павираното шосе, което водеше до тоалетните. Светлините от постройките бяха достатъчно силни, за да различа зад тях очертанията на маси за пикник и няколко недорасли дървета. Доволен от факта, че никой не излезе от тоалетните и не видя необичайната ми маневра, аз превключих фаровете на къси светлини, което ми бе напълно достатъчно да стигна до оградата от червено дърво, зад която се показваше метален контейнер за боклук. Паркирах зад контейнера, изгасих фаровете, излязох от волвото и тръгнах край оградата, за да проверя дали някой, да кажем пътен полицай, не е видял действията ми и не се е запътил насам да провери какво правя. Доволен, че съм останал незабелязан, се върнах при колата и отключих багажника.
Картината, която видях във въображението си, ме накара да залитна. Кейт и Джейсън. Гърчещи се. Ужасени. Устите им са здраво залепени с лейкопласт. Ръцете им са вързани зад гърба. Глезените — един за друг. Очите им са толкова ококорени от страх, сякаш ще изскочат от орбитите си. Стоновете им са пълни с болка и молба. Разнася се зловонна миризма на телесни екскрети, въглероден двуокис, пот и страх.
Пити навярно е отпушил устите им, за да им позволи да си поемат глътка чист въздух, като ги е предупредил да не викат. Но те са били сковани от страх и така изтощени от недостига на кислород в багажника, че предупреждението му е било ненужно. После вероятно ги е извадил един по един от багажника и им е помогнал да се облекчат. Тази неприятна интимност му е позволила да се почувства като мъж, който изпълнява задълженията към семейството си. Но това е било едва началото на неговите задължения. Пленниците му трябва да са били ужасно жадни. Дали е бил предвидил това и се е отбил в Каспър, за да купи от някое заведение за бързо хранене безалкохолно, а в добавка може би и пържени картофки, и хамбургери? Когато е запушил устите им отново и ги е върнал в багажника, казал ли им е някакви успокоителни думи?
„Обичам ви.“
Затворих багажника. Скрит в мрака зад контейнера, погледнах към автомобилите пред тоалетните. Тръгнах към тях, а чакълът заскърца под краката ми. Колкото повече се приближавах към двете постройки, толкова по-гол се чувствах заради силната светлина. Когато стигнах до тях, другите коли си бяха заминали и отпред беше останал само седанът. Влязох в мъжката тоалетна и открих, че е празна. Излязох. Във въздуха бръмчаха насекоми.
Една жена излезе от другата постройка, извади ключове от дамската си чанта и отиде при седана. Изобщо не погледна към мен. Представих си как Пити се е втурнал към нея, после е спрял, защото на магистралата са блеснали фаровете на кола, после на други, не много, но минаващи достатъчно начесто, така че някой шофьор да зърне как мъж напада жена.
Значи Пити е изчакал да му се отдаде друга възможност, спотаил се е в дамската тоалетна и е зашеметил жертвата си там. След това е наблюдавал светлините на колите по междущатския път, докато се е уверил, че разполага с достатъчно време до приближаването на поредния автомобил и че никой няма да го види през няколкото секунди, които са му били необходими да завлече изпадналата в безсъзнание жена до скритото в мрака волво. Щом са се озовали зад контейнера с боклук, той я е вързал и й е запушил устата. После се е върнал при тоалетните и е използвал ключовете на жертвата, за да запали мотора на колата й (полицаите ми бяха казали, че е била „Каприс“). С изключени фарове я е закарал при оградата и там е пробил с помощта на нож дупки в задната седалка за проветрение на багажника, преди да прехвърли вътре Кейт и Джейсън.
Но когато е слагал собственичката на каприса при тях, не му ли е хрумнало, че може да няма достатъчно въздух за трима души? Защо е подложил Кейт и Джейсън на риска да се задушат? Впоследствие жената така или иначе бе умряла. Защо не я е убил още тогава и не е скрил тялото й в контейнера за боклук? Там нямало да го открият поне за известно време, а може би и никога.
