дъх. Смътно разбираше, че плясъците зад нея са от падащи камъни, но силата на течението я отнесе далече от тях. Тес се изви нагоре, опитвайки се да вдигне глава над повърхността с отчаяна надежда, че са вече навън. Но въпреки усилията си не стигна повърхността.
Потокът се ускори. Отвсякъде ръцете й докосваха гладка скала. Не разбра кога беше изпуснала Крейг. Отчаяно се извиваше, риташе към повърхността и неочаквано усети, че пада. Господи, Исусе, молеше се тя, почти неспособна да задържа повече дишането си. Внезапно тялото й излетя през някакъв отвор, водата го подхвърли и преметна във въздуха. Дробовете й инстинктивно поеха въздух. В следващия миг падна в спокойна вода и потъна надолу под напора на водопада. Тя загреба към повърхността, удряйки с отслабналите си ръце. Най-сетне отгоре. Тес отчаяно пое въздух и постепенно осъзна, че над главата й греят звезди, че навън е прекрасната нощ и че брегът е ето там.
В следващия момент се озърна, търсейки трескаво Крейг. Тялото му се носеше към нея. Тя бързо загреба към него и го сграбчи. Крейг вдигна глава, плюейки вода и кашляйки, докато Тес го влачеше към брега. Двамата изтощени се проснаха на тревата.
Крейг все още се давеше и повръщаше вода. Тес скочи и го завъртя по корем с обърната настрани глава. Бръкна в устата да провери дали гърлото е чисто и притисна с ръце гърба му да изкара водата, проникнала в белите дробове. Крейг се изкашля няколко пъти и пое свободно въздух.
Чак тогава Тес се отпусна безсилна на земята. Въздухът ухаеше на чистота и свежест. В небето плуваше великолепна луна, блестяха звезди. През грохота на водопада се чуваше и шума на потока, който изтичаше от вира и скачаше по камъните надолу към долината.
Крейг се обърна към нея. Изкашля се пак и стисна ръката й.
— Благодаря ти — той дори се усмихна.
— Трябваше да сме двамата, за да успеем — отвърна му с усмивка Тес и въздъхна. Беше щастлива, че той е жив. После се разтрепера неудържимо. Зъбите й затракаха. Двамата лежаха притиснати един до друг и опитваха да съберат отново сили. След няколко минути Крейг се надигна.
— Тази вода ме смрази — той също трепереше. — С тези дрехи направо ще замръзнем. Трябва да се стоплим и изсушим, Тес.
Наистина, затова ли се измъкнахме — за да умрем тук, помисли Тес. Тя погледна към долината и благодари мислено на бога.
— Всичко е наред, няма проблеми.
— Най-близкото село сигурно е на няколко мили. Да не смяташ да запалим огън с триене на дървета?
— Не, друг вече се е погрижил. Всъщност много други.
Озадачен, Крейг проследи погледа й. Под тях в долината просветваха множество огньове.
— Празникът на Свети Йоан, бях забравил.
— Като малки частици от слънцето. За пръв път огънят не е срещу нас. — Тес се изправи и хвана ръката му. — Светъл огън, а не тъмен. Хайде, бебчо.
Събра цялата си сила, за да го вдигне. Ръка за ръка, подкрепяйки се един друг, притиснати, те запреплитаха крака надолу през тревата към огньовете.
— Водата поне изпра кръвта от дрехите ни — сети се Тес. — Мисля, че беше… нещо като кръщение. Но второто отменя първото. Второто наистина ни пречисти.
— Само че с това не свършват проблемите ни.
— Знам… отец Болдуин. Как се сети, че той иска да се отърве от нас?
— Просто предчувствие. В моята работа трябва да се доверяваш и на предчувствията. Казах си, нека да изчакаме да видим дали ще ни потърси. Очевидно за него сме заплаха — заради тайните, които ни довери.
— Точно в момента не ме е грижа за скапаната му Инквизиция. Искам само да сме заедно. Чудесно е, че сме живи.
