Есе за Гюстав Флобер

жажда по непознаваемото.

Щом свърши тази творба — огромна, смущаваща, малко объркана като хаоса от рухнали догми, той се върна към почти същия сюжет, като замести религиите с науките и стария светец, изпаднал в екстаз, с двама ограничени буржоа.

Ето какъв е замисълът и съдържанието на енциклопедичното произведение „Бувар и Пекюше“, чието подзаглавие би могло да бъде: „За липсата на метод в изучаването на човешките знания.“

Двама парижки писари случайно се срещат и се сприятеляват. Единият получава наследство, другият дава спестяванията си, купуват стопанство в Нормандия — мечтата на живота им, и напускат столицата.

Тогава започват редица изследвания и опити, обхващащи всички области на познанието — тук именно е философският заряд на творбата.

Най-напред се отдават на градинарство, след това на земеделие, на химия, медицина, астрономия, история, литература, политика, спорт, магнетизъм, магьосничество. Стигат до философията, затъват в абстракции, обръщат се към религията, отвращават се от нея, опитват се да възпитат две сирачета, отново се провалят и в отчаянието си се връщат към някогашната си професия на писари.

Книгата е следователно преглед на всички науки, така както те изглеждат на двама здравомислещи буржоа, с ограничен и просто устроен ум. Същевременно в нея има забележително натрупване на знания и главно смайваща критика на всички научни системи, съпоставени една с друга, унищожаващи се взаимно чрез противоречията във фактите, във всепризнатите и неоспорвани закони. Тя е история на слабостта на човешкия интелект и разходка в безкрайния лабиринт на познанието с водеща нишка в ръка — и тази нишка е великата ирония на мислителя, който непрекъснато и във всичко открива вечната и всеобща глупост.

Утвърдени от векове възгледи са изложени, развити и оборени в десет реда чрез противопоставянето им на други възгледи, също така живо и ясно доказани и разгромени. От страница на страница, от ред на ред се възправя знание, след това друго, което поваля първото и на свой ред пада поразено от следващото.

Това, което бе направил по отношение на античните религии и философии в „Изкушението на свети Антоний“, Флобер повторно извърши за съвременните знания. Книгата му е Вавилонска кула на науката, в която различните учения — противоположни и въпреки това абсолютни, всяко от тях говорещо на свой собствен език — доказват безплодието на всяко усилие, суетата на всяко твърдение и непременно „безкрайната окаяност на всяко нещо“.

Днешната истина става утрешна грешка. Всичко е несигурно, променливо и съдържа в непознати пропорции и истина, и лъжа. Освен ако няма нито истина, нито лъжа. Поуката от книгата се съдържа като че ли в следните думи на Бувар: „Науката е изградена по данните, получени от едно кътче на необята. Може би тя не подхожда за останалото, което не познаваме, което е много по-голямо и което не можем да открием.“

Тази книга се докосва до най-великото, най-любопитното, най-тънкото и най-интересното у човека: тя е история на идеята във всичките й форми, във всичките й прояви, с всичките й преобразования, със слабостта и мощта й.

Нещо любопитно се забелязва тук: непрекъснатия стремеж на Гюстав Флобер към един все по-отвлечен и по-възвишен идеал. Под идеал не трябва да се разбира сантименталната му разновидност, която очарова посредствените въображения. Защото за повечето хора идеалът не е нищо друго освен невероятното. За другите това е просто областта на идеите.

Първите романи на Флобер бяха или много вярно, много човешко изследване на нравите, или блестяща поема, низ от образи, от видения.

В „Бувар и Пекюше“ истинските герои са системи, а не вече хора. Действащите лица служат само за изразители на идеите, които като живи същества се движат, срещат се, сражават се и се унищожават.

И тази върволица от убеждения в мозъка на клетите хорица, олицетворяващи човечеството, излъчва един твърде особен, зловещ комизъм. Двамата са винаги добронамерени, винаги въодушевени. И неизменно опитът влиза в противоречие с най-добре построената теория, най-изтънченото съждение е пометено от най-обикновен факт.

Тази изумителна научна сграда, издигната, за да покаже човешкото безсилие, трябваше да има завършек, заключение, блестящо оправдание за съществуването си. За да подкрепи страшното си обвинение, авторът бе натрупал убийствен запас от доказателства и създал цяла колекция от глупостите, изречени от известни хора.

Когато, отвратени от всичко, Бувар и Пекюше отново стават писари, те най-естествено разтварят книгите, които са чели, и спазвайки реда на собствените си изследвания, придирчиво преписват избрани откъси от ползваните от тях трудове. С това започва ужасяваща поредица от нелепости, от невежество, от явни и чудовищни противоречия, от колосални грешки, позорни твърдения, непонятни провали на най- възвишените умове, на най-необхватните интелекти. Всеки, който е писал по някакъв въпрос, понякога е казвал някоя глупост. Флобер безпогрешно я бе открил и отбелязал. После, съпоставяйки я с друга, с втора, с трета, той бе създал поразителна сбирка, опровергаваща всяка догма и всяко твърдение.

Това досие на човешката глупост съдържаше планина от бележки, останали твърде разпилени, твърде объркани, за да бъдат публикувани.

Той все пак ги бе подредил. Но трябваше отново да ги прегледа, да ги пререди, да съкрати поне половината от купчината документи. Ето впрочем реда на бележките му:

Морал

Любов

Философия

Мистицизъм

Религия

Пророчества

Социализъм (религиозен и политически)

Критика

Естетика

                        Перифрастичен

Видове стил                Палинодичен

                        Рококо

СТИЛОВЕ НА ГОЛЕМИТЕ ПИСАТЕЛИ, НА ЖУРНАЛИСТИТЕ, ПОЕТИТЕ

        Класически

                        Медицински

        Научен

                        селскостопански

        Клерикален

        Революционен

Стил        Романтичен

        Реалистичен

        Драматичен

        Официално-владетелски

        Официално-поетичен

ИСТОРИЯ НА НАУЧНИТЕ ИДЕИ

Изящни изкуства