— Жертвата — едва се изтръгна от гърлото й — ме научи, че животът е безценен. — Гласът й бе дрезгав, думите излитаха като протяжен стон. — Кървавият порой от бика е тъй шокиращ, че за цял живот ще помним, че от смъртта няма връщане и че нищо не трябва да загива в природата, освен при абсолютна нужда. Затова не ядете месо. Затова сте предимно вегетарианци, защото житото се ражда отново следващата пролет, но убитото животно не може. Ако унищожим много от тях могат да изчезнат цели видове. Ако не се грижим, ще унищожим цялото богатство на Земята.
Възцари се ужасяваща тишина.
— Ти разбра — проговори Фулано. — Добре дошла. Ти си една от нас.
Тес избърса слепените си от кръвта устни. Пое дъх и едва не се задави от кръвта в ноздрите си.
Това беше посланието. Уважение към живота, защото смъртта е необратима.
Далечно ехо прекъсна яростните й мисли. Трусът, макар и далечен, разлюля скалата под краката им.
— Какво става? — извика Джерард горе.
Бам! Втори гръм разтресе скалите. Някъде се търкулна камък.
— Срутване — викна Фулано.
— Не, експлозии! — Джерард беше уплашен.
— Проверете веднага — нареди Фулано на охраната. — Ето ключа! Отворете вратата!
До тях долетя шумът от множество стъпки.
Крейг сграбчи ръката на Тес и я повлече по стъпалата нагоре. Тя се хлъзгаше, падаше и отново ставаше. Накрая прекрачи последното стъпало и се изправи до Крейг. Кръвта върху телата им изстиваше. Треперейки от студ, навлякоха дрехите си, които веднага подгизнаха. Без да погледнат величественото тяло на белия бик в загона, те обърнаха поглед към църквата. Фулано, Джерард и Хъф Кели стояха в началото на сводестия проход, а хората от охраната тичаха през църквата към вратата.
В момента, в който я отвориха, се обърнаха втрещени.
— Светлината е изгаснала!
— Две врати, две експлозии — сви пръстите си Фулано. — При първата е взривен и генераторът.
— Но кой е могъл… — започна Джерард.
— Знаеш кой! Инквизиторите!
— Няма да ни намерят в тъмното.
— Те са се подготвили. Трябва само да следват жиците. — Той викна на охраната: — Скрийте се в тунела! Щом се появят, стреляме. Тук ще ни паднат в ръцете!
Вратата бе затворена отново.
— Но как са ни проследили? — мърмореше Фулано.
Джерард се завъртя към Тес и Крейг.
— Вие! Вие сте ги довели!
— Как? — озъби се Крейг. — Знаете, че не беше възможно. Държахте ни в плен още от базата. С кацането ни прехвърлихте на друг самолет. После на хеликоптер. Подчинявахме се напълно. Дори се покръстихме. Направихме всичко, за да докажем, че сме с вас.
— Все някак трябва да… — Фулано ги оглеждаше. — Претърсихме ви за оръжие. Дрехите…
— Погледни краката й. Тя е със същите обувки! Взела ги е със себе си. Това е! Сигурно има нещо в тях, което сигнализира!
— Свали ги! — нареди Фулано. — Дай да ги видя!
Тес отстъпи назад.
— Значи познах! — изкрещя той.
— Кели — извика Джерард. — Застреляй ги. Ние им се доверихме. Те не го заслужават. Стреляй!
Кели вече насочваше оръжието си.
Със светкавичен скок Крейг се хвърли към Тес и двамата се търкулнаха в езерцето зад един сталагмит. Но изстрелите, които се чуха, не идваха от Кели.
Те долетяха иззад вратата на църквата. Чуха се стонове, вратата се отвори и хората от охраната нахлуха вътре и я затръшнаха след себе си.
— Нямаха фенери — викаха от охраната. — Бяха с очила за нощно виждане. Не можехме да се скрием никъде!
— Прикривайте ни! — нареди Фулано.
