— Ето тук, капитане — дежурният помощник-капитан посочи дължината и ширината върху картата.
— Идеално. — В черепа на Малоун се забиваха копия. — Остава да минем само тези два рифа — той се надигна от картата, опитвайки се да запази равновесие. — Двадесет градуса дясно на борд.
— Ест, капитане. — Дежурният изкомандва корекцията на курса на рулевия, който потвърди: „Двадесет градуса дясно на борд“.
Малоун запали цигара с треперещи ръце.
— А сега да оправим сонара.
След час и половина Малоун поиска потвърждение за скоростта на танкера, определи положението му на картата и доволен, че първият риф е преминат, се обърна да даде новата корекция на курса. При завъртането събори чашата си с кафе на пода.
— По дяволите! Да се почисти! Десет градуса дясно на борд!
— Ест, капитане. Десет градуса дясно на борд.
В командната рубка се възцари тишина.
Екранът на сонара премигна.
— Капитане, проблемът е открит.
— Нали ви казах. Дребна повреда. Нямаше нужда да спираме.
Малоун и помощниците се наведоха над светналия пулт.
— Исусе! — промълви някой.
Пред тях мигаха очертанията на рифа. В същия миг корпусът се разтърси с отвратителен трясък и грохот. Малоун залитна и се свлече на колене в локвата разляно кафе. Изпаднал в шок, той не усети втория удар върху танкера.
Кафето. Беше толкова черно.
Добро утро. Аз съм Дан Райдър от Си Би Ес нюз. Най-тежкото разливане на петрол в историята става все по-катастрофално. След като се натъкна на риф край северния бряг на Австралия вчера, супертанкерът „Аргонавт“ на компанията „Пасифик Рим Петролиум“ все още е заплашен от потъване, а опитите за разтоварване на товара му са обезпокоително неефективни. Около тридесет милиона галона суров петрол се разляха върху девственото Коралово море. Теченията насочват петното към една от най-красивите природни забележителности в света — Големият бариерен риф. Еколозите се опасяват, че ако не стане чудо, чувствителните микроскопични организми, изграждащи Рифа, ще загинат, а заедно с тях и самият Риф. Според нашия кореспондент в Бризбейн още едно от чудесата на света е на път да изчезне.
Капитан Виктор Малоун излезе разтреперан и изтощен от сградата на Бризбейнския съд след продължителния разпит за командите, които беше дал на дежурния офицер при заобикалянето на рифа. „Десет градуса ляво на борд“, поддържаше той.
Но според дежурния помощник-капитан и рулевия командата била „Десет градуса дясно на борд“. Глупаци! Не, подлеци! Мръсни подлеци! Нямат куража да застанат зад капитана си! Някои дори твърдяха, че е бил пиян!
Добре че му взеха кръвна проба едва дванадесет часа след инцидента. Анализът няма да докаже нищо. Дори да установят следи от алкохол, ще твърди, че е пийнал глътка за подкрепление, когато хеликоптерът го изсипа на брега.
На излизане от съда закри лицето си от фотографите и се запрепъва ядосан надолу по стъпалата и през тълпата към колата, която беше наел. Мартини с водка, повтаряше си Малоун.
Да се отърва от скапаните журналисти…
Мартини! Това ще ме оправи!
Заби лакътя си в гърдите на един фотограф, избута го безцеремонно и се добра до колата. Но тя беше празна. Къде, по дяволите, се е дянал този шофьор? Копеле! Избяга! Уплаши се от тълпата! И той е подлец!
Малоун се мушна зад волана, хлопна вратата, завъртя ключа, натисна газта и колата потегли с рев.
В момента, когато завиваше край съда, ухилен, свободен, нетърпелив да усети вкуса на мартинито, тялото му излетя нагоре заедно с колата.
Взривът, който Малоун не чу, разпръсна кръв, кости, коса и метални парчета на тридесет метра наоколо. Както отбеляза Дан Райдър в новините вечерта, мястото беше избрано точно. Никой не пострада. Загина само капитанът на „Аргонавт“.
Директорът на „Пасифик Рим Петролиум“, Чандлър Томпсън, се стараеше да не премигва от силната светлина на камерите, демонстрирайки увереност и спокойствие зад катедрата в залата за конференции в седалището на корпорацията. С неохота се съгласи за пресконференцията — нямаше избор, заради бедствието се вдигна голям шум. Трябваше да смекчи конфронтацията и да пооправи съсипаната репутация на „Пас-Рим“. Скъпият му костюм беше безупречно изгладен. Провери закопчаването преди да влезе в залата и пристъпи с военна осанка на подиума.
— Дали сме знаели, че капитан Малоун пие?… Не. Компанията ни изисква от екипажите да не употребяват алкохол по време на служба и двадесет и четири часа преди да стъпят на борда на наш съд. Вземаме ли контролни кръвни проби? Не е ставало нужда. Проучваме внимателно офицерите преди да ги наемем. Нарушението на капитан Малоун е изолиран случай. Няма причини да се съмняваме в професионализма на останалите ни служители, но отсега нататък ще въведем внезапни проверки за алкохол и наркотици… Дали имаме представа кой е отговорен за смъртта на капитан Малоун? Полицията продължава разследването… Закъснението на мерките след аварията? Какво закъснение? Екипът за ограничаване на последствията бе мобилизиран веднага след като научихме… Недостатъчно хора? Лоша квалификация и подготовка? Недостатъчно оборудване? Глупости. Ние имаме готовност за всякакви аварии… За съжаление не можем да спрем изтичането на петрол от танкера. Тридесет милиона галона досега? За съжаление трябва да потвърдя. Части от Големия бариерен риф, за голямо мое съжаление, наистина са замърсени… Повторете, ако обичате… Да, някои от съоръженията за почистване на петрола бяха неизправни. Слухове и объркване? Закъснение с цяло денонощие? Защо „Аргонавт“ не е имал двойно укрепен корпус? Преди да продължа с отговорите, искам да ви уверя, че компанията е проникната от отговорност и грижа за обществото…
Някакво раздвижване вляво отклони вниманието на Томпсън. Припрян служител на „Пас-Рим“ предаде сгъната бележка. Лицето му беше пребледняло. „Идиот“ — помисли Томпсън — „всичко ще провали…! Трябва да демонстрираме увереност. Тъкмо щях…“
Без да показва раздразнението си, Томпсън пое бележката, като мислено си обеща да уволни служителя веднага след пресконференцията.
— Извинете ме, дами и господа. — С важен вид той разгъна листчето, хвърли бърз поглед на съобщението и моментално забрави гнева си. Сърцето му се разтуптя, почувства, че му прилошава. Потърси опора в катедрата. Буквите пред очите му се размазаха.
От кантората ни в Бризбейн съобщават, че Кевин Старк директор по планиране на аварийните операции…
Старк! Още един за уволняване. Действията му за овладяване на такова голямо разливане бяха напълно неподходящи. Негова бе вината за късното започване на операцията за ограничаване на петролното петно — заради малкото хора и неподдържаното оборудване. Старк беше виновен, че петролът достигна и започна да унищожава Големия бариерен риф.
…е намерен преди час удавен с главата надолу във варел с петрол.
