Още четири годинки,
още петки, още шест…
Я как хората добруват,
и на белий свят светуват, —
само аз ли бях злочест!
Имам младичка невеста,
хубавичка и добра, —
остави ме, гърдоморко,
да се понарадвам малко
на таз ангелска душа!
Ах, жената — и жаната!
Тя, се тя, и още тя!
Трябваше — на мряние — сякой
със жена си да умира…
Две тела — една душа!
Бедната!… Какво ще прави
в светската пустиня тя?…
Друг мъж!… Ужас!… Боже благий,
дай ми ощечко животец,
още няколко лета!…
Смъртта.
Гроб ти вече
е готов,
премина време
за любов!
Дробът ти вече
е прогнил,
ще мреш, човече,
през април!
Чахотката, мойта съюзница веща,
не знай да прощава, пиши си завета!
Напразно се грижиш за свойта невеста,
тя нема да бъде до толкоз злочеста!
Хубави мъже
много по света!
Тя ще избере
какъвто си ще,
и ще му даде
сърце и душа,
и ще му простря
булчина ръка!…
2.
Да, туй е той!… Ето писачът
на писмото, което хванах, —
на, младий този Господин!
Отистина, прекрасен момък!
Да, маскенбалски властелин!
О тяло божие на Кръста!
Ето любовникът на тази
която за жена избрах!
Ето човекът, — тат бездушен, —
който потъпка мойта радост —
и преобърна я на прах!
Тоз българин францускогласен,
дъртляк двайсет и пет годишен
окапал, изхабен от блуд, —
той ме изпъжда от небето!…
Той бъднината ми отнема, —
На, просветений тоз хайдут!
И хубавеляк!… О младежи,
вий за които няма нигде
в Миросъзданието Ад, —
елате, вижте в мен що има, —
кажете ми как се нарича
таз черна язва, този яд!
О гръм!… Полвин век воювай
за да си извоюваш щастие
под синето небе; — и пак
бори се за да го запазиш; —
и най подир да ти го грабне…
Кой?… Плоскостъпний тоз хлапак!
О Смърт на Господа!… Тоз момък
със заешки уши и устни,
тоз мръсен хубостник, — краде
жени на хора като мене!…
Иди търси в света управа!…
Тоз черв — дробът ми да яде!
Пребюбодействащата двойка,
(Съпругата на
Той,
Амурът Майка си бе турил
на лотария… Тра, ла, ла!…
