— Насилието и кръвопролитията, които измъчваха автомобилния завод „Юзанг“ в Евънсвил, Индиана, през последните два дни, неочаквано спряха. Снощи, точно след полунощ централно време, групи разярени работници смятаха да щурмуват портите на завода. След предизвикателствата на полицията, охраната на завода и пожарникарските части за потушаване на масовите безредици онова, което започна като мирна демонстрация срещу новата политика на корпорацията, ескалира в опасна обсада…
Докато Марион Уиндзор говореше, камерата показваше отблизо как тактическите полицейски части се смесват с огромната тълпа работници.
Силни струи вода поваляха хората на земята. Позната сцена — какво й беше толкова специално? Фримейсън посегна да позвъни на Номер Три и да го наругае, когато Марион Уиндзор стигна до същината на разка за си.
— И сигурно щяха да последват и смъртни случаи, ако не беше внезапната поява на един млад мъж на име Питър Каренца, енорийски свещеник от Бруклин, Ню Йорк, която промени всичко…
На екрана се появи висок мускулест мъж с тъмнокестеняви коси и черни очи. Стоеше върху купчина чували със слама. Свещеник? Та той приличаше на телефонист. Тълпата се вълнуваше под него като море по време на буря. Говореше, но думите му бяха заглушени от гласа на репортерката. Хладнокръвната решителност в очите на младия мъж обезпокои силно Фримейсън.
Уиндзор описа насилието, последвало след взривената по непредпазливост бомба. Камерата показа удивително ясна картина на пламъците, гумените куршуми и адската дъждовна буря. На фона на индустриалния пейзаж проблясваха светкавици.
Купър видя как около младия свещеник се появи сияние. По металната порта и водонапорната кула затанцуваха зелени отблясъци.
Тълпата онемя стъписана и страхопочитанието й проникна дори през екрана на видеомонитора. Фримейсън се вледени. — В Евънсвил се случи чудо…
Б паметта му изникна спомен от детството. Возеше се на задната седалка на бащиния си шевролет. Дъждът плющеше по предното стъкло, колата подскачаше по неравния селски път, а малката пластмасова фигурка на Иисус на таблото излъчваше противна зелена светлина. Блесна светкавица и Фримейсън се уплаши от фигурката. Каза на баща си, но той само се изсмя и продължи да върти волана. Споменът бе избледнял, но за миг се появи с болезнена яснота.
Фримейсън изтри устни с опакото на ръкава си. Потребността от глътка бърбън беше непреодолима, но не можеше да откъсне очи от екрана. Каренца вдигна ръка към водонапорната кула и мълнията я взриви.
Невероятно!
Треперещите пръсти на Купър намериха чашата и я сграбчиха.
— И насилието, което разтърсваше този малък индустриален град, свърши. Марион Уиндзор, репортер от мястото на събитието, Евънсвил, Индиана.
Купър отметна глава и изгълта остатъка от бърбъна, после завъртя стола си и взе гарафата от бюрото. По дяволите, какво беше това? Защо трепереха ръцете му? Защо сърцето му биеше като обезумяло?
Обърна се и погледна помощниците си. Всички изглеждаха озадачени и мълчаха.
— Искаш ли копие от това, преподобни? — попита Номер Три.
— Да — отговори Фримейсън.
— Имам още за събитията в Евънсвил — обади се Номер Едно. — Искаш ли да го видиш?
— Пускай — рече Купър.
Обикновено ръководеше цялата церемония по изслушването на новините. Обичаше да употребява жаргона на бизнеса и да си играе на телевизионен директор, но сега установи, че само наблюдава сцените. Не можеше да се отърси от образа на младия мъж, сияещ в мрака.
От екрана говореше един от стачниците. — Ами онзи тип стоеше там и аз видях как взриви водонапорната кула!
— Като магьосник от рисуваните филмчета.
На негово място се появи млада жена с униформа на пожарникар. — Изумително преживяване. Все едно бях в църква. Не съм виждала тако ва нещо. Той беше поразителен.
— Видяхте ли къде отиде? Разбрахте ли кой е?
— Не… Но бих искала отново да го видя.
— Ако знаете къде е, бихте ли го последвали? Ще го потърсите ли?
— Да… Така мисля.
После показаха друго лице и същия микрофон. — Беше като религиозно преживяване. Сякаш бях спасен. За пръв път изпитвам такова чувство.
На следващия кадър се появиха две младежки физиономии. Момчето беше дългокосо и облечено в кожени дрехи, а приятелката му беше блондинка. Едва ли можеше да се каже, че е красива.
— Аз го познавам — каза младежът. — Той спаси мен и Лорийн.
— Как ви спаси? — Исках да обера един магазин и той ме спря. И после излекува ръката ми. Вижте! Можете да говорите, каквото си щете, но аз ви казвам — той е истинският.
— Какво имате предвид?
Младежът се вторачи в обектива и подигравателната му усмивка изчезна. — Онзи, когото всички чакахме. Видяхте какво направи тази вечер. Само един може да извърши подобно нещо — Иисус.
Фримейсън натисна едно копче на контролното табло и екранът помръкна. Писна му да гледа тъпотии. Да ги вземат дяволите тези от телевизията! Опитваха се да превърнат някакъв млад свещеник в Спасителя. Все пак, трябваше да прегледа видеозаписите, но всичко това безспорно беше номер за спечелване на зрители. Купър вдигна пръст и около него моментално се струпаха неколцина помощници.
— Искам да проучите тази история в Евънсвил. Разберете всичко.
Докато нацията се приготвяше да погълне поредната доза телевизионен наркотик — най-важната новина бе силно земетресение в Китай, — Фримейсън освободи всичките си служители. Плъзгащата се ламперия от полиран дъб скри електронната апаратура, библиотеката замаскира стъклената стена, а контролното табло потъна в пода.
Персоналът се изниза бавно от стаята и го остави сам. Купър си наля още три пръста бърбън, пусна кубче лед и поднесе чашата към орловия си нос, за да вдъхне аромата. Позволяваше си само по три пури на ден и беше изпушил последната по време на телевизионното предаване. Но, по дяволите, тази вечер му се искаше да запали още една. Не можеше да избие от главата си образа на младия свещеник и сиянието около него.
Вероятно беше някакъв фокус, но неизвестно защо това го безпокоеше.
През страничната врата влезе нисък тантурест мъж с остри черти — Престън Дж. Пиърс. Официалната му титла беше директор на управителния съвет, но всъщност той вършеше по малко от всичко — от главен доставчик до финансов съветник на Купър.
Фримейсън му разказа набързо за случката в Евънсвил и за реакцията на хората и нареди:
— Изпрати някои от нашите момчета по дирите му. Погрижи се да го намерят и да го държат под око.
Рим, Италия — сестра Етиен. 15 октомври 1998
Защо бе постъпила така игуменката с нея?
Образите от видеозаписа, който и бяха показали, бяха замъглили съзнанието й. Накъдето и да погледнеше, виждаше младия Питър Каренца.
Сякаш виждаше привидение. Той беше постоянно пред очите й и все пак тя знаеше, че не е невменяема.
Отпусна се на меките възглавници и затвори очи… Човекът, облечен в черно, продължаваше да е пред очите й — но там, където би трябвало да е главата му, имаше тъмен водовъртеж, досущ като черната роза, която бе видяла в градината.
Света Дево! Какво ставаше с нея?
Беше помолила игуменката да й уреди аудиенция с папата. Единствено Божият наместник на земята можеше да разбере какво бе видяла. Дълбоко в душата си монахинята знаеше, че Господ й говори и й
