Когато позна Кадор, онемя от изненада. Никога не бе общувал с него. Познаваше го само от приказките на Боар и от общата среща на всички теори от този сектор на вселената при обединяване на Веова със Сатара.
— Здравей, Аниор — започна Кадор със студено изражение в това миловидно лице. — Тъй като Боар отказва да ти прави забележки, аз реших да се заема сам с тази работа.
Аниор се досети, че става дума за Нериф, и се приготви да чуе доста неприятни неща за себе си. Но бе спокоен. Не си представи, че някой друг може да го обвини повече, отколко той сам се бе обвинил.
Кадор метна дългата си права и руса коса назад и продължи:
— Държа се много лошо с Нериф. Боар все твърди, че го обичаш, но аз не мога да повярвам в това. Ти направо съсипа живота му. Никога не съм те обичал особено, но не предполагах, че можеш да бъдеш толкова гаден.
Аниор се учудваше на прямотата на Кадор. И с Веова имаше проблеми да се разбере, но те не бяха стигнали такава остра форма. Изглежда, тук имаше още нещо освен непоносимостта им като две „седмици“16. Чакаше Кадор да продължи.
— Нериф те обичаше от първия ден, когато те видя, и пожертва всичко за теб. Седеше край теб, когато ти бе пребит от Ханура, въпреки че тя можеше да го накаже жестоко. Никога не ти е досаждал с чувствата си. Кротко търпеше пренебрежителното ти отношение към него и все се надяваше, че някога ще забележиш колко те обича. Но ти предпочете общуването с две дървета пред него. И когато премести тях на Аритан, той погрешно възприе това като знак, че най-накрая ти се вразуми. Така се бе зарадвал, че не успя да разбере, че това за теб просто бе поредната пресметната стъпка за управлението на планетата. И те „изнасили“, както го определи Боар. И въпреки че това „изнасилване“ ти достави голямо удоволствие, ти го смачка жестоко след това. Отчаян, той търсеше спасение от теб на планетата, но там съвсем го довърши. Накара го да извърши недопустим грях. А после го изненада, като прехвърли част от най-отговорната му и интересна работа на този теор Тимон, който преди това жестоко го бе наранил в бой. Така ли му показваш колко много го обичаш?!
Аниор изслуша упреците на Кадор, без да го прекъсне. Нямаше с какво да се оправдае пред него. Мълчеше. Кадор не издържа и попита:
— Няма ли да кажеш нещо по този въпрос?
Аниор поклати глава и отговори:
— Няма какво. Ти си прав. Всичко беше точно така.
А след като помълча още малко, гледайки учуденото лице на Кадор, добави:
— Мога да те уверя само в едно. Въпреки всичко аз обичам Нериф и той знае това. Всичко това бе мъчително за него, но и му помогна. Помогна му да намери себе си, да увеличи силата си. Никой не може да напредва в развитието си, когато му е само леко и приятно. Като теор ти знаеш тези неща по-добре от мен.
— Обичаш го! А тръгна да се любиш с този злодей Тимон! Как в неговата прегръдка успя да забравиш Сатара, а в тази на Нериф не успя?
— Тимон вече не е злодей — отговори Аниор сериозно. — Той беше поредният нещастник, който изгоря във вашата система за справедливост. Все някой трябваше да се погрижи и за него.
— Голям самарянин си станал — ухили се подигравателно Кадор, — само не ми разправяй, че заради това се любиш с него.
— Не — отвърна Аниор усмихнат. — В крайна сметка ти ме обвиняваш главно в едно, че не съм се любил с Нериф. Странно. Би трябвало да се радваш на това. Иначе щеше да се измъчваш от ревност.
— Щастието на Нериф означава за мен повече от моето собствено! — отвърна Кадор мрачно.
Аниор се засмя:
— Ако беше така, отдавна трябваше да му се представиш и да му кажеш какъв е. Нериф не се нуждае от моята любов, той се нуждае от твоята!
