Изгубеният брат

— Е, и? — Пейн изглеждаше объркан.

— Сега аз ще се опитам да направя същото. Ще се поставя на мястото на Пити.

— Какво?

— Ще се вмъкна в съзнанието му. Ще разсъждавам като него. Ще се превърна в него.

— Исусе — прошепна Пейн.

— В края на краищата нали сме братя.

— Господин Денинг…

— Да?

— Съжалявам ви от цялото си сърце. Господ да ви е на помощ.

Трета част

1

Да се вмъкна в съзнанието на Пити? Да мисля като него? Изглеждаше отчайващо, да, но каква друга алтернатива имах? Поне щях да правя нещо. Така щях да предпазя собственото си съзнание от лудостта.

Отидох на улицата, където бях срещнал Пити за първи път — недалеч от входа на моя офис или това, което някога бе мой офис. Беше малко след два на обяд, същият час, в който се бе състояла срещата ни преди една година. Пити беше извикал името ми някъде зад мен, което означаваше, че ме бе чакал, застанал вляво от въртящата се врата на сградата. Приближих се до бетонния бордюр на цветната леха, където предположих, че е бил седнал. Загледах се във входната врата, като се опитвах да се поставя на негово място. Защо не беше влязъл в офиса ми? Докато седях на бордюра с чувството, че съм невидим за преминаващите хора, разбрах каква бе причината. В офиса ми Пити щеше да е под мой контрол, а на тротоара, където ме беше повикал, появявайки се зад гърба ми, господар на положението беше той.

Припомних си първия ни разговор, този път от негова гледна точка: как ми казва неща, които би могъл да знае само брат ми, как вижда изумлението ми, как ме убеждава. Отидох до магазина за деликатеси от другата страна на улицата, където бяхме продължили разговора си. Седнах там, където беше седял той. Представих си как съм изглеждал в неговите очи, докато продължаваше да ме убеждава, че отдавна изчезналият ми брат се е завърнал. Отидох в дома си, като си представих как той влиза вътре, оглежда се и вижда имуществото ми — неща, които никога не е могъл да притежава. Тогава ли се беше зародил планът в главата му? „Аз заслужавам това, а не ти“ — навярно си беше помислил Пити. Докато е докосвал тази или онази вещ, се е мъчил да прикрие гнева си. Ти съсипа моя живот, а ето какво си получил в замяна, копеле такова.

Ясно бе защо е пожелал Кейт — дългите й крака, съблазнителната фигура. Но Джейсън? Какво си бе помислил в действителност за него Пити? Проклет досадник. Биографията на Пити не предполагаше да притежава бащински инстинкт. Но Джейсън бе част от това, което Пити би могъл да има, ако не бях съсипал живота му, като го изгоних от бейзболното игрище. Джейсън беше неразделна част от имуществото, привлекателната съпруга и голямата къща, затова Пити бе пожелал и него. Той бе пожелал всичко, което притежавах.

Припомних си как бяхме вечеряли заедно и колко любезно се бе държал Пити, как беше помогнал при измиването на чиниите. След това беше играл на бейзбол с Джейсън. Сигурно бе ненавиждал всяка секунда от играта, така както бе ненавиждал моментите, в които е трябвало да се преструва, че си спомня с радост за детството ни. Но най-лошият, най-омразният момент от всички за него трябва да е бил онзи, в който му дадох бейзболната ръкавица, която бе изпуснал, когато са го сграбчили мъжът и жената. Сигурно му се бе приискало да ми я навре в гърлото.

Влязох в стаята на Пити. Легнах на леглото му. Втренчих се в тавана и открих, че съм взел ръкавицата и я удрям с юмрук отново и отново. Приискало му се е да запали цигара, но не е искал да провали плана си, като пуши в къщата и раздразни Кейт. Така че е слязъл на пръсти по стълбите на долния етаж и е излязъл през френската врата на кухнята в осветения от луната заден двор, където се е тръснал ядосано в единия шезлонг и е започнал да пуши. Спомних си, че го видях, когато погледнах през прозореца на спалнята. Представих си как се преструвал, че не е забелязал появата на лицето ми. „Какво правиш там вътре? — помислил си е той. — Клатиш жена си, а, братко? Наслаждавай й се, докато можеш. Скоро ще дойде и моят ред.“

2

На следващата сутрин отидох във фризьорския салон, където го бях завел. Седнах на стола и докато ножицата се движеше около главата ми, си представих как е изгарял от обида, понеже съм си помислил, че изглежда като лайно и съм решил да му придам представителен вид. След това посетих „Бънана Рипаблик“, откъдето му бях купил нови дрехи. После магазина за обувки. И накрая зъболекарския кабинет, където го бях накарал да се почувства неловко заради счупения си зъб и бях засилил убеждението му, че си мисля, че той изглежда като лайно.

Когато влязох в приемната, секретарката ме погледна изненадано.

— Не ви очаквахме днес, господин Денинг. Тъкмо се канехме да излезем в обедна почивка. По спешност ли идвате?

— Не. — Съвсем объркан, осъзнах, че съм се канел да повторя до най-малката подробност станалото преди една година. — Трябва да съм сбъркал датата. Съжалявам, че ви обезпокоих.

Посегнах несигурно към дръжката на вратата и изведнъж си спомних как бях чакал в приемната, докато почистят зъбния камък на Пити и изпилят нащърбеното на счупения му зъб. Опитах се да са проектирам на мястото на брат ми, да си представя как е седял, обзет от гняв, на зъболекарския стол. Понеже не беше посещавал зъболекар от години, сигурно е бил нервен и се е напрегнал, когато облечената в бяла манта жена се е навела към него, държейки…

— Всъщност може би има начин да ми помогнете. — Пуснах дръжката на вратата с трепереща ръка и се приближих до бюрото, което разделяше секретарката от приемната.

Тя ме погледна очаквателно.

— Преди година бях тук с брат ми. — Сърцето ми се разтуптя бясно заради шокиращата мисъл, която току-що ми бе хрумнала.

— Да, спомням си. Ужасно съжалявам за това, което се случи с жена ви и сина ви.

— Преживях го много тежко. — Положих усилие да овладея гласа си и да прикрия обзелото ме вълнение. — Както и да е, просто се чудех… — Затаих дъх. — Имате ли представа дали на зъбите на брат ми са били направени рентгенови снимки?

3

— Ето! — казах на Гейдър. — Това ще го докаже!

Мъжът се намръщи при вида на рентгеновите снимки, които оставих на бюрото му.

— Ще докаже какво?

— Че брат ми и Лестър Дант са един и същи човек.

— Още ли се опитвате…

— Тези рентгенови снимки на зъбите на брат ми са направени няколко дни преди да отвлече жена ми и сина ми. Когато с Пити бяхме малки, нашите родители ни водеха периодично на зъболекарски преглед. Покажете тези снимки на бившия ни семеен зъболекар в Охайо. Накарайте го да ги сравни с тези в архива си. Той ще докаже, че зъбите принадлежат на един и същи човек.

— Но зъбите на едно деветгодишно момче ще се различават от зъбите на тридесетгодишен мъж —