— Ех, нека това си остане между нас. — Нериф се ухили. След кратко мълчание попита вече сериозен: — Ти го обичаш, нали?
— Не знам — отговори Аниор, отваряйки очи и поглеждайки към звездите над тях. — Чувствам се някак спокоен с него.
— Намерил си рамото, на което можеш да се облегнеш — отвърна Нериф.
Спокойният му глас, без нотка на тъга и ревност в него, изненада Аниор. Откакто Нериф бе видял Кадор, той стана много замислен и обикаляше с отсъстващ поглед. Трудно се концентрираше дори върху работата си. А техните взаимоотношения бяха станали много спокойни. Не го преследваше вече. Беше открил истинската си любов, въпреки че може би още не го съзнаваше напълно.
Аниор се протегна и погали приятелски гърба на Нериф. Съчувстваше му и донякъде му завиждаше. Намираше се в най-хубавия период — когато си влюбен и още нищо не знаеш за обекта на своята любов, когато хиляди въпроси те измъчват. Реши да му помогне:
— За Кадор мечтаеш, нали?
Нериф тежко въздъхна, но после учуден повдигна глава.
— Откъде знаеш?
Аниор се засмя:
— Беше зашеметен, като попаднал в първообразуващ вихър.
— Никога не съм виждал по-красиво и по-мило същество — измънка Нериф за оправдание. А после попита с надежда: — Не можеш ли да ми разкажеш още нещо за него?
— Нищо не знам за него — отговори Аниор. Дори малкото, което знаеше за Кадор, нямаше право да му каже. — Чул съм от Боар, че му е приятел. Виждал съм го до този момент само веднъж, когато ме издигнаха на тяхното ниво.
— И за какво бе дошъл този път?
И това не можеше да каже на Нериф. Забави се малко с отговора. Не искаше да го лъже. Отговори тихо:
— Съобщи ми нещо за Боар и ми се скара, задето съм се отнасял зле към един от подчинените си.
Нериф го погледна учудено. Не продължи да пита. Разбра, че Аниор не искаше да влиза в подробности. Но се досещаше за кого може да е станало дума и това много го смути.
Спомни си чувството на силно привличане, на желание да се претопи в Кадор. Никога не бе изпитвал нещо подобно. И вълната от нежност и любов, с която той го заля. А после бе усетил чувството му за паника, болката му и изключителното му усилие да си тръгне. Оттогава Нериф не можеше да мисли за друго освен за този теор с вид на красиво момиче. Знаеше, че е влюбен, но най-много го смути увереността му, че и Кадор го обича. Как един теор ще обича един обикновен диабо?
Поглеждайки замечтаното и тъжно изражение на лицето на Нериф, Аниор се натъжи. Искаше да му помогне, но се боеше да повтори същото, както със Сатара. Не го плашеше ново наказание от страна на теорите, плашеше го реакцията на Нериф, ако му съобщи, че е Делен и че Кадор е второто му Аз. Добре помнеше реакцията на Сатара, когато разбра за връзката си с Веова. За малко щеше да полудее. А Нериф далеч нямаше силата на Сатара.
Разчитайки на добрите комбинативни способности на Нериф, той все пак се реши да му даде шанс сам да открие истината за себе си.
— Знаеш ли защо тогава бях наказан да стана диабо?
— Беше свързано с внезапното преминаване на Сатара на горното ниво — учуден отговори Нериф. Никога не бе разбрал как такова очаквано събитие може да доведе до това жестоко наказание.
— Да — отвърна Аниор, — но не знаеш защо го е направил. Сатара много се измъчваше, че не може да разбере причините за обтегнатите си отношения с Веова. Тогава му казах, че е Делен, и той беше толкова шокиран от тази новина, че просто избяга при теорите. После едва го успокоиха, а аз бях наказан, защото нямах право да му съобщя това.
Аниор се изправи, пожела на Нериф приятна почивка и отиде да види докъде бе стигнал Тимон.
Нериф седеше дълбоко замислен, с поглед вперен пред себе си. Защо Аниор му разказа това сега?
VI. ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
ПРОЛОГ
Безкрайното пространство бе пронизано от един тънък лъч чуждо вещество. То се движеше отдавна и неумолимо към целта си. Не срещаше никакви препятствия по пътя си и ако се случеше все пак да се докосне до някоя самотна частица, тя блясваше за миг и изчезваше в небитието на чистата енергия. Но това бе много рядко събитие и лъчът остана скрит за евентуални зорки очи, способни да го уличат в коварния замисъл, вложен в него. Така той приближаваше целта, когато едно издайническо облаче междузвезден прах му се изпречи на пътя. Премина много бързо през него, но все пак загуби инкогнитото си, бе разпознат, бе уличен. И вече само времето оставаше негов съюзник.
Заети с обичайните си контролни срещи, Аниор и Нериф тъкмо бяха отпратили другите по задачи, когато пред тях се появи ярко светеща точка. Бързо се разрасна в облак и прие формата на теор. Боар се носеше в своята синкава сфера с много сериозен израз на лицето. Аниор, който с нетърпение очакваше да види отново второто си Аз, бързо забрави за обзелите го чувства на радост и блаженство. Гледаше Боар с разширени от неприятно предчувствие зеници. Никога не го беше виждал така притеснен и разтревожен.
— Какво се е случило? — прошепна Аниор.
— Елате и двамата в зоната за размисъл — отговори Боар и отново се сви на точка и изчезна.
Нериф и Аниор се спогледаха учудени и изплашени, отвориха огромните си криле и се пренесоха в посочената зона. Оградиха си лично пространство със стени и почти веднага след това пред тях блеснаха две точки. Вторите им Аз се появиха пред погледа им. Четиримата се гледаха мълчаливи, приемайки и предавайки си взаимно чувства на любов и нежност, примесени с чувство на тревога.
Нериф се вкопчи в пространствения хамак под него, за да устои на силното си желание да се хвърли към Кадор. Не се виждаха за първи път след онази случайна среща при Аниор. Правилно Аниор се бе надявал на логическия ум на Нериф — той се беше досетил за ролята, която Кадор играеше за него. Това прозрение му донесе безкрайна радост и един мъчителен копнеж към близостта му. Въпреки това за нищо на света не би искал да бъде отново без това познание. Кадор беше преодолял страха си да се среща с него и го посещаваше от време на време. Но стремежът им към сливане ставаше все по-силен, те не успяваха да поддържат леката и спокойна форма на общуване, която си бяха изградили Боар и Аниор. Прекалено дълго бяха разделени. И разделите им ставаха все по-мъчителни.
Но сега не ставаше дума за приятелска среща. Напрежението на теорите се предаде на диабата пред тях. За първи път двете двойки Делени се срещаха заедно.
— Изглежда, наистина привличаш неприятностите — започна Боар, обръщайки се към Аниор. — Но този път това не е просто неприятност, този път нещата са много сериозни.
Той замълча и изпрати на изтръпналия в очакване Аниор малко нежност. Но Аниор не успя да се отпусне, а като че ли се стегна още повече. Очакваше с нетърпение да разбере какво се беше случило.
— Системата ти е пред гибел — продължи Кадор, гледайки Аниор сурово, но без злорадство. Въпреки че не обичаше Аниор, той никога не би му пожелал това, което щеше скоро да се случи, ако не успееха да намерят някакъв изход от това положение.
Боар пак взе думата:
— Засякохме в третия сектор поток от частици антиматерия. Досега никой не го бе забелязал. Движи се по невероятна траектория така, че да не срещне почти никаква материя по пътя си. С изключение на една планета, която е явно целта му — Аритан.
Аниор отвори широко очи и скочи на крака:
