граната.
В този миг тежко тяло се стовари върху нея и я остави без дъх. Беше Крейг. Той я сграбчи и заедно се претъркулиха надолу по стъпалата под загона. След болезнена серия удари по коленете, гърба и челото, двамата се пльоснаха на дъното в лепкавата съсирена кръв, която почти ги обгърна. Двамата инстинктивно стиснаха ушите си с ръце, точно в момента, когато граната се взриви, пръскайки шрапнели на всички страни. Ехото се луташе между стените на пещерата, от които дълго се сриваха отломки.
Цялата в кръв, Тес надигна глава и се заслуша в редките автоматните откоси горе. Прочистваха пещерата. Над тях беше тъмно. Въздушната вълна от гранатата беше изгасила светилниците.
— Довършихме ги — дочу тя дрезгав глас.
— Провери — обади се друг, по-звучен.
Тес го позна. „Отец Болдуин! Спасени сме!“ — помисли си тя. Понечи да се надигне, но Крейг затисна с ръка устните й и наведе главата й надолу. Инстинктивно щеше да изкрещи, но се подчини на Крейг, защото го обичаше. Тя разбра.
Той искаше да й каже нещо с това. Да я спаси. Мускулите й се отпуснаха и тя му се довери.
Тежки стъпки отекнаха в пещерата.
— Всички са мъртви — докладва бодър глас. — Някои са премазани от камъните, останалите са застреляни.
— Проверете отново! — нареди отец Болдуин.
Гласът на инквизитора идваше до тях приглушен. Тес разбра — скалите се бяха срутили върху телата на Фулано и бика и бяха затрупали входа на стълбата, водеща към тяхната ниша.
— Мъртви — докладва отново бодрият глас отгоре. — Но таванът може всеки момент да се срути.
— Поставете зарядите — нареди отец Болдуин. — Навсякъде.
— Започнаха вече.
— На първо място този барелеф. Сам ще сложа взрива и ще го пратя по дяволите. Благодарение на Бога, най-сетне напипахме главното им гнездо. Сигурно има и други. Но това е най-важното.
— А жената и детектива? Никъде не ги открихме.
— Сигурно са затрупани под отломките. Дори и да са още живи, след пет минути няма да има значение. Ще загинат, когато взривим пещерата. Дължим им много. Но не можем да си позволим да ги оставим живи — те знаят тайните ни. Ще получат отплата на небето. Готови ли сте?
— Свършихме.
— И аз съм готов с бомбата под барелефа. Заедно с телата на вредителите и това нещо ще литне по дяволите.
— Да вървим — бодрият глас долиташе вече от църквата.
Другите стъпки бързо изтрополиха.
— Останалите заряди? — гласът на отец Болдуин също се отдалечаваше.
— Трябват ни пет минути, за да се измъкнем от пещерата. За толкова съм нагласил устройството.
— Бързо. Поставете още взрив на излизане. Нищо не трябва да остане от пещерите.
Тропотът затихна.
Крейг свали ръката си от устата на Тес. Целите в лепкава кървава каша, те изкатериха стъпалата и достигнаха каменната плоча, която се бе срутила върху изхода. Крейг откри процеп и се измъкна отгоре. Тес го последва бързо. Догарящите пламъци от разлятото по пода на църквата масло им бяха достатъчни, за да намерят път през отломките.
— Трябва да се измъкнем оттук — каза Крейг.
— Но как, дори да стигнем изхода преди взривовете, там хората на отец Болдуин ще ни застрелят.
— Да обезвредим бомбите.
— Няма време! Едва ли ще ги открием всичките.
— Не можем просто да седим тук и да чакаме смъртта!
— Чакай, помниш ли какво каза Фулано на влизане. Ако стражите отвън не отговорят по радиотелефона, ако някой успее да ги премахне, ще използваме друг изход! Трябва да има друг изход!
— Някъде наблизо! — сърцето на Тес биеше до пръсване.
Крейг се залута наоколо.
— Какво търсиш?
— Някой труп. Якето ми е цяло в кръв. Няма да гори. Ето! — Той издърпа нещо, притича до пламъците в църквата и се върна със запалената дреха. — Гранатите събориха светилниците. Целият под е в масло. Усещам миризмата му. — Той поднасяше запаления ръкав към различни места по пода. Внезапно по пода плъзна пламък и започна да се разпространява между отломките. Тес и Крейг отстъпиха. Пещерата се освети.
— Там, вляво. Тунел — посочи Крейг.
Тес се втурна нататък, прескачайки струпаните камъни.
— Внимавай, ще си счупиш краката.
— Повече ме плашат взривовете.
Зад тях се срути част от тавана.
— И падащите камъни.
Добраха се до тунела.
— Сигурно оттук са вкарали бика. Проходът, по който дойдохме, е твърде тесен за него. Като имам предвид колко са буйни, би трябвало да ги вкарват по възможно най-късия път.
Крейг беше прав. На двадесет метра по-нататък в светлината, проникваща зад гърба им, се виждаше желязна врата. Тес изстена, а когато се опитаха безуспешно да я отворят, почти се разплака.
— Заключена е — изпръхтя Крейг и изгубил сили се облегна на стената. — Остава ни съвсем малко време.
— Може би има и друг изход — изхлипа Тес.
— Не разчитай на това. И да има, бомбите ще избухнат всеки момент.
Те се върнаха тичешком откъдето бяха тръгнали. Един скален къс се стовари от тавана на пещерата и ги накара да отскочат, а пламъците се разлюляха.
— Виж там отзад. Друг тунел.
— Пламъците, Крейг, погледни ги!
— Какво има?
— Става течение! Дърпа ги към тунела! Още като дойдохме тук, забелязах, че става течение, но мислех, че е от движението на хората. Този тунел трябва да извежда навън!
— Нямаме друг избор! Давай!
Те се хвърлиха към тунела. В момента, когато влязоха вътре, от тавана падна грамадна каменна плоча точно върху мястото, където бяха преди секунда.
Запрепъваха се напред, а светлината зад гърба им все повече намаляваше.
— Ако има разклонения, сме изгубени — дишаше тежко Крейг.
Стана толкова тъмно, че трябваше да опипват стените, за да продължават напред.
— Не усещаш ли полъх? Усилва се.
— Да! Но чувам нещо.
Отпред долиташе грохот, който нарастваше с всяка стъпка.
Тунелът се изви и тръгна надолу, изчезна и най-малкият отблясък от огъня в пещерата. В пълна тъмнина те пристъпваха, следвайки стената. Шумът нарасна толкова, че Тес почти не чуваше какво й вика Крейг.
— Какво?
— Мисля, че е…
Тъмнината беше непрогледна. Без да го вижда, тя сграбчи ръката му и направи стъпка. В този миг нещо я подметна и блъсна напред — ударните вълни от експлозиите следваха една след друга. Таванът пукаше, готов да се срути. Тялото й се завъртя, скалата под нея изчезна и тя полетя. Зад нея тунелът се срути. Тес пищеше, стиснала ръката на Крейг. Двамата се носеха в тъмната бездна към непрекъснато усилващия се рев.
Беше буйна река. Ледената вода задуши вика й. Тя потъна надолу — уплашена, немощна, ослепена, без
