освен ако не се случеше нещо непредвидено.
Магнъс прегърна Йона през кръста и изчака Кенет да се приближи.
— Добре дошъл, братко — поздрави той.
Кенет не му отвърна с обичайната си широка усмивка. Вместо това кимна и на двамата, след което пое дълбоко дъх.
— Нося вест от краля, Магнъс. Монархът е ядосан от бавното темпо, с което се обединяват войските на клановете. Някои от тях все още се колебаят, пише той в писмото си, и затова се нуждае от мощната ти подкрепа за успеха на обединението. — Кенет поклати глава. — Опасява се, че Тостиг и неговият силен барон…
— Урдрик Килдър — промълви Магнъс и ядосано стисна юмруци. — Отдавна очаквах баронът да се опълчи срещу нас. — Протегна ръка и Кенет му подаде писмото от краля.
Когато брат му зачете, Кенет се обърна към Йона:
— Изглеждате чудесно, сестро — поласка я той, но едва-едва се усмихна.
— Благодаря ви, Кенет — тихо отвърна тя, стараейки се да не се изчерви. Чувстваше се неудобно пред брата на Магнъс, който освен това заемаше висок чин във войската. Всички щяха да разберат какво е правила със съпруга си през тези дни. Когато погледна към мъжа си обаче, неувереността и срамежливостта й се изпариха. Лицето му беше като изваяно от мрамор и излъчваше войнственост и твърдост, каквито Йона не бе виждала у него от първата им среща.
Когато тя понечи да се оттегли, Магнъс я придърпа обратно до себе си.
— Остани при мен! — лаконично й нареди той и отново погледна брат си. — Как е положението в Синклер?
— Всички сме в бойна готовност, както би желал. — На устните му пробягна лека усмивка. — Струваш колкото трима мъже. Като те гледа човек, сякаш управлението на замъка е най-обикновено нещо. А аз полудях още през първата седмица.
Магнъс го прекъсна рязко:
— Смяташ ли, че Тостиг ще освободи Килдър?
— Кралят е убеден в това — мрачно отговори Кенет.
— Аз също.
— Малкълм ще нанесе контраудар.
— Значи нортумбрийският барон ми отправя ново предизвикателство — прошепна Магнъс. Изведнъж усети, че Йона потръпна и се извърна към нея. Бе запазила външно спокойствие като същинска кралица. Ако не я притискаше до себе си, нямаше да разбере, че трепери. Усмихна й се и погали с пръст бузата й. После се обърна към Кенет: — Какво е мнението на останалите родове?
— Всички знаят за назрялата опасност. Мак’Донълс, Мак’Леъд и Мак’Дъгъл, както и Хюз, изпратиха вестоносец. Всички очакват твоите заповеди, за да те последват. Дори и да не споделят чувствата ти, засега го крият. Аскуит изрази доста несигурно подкрепата си.
Магнъс се усмихна под мустак. Зарадва се, че Кенет се учеше да отсява лоялността на съюзниците им, да вижда техните преимущества и недостатъци.
Йона прехапа силно устни, докато не усети вкуса на кръв. Нямаха право да й го отнемат. Неговото тяло, осеяно с множество белези от рани, бе преживяло достатъчно битки. Нека някой друг ги командва. Искаше й се той да остане при нея.
— Шшт, милейди. Всичко е наред — прошепна й Магнъс, сякаш бе изрекла на глас мислите си.
Тя вдигна очи към него и направи опит да се усмихне. Та нали беше потомка на викингите! Разбираше от войни. Свиваше се от страх единствено при мисълта, че може да го изгуби или да не бъде до него в смъртния му час.
Тази мисъл я накара да намрази Кенет и Дъгълд. Идеята да го завлече обратно в пещерата на злите духове, да затрупа входа към нея с камъни и да остане завинаги с него я изкушаваше тъй силно, че от гърдите й се изтръгна възклицание. В отговор на критичния поглед, който Магнъс й хвърли, Йона се усмихна леко и учтиво се обърна към Кенет.
— Ще дойда — заяви Магнъс. — Но първо добре ще проуча всичко. Не искам да хвърля клана в тази война слепешката. Отначало ще вземем сто човека с Дъгълд и ако решим да се бием на страната на краля, ще повикам и останалата част от войската. В замъка ще останат дузина бойци и от теб, Кенет, искам да пазиш жена ми тук, на Айнхалоу. Ще я навестяваш два пъти седмично, докато се върна.
Забелязвайки, че Глен се присъединява към тях, Магнъс кимна на викинга:
— Да, знам, че ти ще пазиш жена ми, но предпочитам да има повече охрана около нея.
Йона рязко вдигна глава.
— Но защо? Тук са Тор и овчарите.
— Защото си исландска принцеса, която сега с лейди Синклер. Много врагове ще опитат да се доберат до мен чрез теб. — Магнъс стисна ръката й още по-силно.
— Внимавай, Синклер — пошегува се тя, — някой може да помисли, че се притесняваш за жена ти.
— Изключено е — дрезгаво каза той. Опомни се и остро погледна Кенет и Дъгълд: — Ясно ли ви с какво трябва да правите?
Двамата шотландци кимнаха.
— Не се бой за мен — успокои го Йона. — Тор е много верен пазач, както и Глен.
Въпреки смелите си думи, душата й плачеше и стенеше. Не желаеше Магнъс да се бие срещу армията на Тостиг и срещу подлия Урдрик Килдър, нортумбрийския барон. Лоши слухове се носеха по негов адрес. Дори викингите бяха чували за този опасен човек, известен с огромната си жестокост.
Сякаш предугадил страховете й, Магнъс я целуна по челото.
Нито булката, нито младоженецът забелязаха озадачените и развеселени погледи, насочени към тях. Не можеха да откъснат очи един от друг.
— Трябва да си приготвя нещата — нежно каза Магнъс.
— Ще ти помогна — предложи тя и го придружи до къщата.
— Ще ми липсват баните в горещия извор, милейди — добави той, докато вървяха.
— Шшт, някой може да те чуе. — Постара се да изглежда строга, но даже самата тя успя да долови молбата в гласа си. Дори кралската й закалка не можеше да предотврати болката от раздялата със съпруга й!
— Скоро ще се върна — обеща й той.
— Постарай се — твърдо каза тя, преглъщайки сълзите си.
Петнадесета глава
И така двамата се разделиха, както пиронът се разделя от гредата.
Дните летяха като рибарките — връхлитаха бързо и си отиваха неусетно. Въпреки това, в същия период от време минутите се сливаха една в друга подобно на малки ракообразни животни, полепнали по долната част на някой викингски кораб.
Йона се зае с уредбата на манастира, увличайки се в изнурителната и поглъщаща вниманието й шетня. С всички сили превръщаше къщата на Синклер в убежище за получаване на грижи и познания.
Всеки ден пристигаха кораби с материалите и тя започна да се развлича, като наблюдаваше разтоварителните работи по скалистия бряг. След няколко дни дойдоха първите исландки, които донесоха безценни свитъци с ръкописи и материали за писане.
В къщата цареше оживление от пристигащите и заминаващите посетители, както и от постоянно отседналите в нея. Скоро новодошлите трябваше да се разпръснат в съседните постройки, затова работниците започнаха да ги стягат.
Всеки кораб носеше вести или от Исландия, или от замъка Синклер. Йона поглъщаше жадно всяка