Вече се чуваха удари по вратата.
— Залегнете, ще я взривят! — викна Фулано.
Кели се беше обърнал натам.
Възползвайки се настъпилия хаос, Крейг се измъкна от езерцето. Кели го чу и се извърна, но късно. Преди да успее да види какво става, Крейг го събори, затисна го по очи, хвана го за брадичката я дръпна нагоре. В същия миг стовари едното си коляно върху гърба му.
Тес чу две страшни изпуквания — от гърба и шията на Кели. Тялото му се отпусна безжизнено на пода. Крейг грабна автомата на Кели и го обърна към Джерард и Фулано.
Но те бяха изчезнали през прохода към църквата. Крейг се втурна с ругатни натам. Мощна експлозия го отхвърли назад. Металната врата отлетя и с трясък се стовари на пода. От тавана се посипаха камъни.
Ушите на Тес зазвъняха. Охраната стреляше към входа на тунела, а оттам, откъм залата с биковете, им отговаряха други. Чу се нова експлозия, после още една. Гранати! Инквизиторите хвърляха гранати! Църквата се изпълни с дим и пламъци. Тя стисна с две ръце главата си, но не можеше да заглуши стоновете на умиращите.
Стрелбата се усили. Нови експлозии разтърсиха скалите. Наоколо се сипеха камъни. Каменни колони се пръскаха на парчета, летяха отломки. Един от големите светилници в църквата се пръсна, разливайки горящо масло по пода.
От пещерата с биковете нахлуха инквизиторите. Тес едва ги различаваше през дима. Бяха целите в черно, дори лицата бяха намазани с нещо тъмно. Имаха странни очила. Пускаха спусъка на автомата само за да хвърлят някоя граната. Хората от охраната падаха, някои пометени от откосите, а други — повалени от откъртващите се камъни.
Малка група оцелели — между които Джерард и Фулано — се вмъкнаха през прохода в пещера зад църквата.
Край сталагмита, зад който се криеше Тес, притича мъж. Тя протегна крак и го спъна. Главата му изкънтя при удара в пода. Под напора на адреналина, Тес изскочи от прикритието си и измъкна автомата от ръцете му. Не беше стреляла с такова оръжие. Но мълниеносно си спомни движенията на Кели, когато се готвеше да ги разстреля с Крейг. Издърпа предпазителя и тъкмо навреме, защото падналият вече се надигаше. Натисна спусъка.
Пръсна кръв, тялото се свлече. Дулото скочи нагоре и автоматът едва не излетя от ръцете й.
„А Крейг? Къде е той?“ В хаоса от изстрели, дим и пламъци не посмя да натисне спусъка, от страх да не го улучи случайно. Тогава го видя — беше залегнал и стреляше. Охраната отстъпваше — блъскаха се един друг и падаха окървавени.
Тес даде един откос по отстъпващите над главата на Крейг. Пламъците в църквата се бяха усилили, а димът стана по-дразнещ. Изстрелите приближаваха. Тес и Крейг продължаваха да стрелят.
Тя забеляза движение вдясно от себе си. До загона с бика се надигна Фулано и се прицели с пистолета си в Крейг. Но Тес го изпревари, надупчвайки тялото му с автомата си. Прекият потомък на лидера на еретиците подскачаше при всеки изстрел, после увисна върху оградата и се свлече до белия бик.
И отново не можа да удържи автомата си. От отката той се завъртя нагоре, докато пръстът й инстинктивно продължаваше да натиска спусъка. От дърпането му Тес се завъртя и внезапно видя Джерард пред дулото.
Вицепрезидентът извика, вдигнал ръце пред гърдите си, сякаш да се защити, но куршумите удариха по- високо, в красивото му лице и превърнаха сивите очи в тъмни дупки.
Неочаквано действителна експлозия отхвърли Тес на пода. В задната част на църквата избухваха гранати. Тя се опита да се надигне, уверена, че експлозиите приближават пещерата, и видя прелитаща
