Тя го ощипа по ръката.
— Това означава ли, че ще ми върнеш част от викингската земя?
— Дръзка жена си. Тази земя принадлежи на рода Синклер, но ще ти позволя да я използваш свободно. — Притисна я по-силно в обятията си и бързо я целуна.
— Наистина ли ще сториш това за нас? — попита тя сериозно. — За жените, които ще доведа тук? — Вдигна ръце към лицето му и погали с длани бузите му.
— Ти си моя съпруга — дрезгаво каза той, а кръвта му кипна от докосването й. — Можеш да правиш с къщата каквото пожелаеш.
— О, Магнъс! — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по устата.
Изумен от сладострастната й целувка, тъй като Йона рядко поемаше инициативата в свои ръце в размяната на нежности, той се вцепени за миг, но бързо се окопити и я притисна плътно до себе си.
— Искам да ти кажа, Йона, че ми харесва много да ме докосваш първа.
— Наистина ли? — Едновременно смутена и развълнувана, тя не можа да се сдържи и го погали. Бе толкова силен, толкова добре сложен.
— Да.
— И на мен ми харесва.
Тръгнаха да се връщат. През цялото време Магнъс не я пусна от прегръдките си. Харесваше му да чувства близостта на тялото й, което се движеше в такт с неговото.
— Кажи ми какво ще направиш най-напред в твоята обител?
Йона въодушевено описа всички прекрасни неща, които заедно със Спес и Марта бе решила да предприеме и които се надяваше да се увенчаят с успех след няколко години.
— Освен това — завърши тя — ще учим жените и децата да четат и пишат.
— Да четат и пишат ли? — Това вече е нещо ново, помисли си той. Малко хора от неговия клан владееха четене и писа не, а несъмнено така беше и при викингите.
— Смяташ ли да привлечеш и шотландци към това начинание?
Едва изрекъл въпроса си, той прикова поглед върху няколко бодливи храста. Стори му се, че улови някакво движение в тях. За момент задържа вниманието си върху това място, докато Йона ентусиазирано му обясняваше, че светилището ще бъде за всички жени, било то шотландки или викинги. Макар да не забеляза друго необичайно раздвижване в храстите, той не можеше да се отърси от усещането, че нечии очи го наблюдават оттам.
— Магнъс? Какво има?
Тревогата в гласа й го принуди да премълчи истината.
— Някоя заблудена овца, предполагам. Значи ще вземеш и шотландки?
— Ако желаят да се присъединят, разбира се.
— Преди година бих казал, че това не може да се осъществи. Но тогава не те познавах.
— Е, какво мислиш?
— Смятам, че си способна да реализираш всяко нещо, което ти щукне наум, лейди Синклер. — Той я грабна в прегръдките си, за да застане между нея и трънливия храсталак. Реши да изпрати някои от хората си да претърсят околността веднага щом се върне в крепостта.
— Защо ме носиш на ръце? — попита тя.
— Защото така ми харесва.
— О-о!
Йона зарови лице в рамото му, вдишвайки от прекрасната мъжка миризма, която не можеше да се сравни с нищо. Всеки ден ходеха в пещерата на „злите духове“ и се къпеха заедно в горещия извор. И всеки път се любеха след това.
— За какво си мислиш? — прошепна той.
— Мислех си за пещерата.
— Не трябва. — Засмя се и я завъртя във въздуха, като едновременно с това огледа внимателно околността. Все още го глождеше чувството, че там имаше някой, който ги наблюдаваше.
— Защо направи това? — попита Йона. Въпреки шеговития му тон и благия поглед, тя усети напрежението, което се излъчваше от него.
— Защото иначе щях да започна да мисля за твоето нежно порозовяло тяло, потопено в горещата вода, с широко разперени ръце на издадения ръб на скалата зад гърба ти, принцесо моя. — Целуна я пламенно. — И бързо ще те занеса там, ще те съблека и ще те последвам в топлата вода, където ще се оставим на парата да ни слее в едно цяло.
Думите му ускориха пулса й, но все пак тя имаше смътното усещане, че мъжът й се опитва да отвлече вниманието й.
— Магнъс?
Той откъсна погледа си от каменистия терен около тях и се усмихна.
— Изглеждаш ми притеснен. Какво има?
В очите му се появи весело пламъче, примесено с възхищение.
— Имаш дух на боец, принцесо моя. Но се радвам, че това не ти пречи да бъдеш толкова женствена.
Комплиментът му погъделичка женската й суетност, но той не отговори на въпроса й.
— Е?
Магнъс въздъхна.
— Стори ми се, че някой ни дебне иззад храстите ей там. Но явно съм се заблудил — добави той, когато погледът й светкавично обходи мястото зад тях. Удиви се на спокойствието й. Никакви сълзи или страхливи викове. Неговата съпруга наистина се държеше с достойнство.
— В опасност ли сме?
Изненада се, че тя мислеше за тях двамата като за едно цяло. Поколеба се какво да й отговори, защото хем искаше да сподели е нея опасенията си, хем не желаеше да я тревожи. Ако признаеше, че специално бе назначил охрана за нея сутринта след сватбата им, след като му бе разказала за вуйчо си, имаше вероятност тя да се отдръпне от него. Затова поклати глава и скри половината от истината.
— Поставил съм наблюдателни постове и охрана навсякъде. Така ще разберем дали наоколо има врагове.
— Въпреки това продължаваш да се оглеждаш.
— Отдавна се налага да се грижа за своята сигурност. Старите навици се забравят трудно.
Ето че сега се бе погрижил за нея. Ако някога Скийн се осмелеше да се доближи до нея, той щеше да умре по хиляди начини, а Магнъс щеше да изкорми този кучи син още докато е жив.
— Хайде да вървим. Знаеш, че Спес и Марта обичат да се вечеря навреме и ако закъснеем, може да откажат да се разделят с техния плодов сладкиш.
Йона се засмя.
— Говориш така, сякаш наистина те интересува тяхното мнение. — Лицето й отново придоби замислено изражение. — Забелязах, че Спес се е увлякла по Кенет.
— И то още при първата им среща — иронично подметна той. — А и Кенет не е безразличен към нея. — Забелязвайки строгия поглед на жена си, той се засмя под мустак. — С нейните плодови пити… и с другите й прелести.
— Магнъс Синклер, ти си голям грубиян — гальовно каза тя и се облегна на него, когато продължиха по пътя си. Дори и най-студените ветрове от морето не можеха да я пронижат, щом Магнъс я предпазваше от тях. — Не знам как биха реагирали родителите й на евентуален брак между двамата. — Без съмнение майка й щеше да изплаче много горчиви сълзи.
Магнъс се взря в Йона, а в очите му заигра дяволито пламъче.
— Навярно ще се зарадват, че е стигнала толкова далеч в живота.
— Голям дявол си. — Тъкмо понечи да удари юмрук в гърдите му, когато усети, че той се стегна. — Какво ти става?
— Говорим за вълка, а той бил в кошарата.
Йона проследи погледа на Магнъс и видя Кенет, който ги приближаваше с двама мъже. Единият от тях бе Дъгълд. Навъси се. Магнъс й бе казал, че присъствието на един от двамата в замъка беше задължително,