— Доброто срещу злото — потръпна Крейг. — Можеш ли да кажеш каква е разликата. И едните и другите са зло. Щом разберат, че сме живи, отново ще ни подгонят.
Тес се поколеба.
— Може би не.
— Някакъв план ли имаш?
— Нещо подобно. Още го обмислям. Но ако се опитат да ни преследват, ще се боря. За мен те извършиха непростим грях.
— Защото ни предадоха ли?
— Не. Защото унищожиха пещерата. Рисунките. Цял живот ще ги помня — елени, бизони, коне, лосове, бикове… Божествени, величествени, неповторими.
Стръмнината свърши и Тес забеляза един огън наблизо. Край него се въртяха сенки на селяни с кръстове от цветя и житни класове. Те се взряха с подозрение в Тес и Крейг, но Тес вдигна дясната си ръка, още мокра от водата, и се прекръсти. Селяните кимнаха и се сместиха, за да им направят място край огъня.
Топлината бързо ги стопли и изсуши дрехите им. Те не изпускаха ръцете си и останаха така цялата нощ, придремвайки и отново будейки се, взрени като омагьосани в пламъците на огъня.
В гробището край града, чувствайки с благодарност присъствието на Крейг зад гърба си, Тес стоеше и гледаше гроба на майка си. Сълзи замъглиха погледа й. Погребението бе едва вчера, шест дни след като се измъкнаха от пещерите и два дни след завръщането им от Испания.
Толкова много неща се случиха. След нощта край огъня местните хора ги съпроводиха до най-близкото село. С големи трудности, поради незнанието на езика, Тес се добра до телефон и се свърза с американското посолство в Мадрид. Съобщението й докара половин дузина хеликоптери същия следобед, от които се изсипаха американски и испански висши държавни служители, съпроводени от многобройна въоръжена охрана. Разпитваха ги многократно. Тес и Крейг показаха на следователите затрупаните входове на пещерите. Заведоха ги и до водопада.
След това пристигнаха още хеликоптери, още следователи и още по-многобройна охрана. Разпитите продължиха до късно през нощта. След няколко часа сън и бегла закуска, Тес и Крейг продължиха да отговарят предпазливо на новите въпроси, придържайки се към версията, която бяха обмислили преди да телефонират.
Това бе планът на Тес за тяхното спасение както от Инквизицията, така и от еретиците. Повече от всичко тя искаше да разкаже на журналистите, за да е сигурна, че всичко ще бъде разгласено. Но когато пристигнаха представителите на медиите, двамата с Крейг бяха отведени под най-строга охрана с хеликоптер до Билбао, после до Мадрид, където разпитите продължиха в Главното управление на испанското контраразузнаване. Към висшите испански офицери там се присъединиха и притеснените важни служители от ЦРУ.
Журналистите все пак научиха достатъчно от неназовани източници, за да разгласят широко историята по вестниците и телевизията. Под натиска на различни правителства американските и испанските власти най-сетне открито признаха това, което дотогава отхвърляха като слухове. Вицепрезидентът на САЩ и евентуалният бъдещ президент на Испания бяха намерили смъртта си от ръцете на терористи, докато показвали на своите американски гости културните и природни забележителности в провинция Навара в Северна Испания.
Терористите не бяха идентифицирани.
Това, което не бе публикувано, бе нарастващото разочарование на мрачните следователи, разпитващи Тес и Крейг.
— Защо ви трябваше да ходите в Испания? Как влязохте в страната? Но вие нямате паспорти.
— Майка ми бе убита — продължаваше да поддържа версията си Тес. — Алън Джерард е, т.е. беше стар приятел на семейството ни. Той ни покани с годеника ми да го съпроводим с Номер две до Испания, с надеждата да разсее мъката ми. Беше внезапна покана. Нямахме време за паспорти, а аз бях толкова зашеметена от скръбта, че не можах да откажа на такава покана — не просто от приятел, а от Вицепрезидента на САЩ. Вие бихте ли отказали?
