Шарлот, и добре го знаеш!
Патрик се придвижи към един от аркообразните прозорци, извисяващи се от пода до украсения с корнизи таван. Пристанището бе залято от слънчева светлина, осеяно с кораби.
— Тя е в безопасност там, близо до баща си. Ани също.
— Ти се страхуваш — измърмори Кочран, сякаш поразен от откритието си. — През цялата ни съвместна работа, приятелю, аз те смятах за смел мъж, водач, заслужаващ титлата капитан. Но сега виждам, че съм грешил — ти не си нищо друго, освен страхливец.
— По дяволите! — изрепчи се Патрик с избухлив глас. — Имам причини да се страхувам — на няколко пъти Шарлот щеше да умре заради любовта ми! А сега съществува и Ани…
Кочран беше явно развеселен, лишен от съчувствие.
— Мислех, че никога не ще се наложи да ти го кажа, но те и двете ще живеят по-добре без теб. Една „голяма“ жена като Шарлот има нужда от мъж, с който да споделя живота си, а не сополанко като теб, страхуващ се да поеме риск, когато наистина има смисъл!
— Махни се! — избухна Патрик и посочи разярено към голямата двойна врата на стаята, проектирана за приемен салон. Гласът му отекна в празното пространство.
— С удоволствие — отвърна Кочран и причини болка на Патрик със студенината в гласа си. — Ще плаваш с онези хубави нови кораби без мен, капитан Тревърън. Не мога да приемам заповеди от мекушаво чудо като теб.
Патрик затвори очи от болка, защото загубата на най-близкия му приятел бе брутален удар. Той искаше да помоли Кочран да не си отива, да го разбере, но гордостта не му позволяваше такъв жест.
Потрепери, когато чу входната врата да се затръшва. След като мина малко време, той излезе навън и се разходи. Тук щеше да има градина, там мраморен фонтан, там плитко езерце, светещо със златни рибки за радост на детето му.
Мечти, смъмри се Патрик. Само пушилка. Шарлот никога не ще живее в тази къща, дъщеря им никога не ще бяга и се смее из живописната благоуханна градина. Повдигна поглед към големите прозорци на втория етаж, където имаше голям апартамент с френска камина и малка стая за къпане и обличане. Шарлот никога не ще лежи под него в огромното легло, което възнамеряваше да постави, нямаше да разкопчава бричовете му, да го поема в себе си и го води сладостно и безжалостно, както само тя можеше. Нямаше да зове името й с неугасима страст и нямаше да чуе тя да вика неговото.
Разбит от мъка, Патрик се обърна, прекоси големия двор, и мина през портата, където го очакваше наетата двуколка. Не погледна назад, дори нито веднъж, а се отправи към корабостроителницата, където новата му „любима“, наполовина построеният клипер, го очакваше.
Вечерта, вместо да се върне с кораб в Куейд Харбър при Шарлот, Патрик си нае стая в хотел Юниън.
След шест седмици Шарлот бе укрепнала. Опакова нещата си и тези на Ани и потегли за Сиатъл, но не за да търси Патрик. Болката от загубата му туптеше в нея, но тя бе преодоляла кризисния момент някак и с раждането на дъщеря си бе решила да живее живота си, със, или без Патрик.
Нае малка къща, недалеч от онази, която Патрик строеше, и една млада жена на име Марта Ландис като бавачка на Ани. След като свърши това, Шарлот се срещна с адвокатите на баща си, за да направи нужното за развод, поръча мебели и материали за рисуване и повече дрехи, отколкото биха били нужни на една жена. Тях тя купи за сметка на Патрик, тъй като той все още й беше съпруг.
Беше опънала триножника си на верандата и се бе заела да рисува пристанището, към което нямаше добър изглед, когато Патрик се появи, каращ двуколка. Той бързо напусна превозното средство и пое по алеята.
Бе облечен в гълъбовосиви бричове и свободна ленена риза, както, когато за първи път го бе видяла, бе си пуснал отново дълга коса, вързана назад с тънка черна панделка.
— Какво по дяволите е всичко това? — настоятелно запита и размаха един сноп листи, застанал на стъпалата пред верандата.
