си живот. Той просто отказваше да си го спомня и изтласкаше спомените за него някъде надалеч. Не желаеше да бъде конфронтиран с това, което бе направил.
Колкото по-скоро той преработеше тези събития, толкова по-добре.
— Помниш ли — започна Аниор — как умря в последния си живот? И защо?
Нериф скочи от мястото си и се заразхожда нервен напред-назад.
— Не, не помня.
— Аз те убих с една мълния — напомни му Аниор. Стана и спря Нериф, като го хвана за раменете. — Помниш ли защо?
Нериф го погледна с широко отворени от страх очи. Искаше да се отскубне, но Аниор го държеше здраво. И тогава рухна, рухна отведнъж. Хвърли се на колене, обви се в червен облак, покри лицето си с ръце и изстена:
— Аз отсякох твоите дървета, любимите ти дървета и убих онова невинно момиче.
Аниор го издърпа нагоре и го прегърна. Нериф се притисна треперещ до него. Разкъсваше се от самообвинения.
— Как можах да го направя, как можах?
Аниор нежно го погали и отговори тихо:
— Защото ги ненавиждаше, Нериф. Защото ги обичах повече от теб.
Нериф се откъсна от него и с обвиняващи очи попита:
— Защо не ме спря тогава? Защо допусна това?
— Опитах се — отговори тъжно усмихнат Аниор, — но не успях да те спра.
— Не е възможно да не си успял! Оттук ти всичко можеше да сториш. Можеше още тогава да ме убиеш!
Аниор го погледна и отвърна меко:
— Оттук да, Нериф. Само че аз не бях тук.
Нериф го погледна объркан. Попита със слаб от кошмарното предчувствие глас:
— Не беше тук? Къде беше тогава?
— Бях на Аритан.
Нериф се залюля. Той седна обратно на пейката пред къщата и погледна Аниор с изплашени очи. Шепнеше:
— Къде на Аритан? Като какъв човек?
Аниор не отговори веднага. Виждаше, че Нериф се досеща вече какво наистина бе станало. И виждаше, че той много тежко щеше да преживее истината. Но нямаше как да крие това от него. Той трябваше да узнае цялата истина за себе си.
— Живеех в селото ти. Бях момичето Ю.
Въпреки че Нериф вече се бе сетил за станалото, той изкриви лицето си от ужас. Скочи на крака и цялото обкръжение изведнъж рухна. Отново край Аниор се появи познатият площад с изгорелия пилон в средата. Нериф стоеше пред него и шепнеше без глас:
— Аз те изгорих на клада, аз те изгорих заедно с любимите ти дървета. Аз съм бил най-големият и отмъстителен злодей. И сега ти вече можеш да ме мразиш.
Той се сви до пилона и потъна в червена мъгла. Аниор се изпълни с жал, клекна до него и го прегърна. Шепнеше тихо и топло на Нериф:
— Не те мразя, обичам те толкова, колкото и преди. Имаше нужда да разтовариш този товар от сърцето си и го направи. Сигурно много ти е тежал. Но сега всичко вече е наред, всичко е наред.
Успокояваше го като малко дете. Галеше го, докато Нериф не заспа от изтощение. После поседя край него и промени обстановката. Не искаше Нериф да се събуди до стълба на своя позор. Изгради един пясъчен плаж с безкрайно и тихо море. След това се оттегли.
На следващия ден Нериф пристигна в централата и попита Аниор с каква работа да се заеме. Привидно се бе оправил. Но му предстоеше още едно изпитание — да се срещне с Тимон. Аниор за миг се зачуди дали не трябва да го подготви за тази изненада и тъкмо искаше да започне, когато Тимон се появи и попита:
— Да раздвижа ли полюсите?
Бяха решили да променят малко направлението на магнитната сфера, за да пренасочат миграцията на птиците.
Нериф се обърна и замръзна от изненада. Лицето му се вкамени. Аниор не виждаше какво друго да направи, освен да ги представи един на друг:
— Нериф, това е новият ни отговорник по глобалните промени в системата. Тимон, това е главният координатор. Мисля, че се познавате, и се надявам, че ще си сътрудничите добре.
Тимон протегна дружески усмихнат ръката си към Нериф.
— Надявам се, че ще ми простиш, че тогава те нараних.
Но Нериф не пое тази ръка. Стискаше ръцете си в юмруци и след това рязко се обърна и изчезна.
Гивок, който стоеше наблизо, се изсмя:
— На Нериф май му дойде много в последно време. Имаше истински късмет, Тимон, че не се нахвърли върху теб.
Тимон погледна малко тъжно ръката си и въздъхна. Аниор се усмихна:
— Ех, Тимон, да видиш как е, когато не искат да приемат протегнатата ти ръка. Но после добави сериозно:
— Не успях да предупредя Нериф. Май че трябва пак да поговоря с него.
— Не — каза Тимон. — Това е мое задължение и аз ще се опитам да се разбера с него.
Той последва Нериф в зоната за размисли. Гивок погледна Аниор разтревожен и попита:
— Няма ли да е по-добре да не ги оставим сами?
— Остави ги — отвърна Аниор, — хубаво е, ако успеят да се оправят без наша помощ.
Нериф се разхождаше в зоната за размисли, ядосан и огорчен. Значи Тимон нахално се бе възползвал от поканата на Аниор и той, естествено, го бе приел в стремежа си да му помогне. И му бе възложил една от най-важните работи в системата. Преди това тези неща Аниор решаваше заедно с него. Чувстваше се пренебрегнат и изместен.
Някой поиска да го види. Нериф даде разрешението ядосан. Слисан, погледна Тимон. Точно него не би очаквал да види сега. Но скоро учудването му премина във възмущение.
— Искам да поговорим — каза Тимон, леко смутен.
— Няма за какво да си приказвам с теб — отсече Нериф.
— Разбирам, че не се зарадва особено да ме видиш — продължи Тимон, без да обръща внимание на отговора на Нериф. — Аз искрено желая да се сприятеля с теб, но най-напред искам да ти се извиня.
Нериф го погледна яростен. Извика:
— Не разбра ли, че не искам да говоря с теб? Не ми трябват твоите извинения. А приятелството ти още по-малко. Махни се оттук.
Но Тимон не се махаше. Стоеше със сериозно лице и не мърдаше. Само гледаше Нериф спокойно в очите.
Нериф не издържа. Нахвърли се върху него, хвана го за раменете и го раздруса с все сила. Извика му в лицето:
— Махни се, гаден използвач такъв. Ако тогава не те бяхме победили, ти сега щеше да съсипеш тази система, както съсипа много други. А сега си намерил друг начин да постигнеш целта си. Аз никога нямаше да ти позволя да стъпиш в нашето царство, още по-малко бих ти позволил да работиш тук. Не знам с какво си омаял Аниор, никога не бих ти се доверил.
Тимон внимателно се откъсна от Нериф и отговори спокойно:
— Знам това, Нериф. И не знам как да ти докажа, че не искам да съсипвам системата ви и че не съм гаден използвач. Не искам от теб да ме обичаш. Само искам да ми дадеш възможност да докажа, че заслужавам доверие така, както Аниор ми го даде.
