— Какво искаш да кажеш с това? Отнякъде се движи поток от антиматерия и случайно точно Аритан се намира на пътя му?
— Едва ли е случайно — отвърна Боар. — Но сега не е време да мислим върху въпроса кой и откъде ти е изпратил този подарък. Лъчът антиматерия ще стигне до Аритан след едно астрално денонощие и дано това време ни стигне да измислим как да спасим системата ти от пълна анихилация.
Сразен от осъзнаването на сериозността на положението, Аниор падна обратно в пространствения си хамак. Аритан щеше просто да изчезне, да се превърне със страшен взрив в чиста енергия и да унищожи всичко друго край себе си. От цялата слънчева система нямаше да остане и следа. Беше толкова зашеметен от тази новина, че не можа да събере мислите си и да се концентрира върху най-важното: какво да правят сега.
Нериф го хвана за рамото и го раздруса, докато се опомни. Нямаше време да го успокоява по по-нежен начин. Теорите пред тях чакаха нетърпеливи. Аниор вдигна поглед към тях и попита:
— Не може ли да се отклони този лъч?
— Може — отговори Кадор, — но след това по пътя си той ще унищожи още много други системи. Същото ще стане и ако се опитаме да изместим Аритан. Някой така съвършено е изчислил траекторията и силата му, че само Аритан може да спре неговия пробег, без това да доведе до по-сериозни последствия за цялата вселена.
— Единственият разумен начин да спасим Аритан е да успеем да унищожим лъча, преди той да стигне планетата — продължи Боар. — Но антиматерията се унищожава с материя и при срещата им се отделят огромни и унищожителни енергийни потоци. Те са относително безопасни точно тук, където ще се намира Аритан в момента на срещата му с този лъч.
Учуден, Нериф извика:
— Кой може да е насочил този лъч така съвършено? И защо точно Аритан е целта му?
— Решихме да не се занимаваме с това сега — напомни му Кадор меко. Спогледаха се с Нериф и за миг забравиха за всичко освен силното си желание да бъдат отново едно същество. Но Кадор бързо се опомни и се обърна към Боар:
— Ти имаш ли вече някаква идея какво може да се направи?
На лицето на този теор с вид на петнадесетгодишно момче стоеше замислен и леко тъжен израз. Всички впериха очакващи погледи в него. От присъстващите той разполагаше с най-голяма сила. В него след разделянето на изходното същество, от което произхождаше, бяха останали най-много енергия и знания. Боар започна да разсъждава на глас:
— За да премахнем унищожителната сила на енергията, която ще се появи при срещата на антиматерия с материя, ние трябва да я преобразуваме. Най-добре ще е да я превърнем в материя.
— Но ще се получи огромно количество материя — възрази Кадор, — което ще изкриви пространството и ще доведе до непредсказуеми последствия.
— Да — отговори Боар, облегнал се назад в сферата си, като че ли също седеше в пространствен хамак. — И това означава, че някой трябва да отведе тази материя още в момента на образуването ѝ.
— Да я отведе къде? — попита Нериф.
— В хаоса — отвърна Аниор, — там ѝ е мястото. Само че всичко това трябва да стане страшно бързо. Не си представям как може да се постигне такова съгласуване на действията, такава скорост на изпълнение и от кого?
— Няма от кого друг освен от нас — каза Боар, горд, че Аниор е успял така бързо да схване същността на проблема.
Спогледаха се, невярващи, че ще бъдат способни на това, което очакваха от себе си. Всеки се чувстваше недостатъчно силен и подготвен за изпълнението на такава задача. Нериф прекъсна надигащото се всеобщо чувство на отчаяние:
— Още не мога да разбера какво точно трябва да направя. Честно казано, нищо не разбрах.