Отново си представих ужаса, който са преживели Кейт и Джейсън, докато болната от астма жена се е мъчела да диша през залепената си с лейкопласт уста: френетичните й гърчове, задавените звуци, постепенното замиране на движенията й, изпразването на пикочния й мехур, а може би и на червата й. Докато каприсът се е носел с пълна скорост по междущатския път, те навярно са били сграбчени от неконтролируемия страх, че щом това се е случило с жената, значи може да се случи и с
Въпросът продължи да ме измъчва:
Пити е можел да остави волвото зад контейнера, където то би могло да остане незабелязано в продължение на дни. Вместо това той си е направил труда да го премести на видно място пред тоалетните. Защото е искал да бъде открито скоро. Защото е искал да покаже, че се придвижва на север, точно както изоставеният близо до Билингс, Монтана, каприс е трябвало да показва, че отива към Бют. Действията му са били подчинени на ужасяваща логика.
5
Отново пътувах по междущатското шосе. Една пътна табела ме уведоми, че до Билингс, Монтана, има четиристотин километра. Клепачите ми бяха натежали от умора. Но не можех да си позволя да спра за почивка. Трябваше да довърша бягството на Пити.
Той беше ли спал по време на пътуването? Идеята ми се струваше привлекателна. Но се страхувах, че ако напусна магистралата и си намеря някое уединено място, например къмпинг, където бих могъл да поспя няколко часа, няма да се събудя преди зазоряване. А в случая на Пити, дотогава издирването на каприса вече може да е било започнало. Следователно брат ми е трябвало да стигне до Билингс. Като му подражавах, продължих да шофирам.
Пуснах силно радиото. По това време на нощта нямаше много работещи станции. Тези, на които попаднах, бяха предимно евангелистски и бяха прекъсвани от пращене.
От лявата ми страна на хоризонта от север на юг се простираше планински масив. Заснежените му върхове проблясваха под лунната светлина. Очите ми се затваряха. За да не заспя, започнах да хапя устната си. Забивах нокти в дланите си. Междущатски път 25 се смени от шосе 90. Подминах Шеридан, Уайоминг, и навлязох в Монтана. Надписите по табелите се промениха: Лодж Грас, Кастър Бетълфийлд Нешънъл Монюмънт, Кроу Ейджънси… При Хардин магистралата направи завой на запад. Междувременно, докато километрите се нижеха един след друг, аз си представих, че Пити навярно се е тревожел, че пленниците му могат да страдат от липса на въздух. Реших, че той е спирал периодично на пусти пътища, за да ги проверява. Помислих си с болка за ужасените очи, с които Кейт и Джейсън са се взирали отчаяно нагоре към него. Сигурно са подскачали, когато е докосвал успокоително челата им. Колкото до собственичката на каприса, Пити почти не е поглеждал към нея.
Когато най-накрая видях табелата на Билингс, се притесних, че се предполагаше да измина разстоянието от Каспър до Билингс само за четири часа, а с честите спирания, през които се бях преструвал, че проверявам пленниците си, пътуването ми бе продължило деветдесет минути повече.
Въпреки това, като стигнах до отбивката за почивка след Билингс, все още беше тъмно. Една табела съобщаваше, че оттук се разкрива панорамна гледка, но на избледняващата лунна светлина едва успях да различа смътните очертания на планини на север и юг. Пред тоалетните бяха паркирани два автомобила — един лекотоварен и една лимузина. И тук имаше странична алея, която минаваше зад постройките. Паркирах в тъмнината. Докато слизах от волвото, притокът на адреналин прогони умората ми. Въздухът бе изненадващо студен. От едната бетонна сграда излязоха двама мъже с каубойски шапки. Изчаках, докато се качат в лекотоварния автомобил и си заминат. В този ранен час по междущатския път нямаше почти никакво движение. Приближих се бързо до тоалетните и се ослушах за шум от вътрешността им. Ако чуех гласове, ако вътре имаше повече от един човек, щях да изчакам по-благоприятна възможност. Но ако шумът от стъпките принадлежеше само на един…
По това време на денонощието малко жени се чувстваха в безопасност да шофират сами. Предположих, че в тоалетната е имало мъж. Влязъл е вътре и го е проснал в безсъзнание с крика на волвото. Завлякъл го