Ядосан, Кадор се раздвижи пред Аниор. Отговори с повишен тон:
— Няма за какво да обсъждам тези неща с теб! Това си е лично моя работа.
— Да, прав си — отговори Аниор, повдигайки рамене, — твоя е. А отношенията ми с Нериф са моя.
Кадор кипеше от яд. Аниор учуден наблюдаваше тази реакция. Не бе очаквал толкова емоции в един теор. Но явно Кадор бе изваден от равновесие. Беше стигнал до някаква критична точка. Изведнъж Кадор се натъжи и тихо обясни:
— Не мога да си представя да се срещам с Нериф. Боя се от неговата реакция, а и от своята. Все мисля, че за Нериф е по-добре да не знае за мен. Поне няма да се измъчва от този копнеж, който аз изпитвам към него.
— Разбирам това — отвърна Аниор замечтан. — Но този копнеж носи и радост. А най-вече някаква сигурност, някаква стабилност, защото има някой, който винаги те обича и на когото винаги можеш да разчиташ. Въобще не съжалявам, че знам за Боар. Вече не мога да си представя живота без него.
Кадор го погледна и каза леко язвително:
— И аз.
Аниор замръзна от изненада. Знаеше, че Боар и Кадор са приятели, но Боар винаги го бе убеждавал, че отношенията им не са много близки. Нима това се бе променило? Струваше му доста усилия да потисне надигащата се ревност. Опита се да върне темата на разговора:
— Сигурен съм, че Нериф ще издържи на шока от една среща с теб.
— Може би — отговори Кадор, усмихвайки се. Стана му много приятно, когато видя как Аниор го ревнува заради Боар. Искаше да го подразни още малко: — Но не съм сигурен за себе си. А точно сега не искам още да се обединя с Нериф.
Намекът беше тънък, но Аниор го разбра. Стисна устни и отново успя да устои на порива да разпита Кадор за отношенията му с Боар. Само щеше да бъде наранен.
Обмисляше дали да не погоди номер на Кадор и да го задържи още малко, когато чу махане на големи криле. Съдбата му помагаше! Той очакваше Нериф, за да поговорят по работа. И сега той кацна зад Кадор и впери поглед в него.
Кадор се обърна изплашен. Двамата се гледаха онемели от изненада и зашеметени от чувствата, които възникваха помежду им. Аниор си спомни първата си среща с Боар и преживения тогава шок, от който едва не умря. За Нериф нямаше такава опасност, но те просто можеха да се слеят още сега. За да избегне това, Кадор се разпадна, сви се в точка и изчезна.
Нериф рухна на колене. Покри лицето си с ръце и се забули в облак от червена мъгла. Аниор го приближи и сложи приятелски ръцете си на раменете му. Стискаше ги нежно и го разтърсваше леко. Нериф постепенно се съвзе. Смъкна ръцете от лицето си и попита с треперещ глас:
— Кой беше това?
— Кадор, приятелят на Боар — отговори Аниор.
Нериф гледаше към далечните звезди и повтаряше, мълвейки:
— Кадор, Кадор …
Постепенно централата се изпразваше. Диабата и рутезите се оттегляха за почивка. Аниор се облегна уморен назад в пространствения хамак и затвори очи. Току-що бе завършило съвещанието по проблемите на осигуряване на достатъчна защита на Аритан от вредното въздействие на слънчевите изригвания, появили се отведнъж и излъчващи рентгенови вълни. Трябваше да променят състава на атмосферата на планетата. Тимон стана, докосна го нежно за ръка и каза:
— Почини си. Аз ще се заема с това.
Отиде до контролния пункт. Останал сам с Аниор, Нериф се обърна към него:
— Тимон много ти помага. Добре направи, че тогава му предложи да остане.
— Да — отговори Аниор. — Въпреки че се притеснявах от това как ти ще приемеш това решение.
— Не е имало нужда — отвърна Нериф усмихнат. — Вярно, в началото не ми бе много приятно, но бързо разбрах, че той не е чак толкова лош, колкото си го представях.
— Така и не разбрах как успяхте да се споразумеете — попита Аниор.