Кадор му изпрати малко от енергията си, за да увеличи възможностите на Нериф за разбиране, а Боар започна да обяснява:
— Какво точно ти трябва да направиш, и аз още не знам. Но мога да ти обясня какво трябва ние заедно да направим. Трябва да изчакаме лъчът да стигне достатъчно близо до Аритан, защото явно само тук едно избухване, в случай че не успеем, е достатъчно безопасно за цялата вселена. След това идва моментът, когато първата му частица антиматерия се сблъсква с първата частица материя. Двете частици се преобразуват в чиста енергия. Тогава ние трябва да преобразуваме тази енергия в две частици материя. Едната трябва да се отведе в хаоса, а другата ще се сблъска със следващата частица антиматерия. И така нататък. Ако не успеем да отведем навреме излишната материя в хаоса, ще започне верижна реакция и положението ще излезе извън контрол.
— Не само там е проблемът — обади се Кадор, — засега и аз не зная как ще се сработим така бързо и съвършено, без да сме имали възможност да го тренираме.
— А аз дори не зная — вметна Аниор — как тази енергия се преобразува в материя.
— Това не е трудно — отвърна Боар. — Ще ви научим много бързо на това умение. Но скоростта наистина е проблем. И разпределението на ролите.
Те отново потънаха в мълчание. Кадор и Боар търсеха решение за този проблем, а Нериф и Аниор се споглеждаха безпомощни. Не можеха да помогнат на вторите си Аз. Двамата теори явно си обменяха информация на мисловно ниво, а диабата изчакваха неспокойно какво щяха да измислят теорите. Изведнъж Боар затвори очи и изстена:
— Както и да го въртим, липсва ни още един участник в тази работа. Някой трябва да отведе излишната материя в хаоса, а това не е по силите на диабата. Не могат да постигнат тази бързина.
Аниор го погледна учуден и изведнъж се усмихна:
— Предлагам да включим Тимон в тази работа. Той сигурно ще може да ни помогне.
Кадор му хвърли бърз и сърдит поглед.
— Не ни трябват престъпници! Никога не бих разчитал на него.
Боар се усмихна и се протегна към него. Прегърна го през рамо и го притегли към себе си. Сферите им се сляха в една и Кадор притисна главата си към рамото му. Дългата му руса коса падна напред и покри лицето му. Боар нежно я галеше и явно му говореше нещо.
Аниор сведе очи и усети как Нериф до него се стегна. За първи път те ставаха свидетели на чувствата, които изпитваха вторите им Аз един към друг, и се измъчваха от ревност. Пръв Аниор се справи с нея и погали Нериф, който бе вкопчил пръстите си в пространствения хамак, леко по гърба. Нериф успя да откъсне очите си от двойката пред тях и го погледна с питащи очи. Аниор мислено му обясни:
„Не се тревожи, Кадор никога няма да те обича по-малко заради Боар. Те отдавна са приятели, но отскоро са си по-близки. Имат право на това да бъдат щастливи един с друг, докато могат. Защото ще дойде моментът, когато едната двойка от нас ще се слее и тогава другият ще тъгува така, както аз тъгувам за Сатара.“
За момент се замечта за Сатара, закопня за близостта му. Аниор беше сигурен, че ако Веова и Сатара бяха сега с тях, те щяха да се справят с тази опасна ситуация. Видя, че Нериф се облегна назад и затвори очи с щастлива усмивка. Знаеше какво означава това. Кадор му бе изпратил лъч от своята нежност, за да го успокои. Изведнъж осъзна, че чака същия жест от страна на Боар и че се ядосва, защото той явно нямаше намерение да последва примера на Кадор. Вдигна очи към него.
Боар го гледаше дяволито усмихнат. Аниор се закани мислено да му го върне някой ден. Приемайки мислите и чувствата на Аниор, Боар се разсмя на глас и пусна Кадор.
— Хайде, повикай Тимон — каза Боар все още засмян.
И тогава Аниор се сети, че може би Боар го ревнува от Тимон и че нямаше какво да му връща. Връщаха на него.
Тимон се огледа учуден. Питал се бе къде ли Аниор и Нериф бяха изчезнали изведнъж. Предвидливо бе предупредил Гивок за отсъствието им, преди да дойде тук. Усещаше силното напрежение между
