боар му хвърли бърз поглед, а Нериф извика:
— Кадор! Не знам защо не харесваш Тимон, но той ще направи всичко, което е по силите му, за да спаси нашата система.
— Щом ти го казваш … — измънка Кадор и се затвори в себе си, обиден от забележката на второто си Аз.
Боар отново се протегна и взе усмихнат ръката му в своята. Очевидно разбираше най-добре от всички какво ставаше с Кадор и искаше да го успокои. Предстоящата задача изискваше цялото им внимание, пълна хармония помежду им и създалото се напрежение можеше да бъда фатално. После отново се свърза с Тимон, за да му прехвърли още информация.
Лицето на Тимон се помрачи и вкамени. Аниор го наблюдаваше внимателно. Този израз никак не му харесваше. Това можеше да означава само едно — положението хич не изглеждаше розово. Чакаше с нетърпение Тимон да излезе от вцепенението си.
— В сегашния си състав нямате никакъв шанс — обади се той накрая. — Силата няма да ви стигне. Аз не мога да се включа във вашата работа, само ще ви преча.
Той погледна към Аниор, зениците на когото се бяха разширили от страх при последните му думи. Черните му очи излъчваха мъка и жал. Аниор не издържа и закри лицето си с ръце. Обви се в червена мъгла. Откакто се бяха събрали, той за първи път разбра, че тази поредна битка беше обречена от самото начало. Боар сигурно осъзнаваше това, но бе го скрил изкусно от него. Не искаше да му отнема и последната надежда.
Тимон стана и прегърна огромния диабо през раменете. Прошепна му нежно в ухото:
— Не се отчайвай, Аниор. Понякога помощта идва от неподозирано място. Може да се помогне обаче само на този, който прави всичко, което е по силите му. Не губи надежда!
Галеше го нежно по гърба и Аниор постепенно се успокои. Червеният облак се разсейваше. Погледна към Боар, който все още държеше ръката на Кадор, и го упрекна мислено в това, че не му бе казал цялата истина от самото начало. Боар му изпрати чувствата си на нежност и любов и скоро Аниор беше обхванат от пълно спокойствие. Вече се чувстваше готов да действа независимо от резултата. Тогава пак се обади Кадор:
— Има един начин да увеличим общата си сила.
— Кадор! — извика този път Боар и го притисна отчаян до себе си. Образите на двамата теори се разпаднаха пред очите на останалите и се превърнаха в един общ голям облак, обагрен в различни цветове.
Нериф и Аниор гледаха объркани този облак и после обърнаха взора си към Тимон, който отново бе седнал и гледаше тъжно пред себе си.
— Какво им става? — попита тихо Нериф.
Като теор Тимон явно разбираше по-добре от тях какво означава това, но той не направи опит да им го обясни. Всички чакаха мълчаливи, потънали в нерадостни мисли. Най-накрая двамата теори отново се разделиха и кондензираха в човекоподобната си форма. Боар гледаше много тъжно към Кадор, който отправи сияещ от радост взор към Нериф. И тогава Нериф изведнъж разбра и също засия. Вече не беше нужно да се обяснява какво да е, всички знаеха какво означаваше това.
Аниор се обърна тъжен към Нериф и го откъсна за малко от еуфоричното му състояние.
— Нериф, много ще ми липсваш.
Двамата диаба станаха и се прегърнаха.
— Не тъжи, Аниор — успокояваше го Нериф, — ще се видим пак, сигурен съм. А Аритан няма да загине, в това съм също сигурен.
Но Аниор отново се обви в червена мъгла. Предстоеше му да се раздели с приятел, с когото беше прекарал толкова много време, с когото бе видял и хубави, и лоши дни и когото обичаше.
Кадор прекъсна тази трогателна сцена.
— Имате още време да се прощавате, ще се обединим малко преди да настъпи моментът за действие. Мисля, че в това състояние ние ще можем да поддържаме постоянен синхрон с Боар и Аниор.
Каза го, хвърляйки триумфиращ поглед към Тимон. Но Тимон не отреагира. Продължаваше да седи с поглед сякаш закован към синия под. После изведнъж се оживи.
— Връщам се в централата. Няма много време. Трябва да подготвя диабата и рутезите за това, което ги очаква. Ще предам командването на Гивок, преди да се присъединя към вас.
Погледна към Аниор, който кимна одобрително, и изчезна.
Нериф попита Аниор учуден:
— Защо се измъкна така изведнъж?
— Няма какво да прави повече тук, а има и работа — отговори Аниор с отсъстващ поглед. Беше разбрал много добре реакцията на Тимон, но не искаше да обезверява Нериф и Кадор.
Въпреки обединението им общата сила на всички пак нямаше да е достатъчна.
Боар обясни на Аниор как трябва да превръща енергията в материя и да я разделя на две части — една за следващата частица антиматерия, а другата да изпрати настрана, където Тимон щеше да я поема и да я превежда към хаоса. Направи няколко атома антиматерия и Аниор потренира малко. Боар щеше да се заеме с подаването на частиците и да следи процеса на анихилация. Кадор и Нериф щяха да забавят времето, за да можеха Боар и Аниор да успеят. Нямаха нужда да тренират това. След обединението им те щяха да знаят как да действат.
Кадор и Нериф се бяха оттеглили, за да се подготвят за сливане. Нямаха вече много време, а трябваше да се настроят на това най-важно събитие в живота на един Делен. Все едно се готвиш за смъртта. Нериф се прости с диабата и рутезите, а Кадор се върна на горното ниво да довърши последните си работи.
Боар гледаше тъжен пред себе си. Предстоящата раздяла с Кадор му причиняваше дълбока болка. Съжаляваше, че трябваше да мине толкова време, докато разберат колко много всъщност се обичаха и че не можа да се порадва на тази любов по-дълго. Досега бе мислил, че само Аниор има значение за него и че той ще бъде безрезервно щастлив, когато се обедини с него. Но вече се съмняваше в това.
Аниор никога не се бе концентрирал изцяло само върху него, винаги имаше и други приятели, обичаше и други същества. Той бе станал по-рано по-независим от второто си Аз, отколкото Боар. Сега дори му беше трудно да повярва, че след обединението си те щяха да станат едно цяло и нямаше да проявяват вече индивидуалните си черти. Боар не знаеше какво го очаква тогава, но започна да се страхува от това обединяване подобно на Веова, когато разбра, че е Делен. Беше заобичал собствената си същност и искаше да я запази. И някак усещаше, че нещата сигурно бяха по-различни, отколкото си ги беше представял досега. Може би само си въобразяваше, че помни какво бяха представлявали с Аниор преди това разделение?
Продължаваше да обича Аниор не по-малко отпреди и въпреки това бе способен да обича и Кадор. Колко различни бяха тези двама Делени! Аниор беше по-устойчив, по-самостоятелен, по-властолюбив. А Кадор бе по-нежен, по-възприемчив, по-раздразнителен. И точно тази противоположност правеше контакта и с двамата интересен. Помагаше му да разбере по-добре самия Аниор, неговите търсения и увлечения, неговата способност да се влюбва в други.
— Мъчно ти е за Кадор, нали? — прекъсна Аниор мислите му. Беше приключил с превръщането на
