— Аз не съм Аниор! — Нериф ядосан заснова напред-назад. Кроткото държание на Тимон го объркваше. Искаше да се бие с него, както на Аритан искаше да се бие с Таута. Това неочаквано сравнение го смути. Напомняше му за собствените му грешки и за това, че Аниор и на него бе простил. Изведнъж се почувства слаб. Погледна Тимон и го помоли уморен:
— Моля ти се, остави ме сега.
Тимон като че ли бе разбрал какво става с него и изчезна, без да каже нищо повече.
Нериф се премести в зоната за почивка. Не беше готов да започне пак работа. Извика отново онзи морски пейзаж, който Аниор му бе завещал, седна с поглед, отправен в далечината, и потъна в червена мъгла.
Боар се отправи да се види с Кадор. В последно време често го посещаваше. Усмихна се. Нещата се бяха обърнали. Сега той се грижеше за Кадор. Но отношенията им силно се влияеха от отношенията между вторите им Аз. А те ставаха в последно време все по-обтегнати. След последните събития Боар не очакваше радостно посрещане от страна на Кадор. Предчувстваше, че отново щяха да се скарат.
Кадор го посрещна с лека усмивка. Радваше се на това внимание от страна на Боар, но знаеше, че причината за него бе собствената му слабост. Чувстваше се все по-зле. Самотата го угнетяваше. И дори Боар не можеше да я намали.
Отново му се искаше да се хвърли в прегръдката му и да поплаче. Едва се въздържа да не го направи наистина. Ядоса се на слабостта си и стана агресивен:
— Идваш да видиш колко съм зле ли?
Боар не се учуди от тази атака. Усещаше напрежението на Кадор. Усмихна му се и отговори:
— Идвам да видя дали си ми пак толкова ядосан.
— Не съм ядосан на теб — отвърна сърдито Кадор.
— Може би — отговори Боар, — но си ядосан на второто ми Аз. А с него сме като едно.
Кадор го погледна, смутен от прямотата, с която Боар постави въпроса. Естествено беше прав. Все повече ненавиждаше Аниор. И това му пречеше да изрази обичта, която изпитваше към Боар.
— Твоето второ Аз започна да се подиграва с моето. А ти искаш аз да не се ядосвам — каза Кадор.
Боар го погледна малко тъжен и отвърна:
— Аниор обича Нериф, знам го със сигурност. И никога не би се подигравал с него.
— А какво е това, което прави? — възмутен извика Кадор. — Праща го във физическия свят със задача, измъчва го там по най-жесток начин, докарва го до умопобъркване, докато Нериф не се натовари с огромни грехове, и накрая великодушно му прощава. Това за мен е чиста подигравка!
— Аниор даде на Нериф шанса да изживява чувствата си на физическо ниво, за да го спаси от самия себе си. Все някога Нериф щеше да избухне и последствията за него на астрално ниво щяха да бъдат много по-жестоки.
„За какво ли приказвам?“ — помисли си Боар. Кадор много добре знае това. На Кадор му бе мъчно за Нериф и това бе съвсем естествено. Той протегна ръка, за да погали леко Кадор. Можеше да му прати чувствата си на нежност просто по един лъч, но предпочете този вид за контактуване.
Кадор се смути от този жест на приятелство и се отдръпна.
— Да, но най-напред го доведе дотам! — продължаваше да се възмущава Кадор. — Нериф никога не би таял чувства на омраза, ако Аниор му бе дал шанс да изживее любовта си. И какво оправдание си е измислил! Уж не могъл да забрави Сатара! Това беше чисто лицемерие, защото се хвърли в прегръдката на онзи нехранимайко и престъпник Тимон още на третата им среща!
Боар отправи поглед в далечината. Как да обясни това на Кадор? И той остана в първия момент изненадан от лекотата, с която Аниор се отдаде на Тимон. Не би могъл да го направи само от съжаление към него, нищо нямаше да се получи между тях. Беше заобичал този теор още тогава, на Аритан, въпреки че сигурно не си даваше сметка за това. Аниор имаше странното качество да се влюбва във враговете си и да ги превръща в приятели. Тези, които му бяха приятели от самото начало, като че ли не му бяха достатъчно интересни.