Все едно, че ураган бе нахлул и Шарлот трябваше здраво да стисне статива. Сърцето й силно биеше в гърдите, но тя успя смутено да се усмихне, повдигна вежда и си придаде озадачен вид.
— Получил си сметките за дрехите и мебелите, виждам — каза ядосано тя. — Е, това е най-малкото, което можеш да направиш, Патрик, считайки…
— По дяволите дрехите и мебелите, Шарлот — каза той, а гласът му звучеше някак между шепот и вик. — Това са документи за развод!
— О — Шарлот се усмихна, оправи полите си, които случайно бяха от черна тафта. Косата й бе подредена в пухкав облак около лицето, а блузата, макар и скромна, й стоеше много добре. — Това ли било?
— О, това ли било? — повтори Патрик, явно вбесен. — Никога не съм се съгласявал, Шарлот! Как се осмеляваш да насъскваш толкова много мазни адвокати срещу мен!
Тя въздъхна и седна на плетеното канапе, като се надяваше Патрик да не забележи, че трепери.
— Е, стори ми се единственото разумно нещо, предвид отношението ти. Освен това бях споменала за развод г-н Тревърън. Говорихме по въпроса, когато се роди Ани.
— Великолепно! — изломоти той, изправил се до нея. — Не са минали и няколко часа от раждането на дъщеря ни, а ние говорим за разтрогване на брака!
Шарлот прехапа устни, за да не се засмее, макар да не можеше да си представи какво я бе накарало да се усмихне. В края на краищата положението едва ли беше весело.
— Мислех, че с нетърпение очакваш и юридически да се освободиш от мен. Общоизвестно е, че корабите ти са почти готови за отплаване, а дори върви слух, че се срещаш с някаква жена от Сан Франциско.
— Мадлийн не е жена — рязко отвърна Патрик. — Тя е инвеститор. За бога, Шарлот, за какъв мошеник ме мислиш?
— От онзи тип, който се нуждае от удоволствията си. Изминаха много месеци откакто бяхме заедно — замълча, а дори и сърцето й сякаш спря да тупти, когато го погледна в очите. — Предполагам няма да се опиташ да твърдиш, че си ми бил верен през всичкото това време?
— Бил съм ти — отговори Патрик с такава горда тържественост и мъжко презрение, че Шарлот разбра, че казва истината. — Но не беше лесно. Имаше моменти, мила моя, когато мислех, че ще полудея от изкушение. Но съм ти бил верен.
Тя отмести поглед, за да скрие сълзите на горчиво и сладко облекчение, които изпълниха очите й.
За нейна изненада Патрик взе ръката й, издърпа я да стане. След това я притисна силно до себе си.
— Шарлот — каза той и сплете пръсти на тила й, търсейки да срещне погледа й. — Толкова се страхувам.
— От какво? — попита тя наистина озадачена. Сърцето й, което преди бе замряло, сега препускаше замайващо и цялото й тяло бе премаляло от желание по този мъж.
— Да не те загубя. Да не загубя и Ани.
— Патрик, нищо не мога да разбера. Ти ни обърна гръб, а сега ми казваш, че се страхуваш да не ни загубиш?
— Шарлот, спомни си всичко, което ти се случи от момента, в който ме срещна — беше пленница, в харем, едва не отвлечена от пирати, хвърлена от експлозия…
Тя се засмя.
— Всичко това беше великолепно. Грандиозно, прекрасно приключение, за което повечето жени мечтаят. О, Патрик, за нищо не бих дала и минута от онова време, от насладата и болката.
Той я погледна с учудване.
— Ти си най-страшната жена, Шарлот Тревърън. И аз не мога да живея без теб.
Тя се притисна по-близо, остави го да усети обещанието на тялото й, чувстваше готовността му.
— Ще останеш ли при нас?
Патрик се вгледа дълбоко в очите й в един дълъг момент, преди да я контрира със свой въпрос.
— Ще плаваш ли с мен, когато не мога да понасям земята повече и ще трябва да пътувам?
Шарлот се изправи на пръсти и целуна върха на брадата му.
