— Боар! Какво се е случило? Защо си в тази сфера? Защо не мога да те почувствам?
В очите на Боар се появиха сълзи и се стекоха по бузите му. Аниор изтръпна. Познаваше този поглед, пълен с мъка, от един много далечен сън. Тогава, когато бяха заедно на Сатариус. Потъна в червена мъгла. Всичко ли в този сън трябваше да се окаже вярно? Не можа ли да го отмине поне нещо от страшните му видения?
— Проследих лъча и стигнах дотук — отговори тихо Боар. — А тук изведнъж попаднах в този капан. Не мога да го напусна, през тази сфера не минава нито един лъч от мен, нито мисъл, нито чувство. Пропуска само звуковите и зрителните вълни на близко разстояние. А в нея освен тях прониква само енергията на една близка звезда, за да поддържа живота ми. И нищо друго. Откакто попаднах в тази сфера, аз съм напълно изолиран от света, а най-страшното е, че съм напълно изолиран от теб. Вече нищо не мога да приемам.
Той затвори очи, сви се в своята собствена синкава сфера и продължи да плаче. Аниор стоеше като ударен. Гледаше това плачещо момче и не вярваше на очите си. Пращаше цялата си любов към него и чак после се сети, че той вече не можеше да я приеме. Тогава тихичко му каза на глас:
— Боар, Боар! Не плачи. Обичам те. Ще те измъкна оттам. Няма да те оставя сам.
И осъзна какво трябва да представлява този затвор за Боар. Да е напълно изолиран! Да не приема вече нищо освен тези няколко нищо незначещи думи! Можеше да поддържа безкрайно дълго тялото си в тази сфера, но с нищо не можеше да поддържа духа си. Отколко ли време се намираше в нея?
Очакваше по навик Боар да отговори на мислените му въпроси. Но той вече не можеше да ги възприема. Аниор тръсна глава, за да дойде на себе си, и повтори въпроса си на глас.
— Не знам. Загубих чувството си за време — отговори Боар, който се бе стегнал и бе престанал да плаче. — Може би не толкова много, но ми се струва цяла вечност. И добре, че Кадор ме откри. Но не мога да общувам с него и с Нериф. Те не могат да приказват на глас.
Помълча малко и после пак се усмихна. Явно не искаше да се поддаде на слабостта си.
— Дойдоха тук да ме окуражат с присъствието си — продължи Боар. — И успяха да те извикат, въпреки че не знам как го направиха.
Аниор накратко му разказа за дървото, за упражненията си по телепатично преместване и за зова на Нериф.
— Добре са си разпределили ролите — засмя се Боар. Но после отново стана тъжен. — Но аз вече нищо не мога да направя.
— Кажи ми — помоли Аниор, — какво трябва да направя, за да те измъкна от тази сфера?
Боар го погледна тъжен и тихо отговори:
— Трябва да придобиеш по-голяма сила от мен, за да можеш да проникнеш отвън в нея. После трябва да се слеем и вече заедно можем да я напуснем.
Сърдечният център на Аниор се сви от мъка. Това нямаше да стане скоро. Щеше ли Боар да издържи, докато той натрупва толкова много сила? С изключение на Тимон Боар беше най-силният теор, когото познаваше. Кога ли щеше да стане по-силен от него?
Опря главата си до сферата там, където се намираше главата на Боар, който прилепи ръцете си до неговите. Бяха толкова близко и безкрайно далеч един от друг.
Боар се досети за мъката на Аниор и нежно каза:
— Вярвам, че ще успееш. Знам, че няма да ме оставиш в беда. Ще почакам толкова, колкото трябва. Само идвай от време на време. За да се порадвам на съществуването ти.
Те се спогледаха и изразиха любовта си вече само с очи. После Аниор тихо попита:
— Не знам как да те намеря. Не знам къде се намира това място и как се стига дотук.
— Следващия път пак трябва да разчитаме на приятелите си — отговори Боар. — Сигурен съм, че ще ни помогнат. Но те не винаги могат да стоят до мен. Затова доведи следващия път и Тимон. Нека донесе един емоционален маяк. Той знае какво е това. Така ще бъдем вече независими от Кадор-Нериф.
Погледна Аниор с такава любов, че той не искаше вече да си тръгне от това място. Боар се усмихна накрая и леко му напомни:
— Време е да се върнеш. Не можеш да натрупаш сила, като стоиш до мен. Обичам те и те чакам с нетърпение.
Но Аниор го погледна объркан и каза:
— Но аз не знам как да се върна!
Боар се засмя въпреки положението си. Отговори весело:
— Просто си помечтай да бъдеш до някого от царството си.
Аниор се усмихна смутен. Въпреки изолацията си Боар беше разбрал достатъчно от малкото думи, които си бяха разменили. Каза:
— Обичам те, Боар. Ще се върна колкото може по-скоро.
Изпрати му една въздушна целувка и се обърна. Седна, отпусна се и локализира Тимон. Намери го бързо. След това си пожела да бъде до него и полетя …
Тимон, усмихнат, го откъсна от прегръдката си. Аниор се огледа. Намираха се на горното стъпало в централата и стотина диаба и рутези се вглеждаха в тях с леки усмивки. Сконфузи се за момент, но после попита привидно сърдит:
— Какво сте се зазяпали така в нас? Не сте ли виждали как двама души се прегръщат? Хайде на работа!
Още на следващия ден Аниор се върна при Боар. Хвана Тимон, който бе приготвил някакъв странен уред, за ръка и те заедно потърсиха излъчването на Нериф. Аниор го откри доста бързо. Почака Тимон да се нагласи на същата вълна и те полетяха.
Пристигнали, Аниор се хвърли към Боар, който го чакаше усмихнат, и се опита да изрази с непохватни думи това, което чувстваше към него. Тези неща без думи се предаваха много по-добре.
Тимон се огледа и постави маяка на сферата. Укрепи го някак за нея. После си стоеше там със замислено лице.
— С какви вълни да го зареждам? — попита той.
— С мои не може — отговори Боар, въздъхвайки. — Може би с твои?
— Не е хубаво — възрази Тимон. — Моите трябват на Аниор за връщане. Само ще го объркат, ако има два източника.
— Ще помоля Нериф, когато се връща — отвърна Боар. — Кадор не ме оставя задълго сам. А и сигурно знаят за проблема ни.
Тимон се засмя:
— Говориш за Кадор, като че ли въобще не се е обединил с Нериф.
Боар се смути за момент. После повдигна усмихнат рамене.
— Какво да правя. Така го възприемам. Знам, че пред мен се намират и двамата. Но именно двамата, а не едно цяло. Може би просто така свикнах. Или така ми изнася.
Тимон се захили. Каза:
— И друг път съм срещал Делени. Интересен народ сте. Те също така реагираха на „слетите“ си приятели.
Аниор учуден го погледна. Защо Тимон никога не бе разказвал нищо за това? Но в отговор получи само един нежен поглед.
— Аз ще си тръгвам — каза Тимон. — Моето връщане ще трае доста по-дълго. Трябва да се ориентирам по вълните на Гивок. А за него не мога да копнея така, както Аниор за Нериф. Трябва да проследя връзката.
Обърнат към Аниор, добави усмихнат:
— Ще те чакам после. Но този път ме предупреди за връщането си, ако не искаш пак да попаднеш в неудобно положение. Ще си оградя лично пространство, преди да тръгнеш.
Той затвори очи и постоя малко така. После излетя. Аниор го проследи с очи, докато изчезна от погледа
