— Да. Рози — потресена прошепна тя.
Поклати глава и тръгна към колата. Там, където допреди няколко минути буйстваше тълпата, сега блестеше само мокрият асфалт, Били и Лорийн дотичаха при тях.
— Той е Господ! — извика Били.
— Тихо, Били. Мълчи.
— Но това е истина! И ти го знаеш!
И изведнъж млъкна и се разплака.
Колите и микробусите около тях се изнизваха в мрака. Пожарните напускаха паркинга. Марион стигна до маздата, отвори багажника и прибра камерата и прожектора, Дан й помогна, после сложи ръка на раменете й и попита:
— В какво се забъркахме?
— Не знам — отговори тя.
Обърна се и видя Питър. Стоеше до колата. Сякаш се бе материализирал от нищото. Побиха я тръпки. Питър ги изгледа с глуповата усмивка и каза: — Видяхте ли? Знаех, че мога да помогна. — Да, приятелю — съгласи се Били.
— Ще тръгваме ли? — попита Марион и посочи опустелия паркинг.
Една патрулна полицейска кола прибираше последните демонстранти.
Питър сви рамене.
— Защо не?
Качиха се в маздата. Питър моментално заспа на задната седалка и остави Марион и Даниел унесени в мислите си. Тя беше твърде стъписана и объркана, за да говори. Дан като че ли искаше да се разтовари, но я погледна и не каза нищо.
През нощта Марион се събуди, излезе навън и се взря в необятната звездна шир.
Беше започнала да разбира докъде ще доведе приключението им. Знаеше, че ще става все по-трудно да пренебрегва знаците и аналогиите. Сходствата бяха очевидни и основателни. Съзнаваше, че ще стане съпричастна на най-сензационната история на десетилетието, а може би и на всички времена.
Зачуди се дали ще има сили и смелост да издържи докрай.
ТРЕТА КНИГА
„Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.“
Бесемет, Алабама — Купър. 15 октомври 1998
— И така, момчета и момичета! — извика преподобният Фримейсън Купър и нагласи слушалките на главата си, като внимаваше да не развали грижливо направената и напръскана с лак прическа на сребристите си коси. — Да видим какви злини има днес по света.
Седем часът в жилището с южно изложение на преподобния винаги беше специален случай. Всяка вечер Купър и помощниците му се събираха в обзаведения с кожа и дъб кабинет, за да гледат новините. В съседната стая, отделена със стъклена стена, имаше четири големи телевизора „Сони“, всеки настроен на различна програма от „медийните ястреби“, както той наричаше четиримата си помощници. Купър завъртя стола си към електронната апаратура, която му осигуряваше пълен контрол над уредите в двете помещения. Купър и ястребите му общуваха чрез специална връзка. Зад него чакаха десетки други помощници. Някои седяха и се готвеха да водят записки на портативните си компютри, свързани с близките радиостанции, други стояха и чакаха да им възложат някаква задача.
Наистина беше забавно да имаш много пари.
Купър избра една тънка пура, специален внос от Куба, и я помириса.
Трите пръста бърбън бавно разтапяха кубчето лед в чашата в дясната му ръка. Преди много години баща му му беше разяснил лечебните свойства на уискито. Макар и на деветдесет и една години, старецът още посръбваше и може би знаеше нещо, останало тайна за лекарите.
Адисън, наперен млад мъж, който приличаше на агент от ЦРУ, щракна запалката още преди Фримейсън да поднесе пурата към устата си. На мониторите се появиха лицата на говорителите. Устните им се движеха, но през стъклената стена не проникваше звук. Купър изобщо не се интересуваше от онова, което казваха — за това плащаше на персонала си. Те гледаха събитията на деня, отсяваха житото от плявата и осигуряваха на преподобния материали за нощните му сателитни предавания. Имаше множество противоречиви неща, които винаги можеше да бъдат преиначени, видоизменени и пригодени за негова употреба. Всичко необикновено незабавно стигаше до ушите му.
Купър дръпна от пурата. Уханието беше сладко като влагалището на младо момиче. Примесено с бърбъна, то имаше аромата на горски букет.
Господи, колко хубав беше животът! Фримейсън погледна лениво към екраните, от които репортерите бълваха най-важното събитие на деня — престрелки в Южна Африка, където вилнееше гражданска война. На пръв поглед репортажът не приличаше на послание от Бога, но какво знаеше преподобния за тези неща?
Купър не си правеше труда да тълкува новините. За това плащаше на писари. Десет от най-умните библейски учени на Юга се скъсваха от работа, за да извличат справки от евангелията, свързани с онова, което ставаше по гнета. Наистина бяха добри. Осигуряваха му най-въздействащите и ясни проповеди. Нямаше телевизионен проповедник с толкова много зрители. Неговата сателитна телевизия „Църквата на Светата Дарохранителница“ слагаше всички в джоба си.
Фримейсън много се гордееше с това. Имаше зрители по цялото земно кълбо, а парите, които изпращаха, му даваха непоклатима власт, влияние и богатство. Той беше на гребена на вълната на телевизионния евангелизъм.
Тъй като проповедите му бяха свързани с текущите събития, и беше съдействал за пораждането на тъй нареченото апокалиптично мислене.
Всичките му предавания бяха посветени на настъпващото трето хиля долетие и вероятния свършек на света.
Неизвестно защо много хора намираха тази тема за крайно интересна.
Най-важната новина изчезна от екраните и телевизионните канали преминаха към следващите съобщения. Единството на програмите се разпадна и на мониторите се появиха сцени от различни политически и обществени събития. Не беше тайна, че от Втората световна война насам средствата за масово осведомяване се контролираха от шайка раболепни слагачи и хомосексуалисти. Купър поднесе чашата към устата си и чу шум в слушалките, Някой беше включил звука.
— Преподобни — обади се Номер Три, седнал пред монитора, предаващ новините на Си Би Ес, — мисля, че тук има нещо интересно.
— Какво?
— Сигурно ще поискаш да чуеш всичко. Изключителна новина.
— Е, пускай тогава, момче.
Фримейсън се вторачи в персоналния си монитор, където се появи образът на някаква жена. Излъчваше здраве и сексапил. Гледаше в обектива така, сякаш правеше любов с него, и Купър моментално изпита похотливо желание. Като всеки репортер от мястото на събитието, беше облечена в спортен екип и държеше камера и микрофон, по дрехите не можеха да скрият чувствените форми на тялото й. Беше жена от главата до петите. Точно каквито харесваше преподобният.
Сякаш в отговор на молитвите му на екрана изписаха името й, „Марион Уиндзор от Дабъл Ю Пи Ай Екс“.
