Съдружници

— Боб, опасявам се, че ти нося лоши новини.

Макензи едва не разля скоча си. Обърна се. Младежът седеше на бара зад него и ядеше пуканки.

— Не ми казвай, че си оплескал работата! — Очите на шотландеца се разшириха от ужас. Той се озърна диво, сякаш очакваше да го арестуват.

— Боб, изобщо не съм я започвал — отвърна русокосият и се опита да изчопли нещо от зъбите си.

— Мили боже, какво стана?

— За малко да си счупя един зъб. Някои царевични зърна не са добре разпукани. Трябва да ги осъдя…

— Имах предвид с Долан!

— По-тихо, Боб. Знам какво имаш предвид. На никой не му пука, когато някой друг си счупи зъб. Всеки се грижи само за себе си. Срамота. Вярваш ли в конкуренцията?

— Моля?

— Подкрепяш ли частната инициатива, която е направила тази държава велика?

Макензи усети, че колената му омекват и сграбчи барплота.

— Да — промърмори тихо.

— Значи ще разбереш позицията ми. Когато се срещнах със съдружника ти…

— Господи, ти си му казал!

— Боб, не можех да го убия, без да съм чул неговата оферта. В противен случай нямаше да съм американец.

Макензи се разтрепера.

— Оферта? Каква оферта?

— Не се вълнувай, Боб. Решихме, че той може да ми плати да не го убивам. Но рано или късно ти ще наемеш друг убиец. Затова стигнахме до извода, че ще е най-добре да се върна и да очистя теб. Аз получавам десет бона в аванс и още десет, след като те заровят.

— Не мога да повярвам!

— Истина е, Боб. Трябваше да видиш изражението му. Направо беше побеснял.

— Но ти прие моето предложение! Сключихме сделка!

— Устният договор не е обвързващ. Ако искаш, можем да сключим нова сделка. Само че сега услугите ми ще бъдат по-скъпи.

— Измамник!

На лицето на младежа се изписа болка.

— Жалко, че мислиш така.

— Не, почакай. Не си отивай. Не исках да кажа точно това.

— Боб, ти нарани чувствата ми.

— Съжалявам. Не знам какво говоря. Всеки път, когато се сетя за онзи…

— Разбирам, Боб. Прощавам ти.

— Пат, никога няма да познаеш какво направи Боб.

Долан, който гледаше от мястото си до оградата как конете препускат към финалната отсечка на хиподрума, потръпна. Обърна се. Младежът стоеше зад него и ядеше хотдог.

— Ти си му казал.

— Трябваше, Пат. Иначе нямаше да е честно. Той ми предложи два пъти повече пари от теб. Двадесет бона сега и двадесет после.

— И ти си дошъл да поискаш от мен по-голяма сума?

— Те навлизат в последната отсечка! — прогърмя гласът на коментатора.

— Заради инфлацията е, Пат. Тя ни убива. — Младежът избърса горчицата от устните си.

— За глупак ли ме мислиш? — попита го Долан.

— Какво говориш, Пат?

— Ако ти платя още, ти ще отидеш при него и той ще ти даде повече. После ще се върнеш при мен и ще поискаш още пари. След това… Край! Аз бях дотук! Няма да ти дам нито цент.

— Добре, Пат. Радвам се, че се видяхме.

— Почакай!

— Защо? Нещо не е наред ли?

— Разбира с, че не е. Ти ще ме убиеш!

— Това зависи от теб, Пат.

— Победителят е… — извиси глас коментаторът.

Конете преминаха с грохот през финалната линия и жокеите се изправиха, за да забавят техния бяг. Върху тълпата от зрители се спуснаха облаци прах.

— Добре, по дяволите, ще ти платя — промърмори Долан. — Но този път го направи. Не мога да спя. Взех да слабея. Получих язва.

— Надбягването свърши, Пат. Заложил ли си на някой кон?

— На номер шест.

— На тази кранта? Тя финишира последна, Пат. Ако ме беше попитал, щях да ти предложа номер три.

— Боб, никога няма да познаеш какво направи Пат.

— Пат, никога няма да познаеш какво направи Боб.

Долан спря до пейката в парка, огледа се, въздъхна и седна до Макензи.

— Значи възнамеряваше да го използваш, за да ме убиеш — каза ирландецът.

Макензи се намръщи.

— И ти се изкуши от тази идея.

— Трябваше да се отбранявам — разпери ръце Пат.

— А аз да си кротувам, докато съобщиш на данъчните за счетоводните книги, така ли?

— Това беше шега.

— Шега, която ми коства цяло състояние.

— И на мен.

— Май имаме проблем.

Те кимнаха в знак на съгласие и подхвърлиха трошици хляб на гълъбите.

— Доста мислих — каза Долан — и стигнах до извода, че…

— Трябва да го премахнем.

— Друг начин няма.

— Иначе ще ни разори.

— Ако платим на някой друг да го очисти, новият убиец може да започне да ни изнудва като него.

— Ще му видим сметката двамата с теб. Заедно. Така няма да можеш да прехвърлиш вината само на мен.

— Ти също.

— Какво, нямаш ли ми доверие?

Те се спогледаха.

— Здрасти, Боб. Как си, Пат? — попита ги усмихнато младежът, седнал зад бюрото им. Ядеше тако2 и прелистваше папките им.

— По дяволите, какво търсиш тук?

— Каза, че го очаквате — обади се секретарката.

— Няма нищо. Ние ще се погрижим за него.

— Само затвори вратата.

Те се втренчиха в русокосия.

— Хей, момчета, тъкмо преглеждах счетоводните ви книги. Каква бъркотия. Пестене на бетон. И