Дори самият той попадаше в тази последна категория. Може би само обстоятелството, че нямаха право на по-голяма близост и се виждаха много рядко, поддържаше копнежа на Аниор към него? Би ли го обичал, ако се виждаха всеки ден, или би го намразил, както Веова намрази Сатара?
Кадор погледна учуден замисления Боар. Беше очаквал той да направи веднага опит да защити второто си Аз. Вместо това се натъжи. Внезапно чувство на жал и любов връхлетя Кадор. Защо се бе нахвърлил върху Боар? Та той за нищо не бе виновен и положението му не бе по-добро от неговото. Обичаше второто си Аз, а то остана недостъпно и се забавляваше с други. Още преди време Кадор се бе учудил как Боар не умира от ревност заради Сатара. А сега и този Тимон.
Протегна ръката си и го погали нежно. Боар се обърна усмихнат към него. И тогава просто се прегърнаха, обединявайки двете си сфери в една. Чувстваха, че винаги са били близки, че винаги са се обичали. Нещо ги бе разделило, а сега те отново ставаха едно.
Аниор се отправи на Аритан, за да посети гората си. Чувстваше се самотен. Седна на поляната и погледна тъжен пъновете на любимите си дървета. Протегна ръка да ги погали и видя, че и двете бяха изкарали отстрани тънки филизи със зелени листенца. Докосна ги леко с два пръста и чу песента на Боар и думите на Сатара. Скочи от радост, не знаейки как да я изрази. Щяха отново да пораснат! Спомни си думите на Боар, че всичко умира и се ражда отново. Нищо не беше загубено завинаги.
Щастлив, клекна и галеше нежно тези малки кълнове. После се върна и потърси Нериф. Трябваше да сподели радостта си с някого. Трябваше да го успокои, че не бе извършил непоправимо зло.
Намери го в централата. Работеше заедно с Тимон. Аниор се спря на известно разстояние от тях. Изведнъж усети, че може би ще сбърка, ако смята, че и Нериф ще се зарадва на тази новина. Нямаше ли само да му напомни за стореното, нямаше ли съществуването на старите му неприятели да предизвиква нова омраза? Не беше ли желанието му да сподели радостта си с Нериф проява на чист егоизъм?
Наблюдаваше тези двама, които бяха някога смъртни врагове и успяха да преодолеят неприязънта си със собствени усилия. И двамата имаха силни духове и право да решават сами съдбата си. Нямаха нужда от помощта на Аниор. По-скоро той имаше нужда от тяхната.
Аниор рязко се обърна и се премести в зоната за покаяние. Откога не я бе посещавал? Толкова ли бе безгрешен в действията си, че нямаше нужда да идва тук?
Седна и започна да анализира всичко, което бе правил от момента, когато пристигна на астрално ниво. Гледаше се отстрани и се харесваше все по-малко. Беше един самонадеян късметлия, мислел се за велик. Правеше се на бог, а бе далеч от силата дори на един теор. Възползваше се от любовта на приятелите си, а в замяна им създаваше само грижи и мъки. Дори сега, когато си правеше тази самокритика, той тайничко се надяваше някой от тях да дойде и да го увери колко не е бил прав за себе си и колко много го обичат. Чувстваше се толкова жалък, че искаше пространството под него да се отвори и да го погълне завинаги …
Никой не дойде — нито Нериф, нито Тимон, нито Боар. Аниор сам трябваше да излезе от дупката, която си бе изкопал. Струваше му големи усилия. Изправи се и видя, че отново бе пораснал15. Повдигна рамене. Преди да дойде тук, той щеше да се зарадва на този успех. Сега беше вече без значение за него. Отправи се в централата и се зае с работата си.
Ярка точка светна пред него и Аниор повдигна с радост и надежда глава. Но още преди тя да порасне и приеме образа на теор, той вече знаеше, че това не бе Боар. Учуден, изчака да види кой от горното ниво може да го потърси.
