Прекрасната неподстригана гробищна коса

Поклащаш отрицателно глава.

— Нервите ми са опънати до крайност.

— А без кофеин?

— Добре тогава, разбира се, защо не? Пия го черно.

Тя налива две чашки, поставя твоята на бюрото и сяда срещу теб.

— Когато една жена се откаже от бебето си, тя често се чувства ужасно виновна за това… Може да не е омъжена и да произхожда от силно религиозно семейство, което я кара да се срамува, или може да е на седемнайсет и да си дава сметка, че не разполага със средства да се грижи сама за детето, или вече има твърде много деца, или… Каквато и да е причината, ако една жена, вместо да абортира, реши да роди детето и да го даде за осиновяване, обикновено го преживява толкова емоционално, че за да запази разсъдъка си, на нея й е необходимо пълно скъсване с миналото. Тя постепенно си внушава, че детето е на друга планета. Мъчи се да изгради наново своя живот. Според мен е много жестоко някой адвокат, син или дъщеря да я открие след години и да й припомни за…

— Разбирам — казваш ти. — Но в този случай майката вероятно е умряла.

Беки спира да барабани с пръсти.

— Продължавайте, господин адвокат.

— Аз нямам клиент. Или да го кажа по друг начин, имам, но клиентът ми е… — Посочваш с пръст гърдите си.

— Вие?

— Мисля, че аз… — Разказваш за пияния шофьор, за смъртта на мъжа и жената, които ти с любов си смятал за свои родители.

— И искате да узнаете дали те наистина са били ваши родители? — пита Беки.

— Да, и дали имам близнак — брат или сестра, за които никога не съм знаел, и… — За малко да добавиш: дали съм роден евреин.

— Извинете, господин адвокат, но вие сте луд.

— Така казват и жена ми, и чичо ми, а да не говорим за шерифа на Редууд Пойнт.

— Редууд Пойнт?

— Малко градче на четирийсет мили на юг оттук.

— На четирийсет или четирийсет хиляди. Каква разлика? Естър и Саймън обичаха ли ви?

— Те ме боготворяха. — Очите те засмъдяват от мъка.

— Тогава те са вашите родители. Господин адвокат, аз съм осиновено дете. Мъжът и жената, които ме бяха осиновили, се отнасяха зле с мен. Ето защо съм тук — за да съм сигурна, че други осиновени деца няма да попаднат в семейства, където да страдат, както страдах аз. В същото време не искам да виждам и поругани майки. Ако една жена е достатъчно умна да си даде сметка, че не може да отгледа както трябва едно дете и го даде за осиновяване, по мое мнение, тя заслужава медал. Заслужава да бъде защитена.

— Разбирам ви — казваш ти. — Но аз не искам да се срещам с майка си. Тя вероятно е мъртва. Единственото, което искам, е… необходимо ми е да разбера дали… Факта. Дали съм осиновен.

Беки те гледа изучаващо, кима, вдига телефона и набира три цифри.

— Архивът ли е? Чарли? Как си, момче? Чудесно. Слушай, преди малко долу е бил един адвокат, който се е интересувал от засекретено досие за осиновяване. Да, правилно си постъпил. Но чуй какво искам. Няма да се наруши правилникът, ако провериш дали той изобщо има засекретено досие. — Беки му диктува датата, мястото на раждане, както и имената, които й даде преди това. — Ще изчакам. — Минутите ти се струват часове. Тя продължава да държи телефона до ухото си, после внезапно изпъва гръб. — Да, Чарли, какво намери? — Слуша известно време. — Благодаря. — Затваря телефона. — Господин адвокат, нямате засекретено досие. Успокойте се. Не сте осиновен. Връщайте се при жена ви.

— Освен ако…

— Освен какво?

— Осиновяването да не е било уредено чрез агенция, а да е било лична сделка между рождената майка и семейната двойка, която е искала да осинови детето. Сивия пазар.

— Да, но дори и тогава местните власти трябва да легализират осиновяването. Трябва да има съдебна регистрация на прехвърлянето на родителските права. Във вашия случай няма. — Беки изглежда притеснена. — Нека ви обясня. Днес броят на бебетата за осиновяване е недостатъчен. Заради контрола на раждаемостта и легалните аборти. Но дори и сега най-търсени са бебетата от англо-саксонски произход. Негърчета? Испанчета? Ориенталчета? Забравете. Много малко родители от тези народности желаят да осиновят дете, а още по-малко англо-саксонци искат дете от тези групи. Преди петдесет години положението е било още по-лошо. Имало е толкова много бели жени, които са забременявали по погрешка и които са искали да изоставят бебетата си… Господин адвокат, това може да ви обиди, но трябва да го кажа.

— Не се обиждам лесно.

— Вашето фамилно име е Уайнбърг — продължава Беки. — Тоест еврейско. През тридесетте години, както и сега, по-голяма част от родителите, желаещи да осиновят дете, са били протестанти и естествено са търсили бебе от майка протестантка. Дори и да сте били предложен за осиновяване, макар и на сивия пазар, едва ли някоя семейна двойка, която е търсила дете, е щяла да иска еврейче. Изгледите да намери осиновители биха били толкова малки за вашата майка, че изборът й би се свел в крайна сметка до…

— Черния пазар? — Мускулите на лицето ти потрепват.

— Търговия с бебета. Плащането на пари за човешко същество е нарушение на закона против робството. Но се случва и адвокати, и лекари, които уреждат тези неща, натрупват цели състояния от отчаяни семейни двойки, които не могат да се сдобият с дете по друг начин.

— А ако майка ми е била шотландка?

Беки премигва.

— Искате да кажете, че…

— Еврейски семейни двойки. — Свиваш вежди, като си спомняш фамилните имена на родителите, които прочете в регистрите. — Майър. Бегелман. Марковиц. Уайнбърг. Все евреи.

— Толкова силно желаещи дете, че след като са търсили навсякъде еврейка, готова да даде бебето си, са осиновявали…

— Англо-саксончета. И са го уреждали така, че никой от роднините им да не знае.

Мъчиш се да се сетиш за всички възможни хипотези. Няма начин да свържеш Мери Дънкан със себе си, освен че си роден в градчето, където тя е подписала декларацията за осиновяване, а тази декларация носи дата, която е седмица преди твоето раждане. Слабичко доказателство, да не кажем никакво. Юридическата практика ти подсказва, че никога няма да се съгласиш да бъде използвано в съда. Дори и неизменното присъствие на еврейски имена в актовете за раждане от Редууд Пойнт от онзи август преди толкова много години навярно си има благовидно, логическо обяснение: курортът може да е привличал еврейската клиентела, като е предлагал например ястия кашер4. Може би там е имало и синагога.

Но логиката не може да се пребори с нарастващото ти безпокойство. Не можеш да си обясниш студа под лъжичката, но чувстваш, че има нещо ужасно нередно. Като се прибираш в хотелската стая, крачиш нервно напред-назад, мъчейки се да решиш какво да правиш по-нататък. Да се върнеш в Редууд Пойнт и да зададеш още въпроси на шерифа? Какви въпроси? Той ще реагира като Беки Хюс. „Предположения, господин Уайнбърг. Неубедителни.“

Тогава неочаквано те осенява една мисъл. Името, което срещна в регистрите! Доктор Джонатан Адамс. Лекарят, който е удостоверил не само твоето раждане, но и всички раждания в Редууд Пойнт. Въодушевлението ти разко спада. Било е толкова отдавна. Докторът навярно вече е починал. Пулсът ти отново се ускорява. Починал? Не е задължително. Саймън и Естър бяха живи допреди три